- Г-жо Дариева, вече имаме редовно правителство, което е на власт около седмица. Доколко стабилно ще е то в такава конфигурация - 3 партии в коалиция и една подкрепяща в мнозинство?
- Разпределението на властта в кабинета показва стремежа на мандатоносителя ГЕРБ-СДС да споделя както позитивите, така и негативите от управлението с останалите партньори. Наблюдаваме известна диверсификация, при която стратегически се разпределят различни активи с цел намаляване на риска. Дяловото разпределение на министерствата между партньорите е 65% на ГЕРБ, 18% на БСП и 17% на ИТН. То показва, че съотношението е почти същото като това между депутатите им - съответно 69, 20 и 18. Това е добра изходна точка. Така балансът е обективно аргументиран, а запазването на баланса в първия ешелон на властта е стабилизиращ фактор. По-тежката задача обаче тепърва предстои. Става дума за постигането на съгласие между 4-те формации, които подкрепят мнозинството относно кадровите назначения – зам.-министри, областни управители и техните заместници. Този въпрос бе отложен на първото заседание на Съвета за съвместно управление, което е ясен знак, че партньорите стигнаха до първото тясно място по общия си път. Факторите за дестабилизация на управлението не са толкова външни - в опозицията, колкото вътрешни - между партньорите.
- Новата власт нямаше и 100 дни толеранс, веднага беше подложена на атаки от опозицията. Последният пример беше за еврозоната. Дали тези атаки ще стават още по-яростни?
- По дефиниция „опозиция“ означава „противопоставяне“. Нека ви припомня думите на Жак Ширак: „Политиката е като театър. И целта на опозицията е да демаскира правителството“. Работата на опозицията е да контролира властта, особено що се отнася до стратегически приоритети в развитието на страната, каквото е влизането ни в еврозоната. Не очаквам успокоение по този въпрос, но пък очаквам дебатите по приемането на бюджета за 2025 г. да бъдат още по-тежки и яростни.
- Какъв живот би могло да има това правителство?
- За пълен мандат е прекалено оптимистично да се говори. Има дълбоки вътрешни противоречия и различия в идеологическия профил на партиите, които съставят правителството. Партньорите в управлението обаче дават сериозни заявки, че ще се опитат да се задържат заедно във властта поне 1 г. Най-малкото докато тече обновлението в регулаторите. Кадровите назначения във ВСС, КЗК, КЕВР, КФН и др. Това е сериозен мотив. В името на запазването на единството не очаквам да има и сериозни реформи през тази една година.
- В тази връзка възможни ли са избори наесен или наистина по-скоро хоризонтът е президентските избори 2026 г.?
- Последните години от 2021 г. досега показват, че предсрочните парламентарни избори у нас са възможни дори тогава, когато политическата логика не предполага такъв развой. Формациите, които участват в мнозинството или го подкрепят, нямат интерес от избори тази година. Не просто защото ще понесат електорална щета, но и защото неумението им да произвеждат и да задържат власт ще има дългосрочен негативен ефект за тях. За по-малките дори може да се окаже катастрофално.
- Колко катастрофално - да изчезнат от сцената или просто да не намерят място в НС?
- Негативната тенденция в електоралното представяне на БСП не вещае добро бъдеще на тази формация, още повече ако имаме такъв бърз и предсрочен край на това управление.
- Кое може да се превърне в препъникамък в отношенията между партиите в коалицията?
- Да започнем от това, че коалицията е идеологически разнолика. Разделителните линии са много - както вътрешнополитически, така и по геополитически оси. Подкрепата за Украйна е въпрос, по който партньорите трудно ще постигнат консенсус. От БСП искат да се замрази ангажиментът на България и директно заявяват, че това поставя под риск единството на мнозинството. Въвеждането на еврото е тема, по която партньорите също са на различни позиции. Това вече предизвиква трусове. БСП открито се противопоставя на еврозоната, а ИТН дори споделят позицията на „Възраждане“, която е: „Някой ден, но не сега“.
Ако погледнем към изпълнителната власт, то съществува риск от партийно парцелиране на цели сектори. Така лесно може да се загуби общата стратегия на управлението. Голямата опасност пред запазването на единството в кабинета остават плаващите мнозинства в НС. При толкова активни взаимни подозрения това ще продължи да поражда напрежение между партньорите.
- Кои са тези фактори, които държат партиите от това мнозинство?
- Значим фактор е нежеланието за нови скорошни парламентарни избори. Като правило страхът от загуба обединява дори разединените елити. Но нека да се върнем към това какво ги събра. За ГЕРБ-СДС беше недопустимо отново да се провалят в опита си да съставят кабинет. Сега трябва да докажат, че могат и да задържат властта. Първостепенна задача на управлението е свързана с обновлението в регулаторите. Така партньорите във властта инвестират в собственото си политическо бъдеще.
- А може ли това разпределение в контролните органи да предизвика напрежение, както се случи при сглобката?
- В политическия процес факторите не действат само в една посока. Назначенията в регулаторите, дори с цел по-добро позициониране, е по-слаб фактор в сравнение с нежеланието да се отиде на нови предсрочни избори. Т.е. стремежът да се запази единството ще надделее като фактор дори с цената на известни компромиси в регулаторите.
- Възможно ли е АПС (групата на „Демокрация, права и свободи“) да бъде изолирана от разпределението на постовете във втория ешелон на властта, това да породи проблем в мнозинството?
- Формацията около Ахмед Доган се присъедини към преговорите със стратегията, че не иска нищо в замяна на подкрепата си. Същото направи и Делян Пеевски в предишното НС с цел да се позиционира като конструктивен играч, осигурявайки подкрепа за промените в конституцията. И въпросът е - дали прагматични и опитни политици, като тези в АПС, биха дали подкрепата си за мнозинство, без да поискат нищо в замяна? Последните събития в НС са достатъчно показателни. Аз не смятам, че тази подкрепа е напълно безвъзмездна.
- Казахте, че попълването на регулаторите е едната от спойките на властта. Но за някои от тях ще са нужни 160 гласа. Към кои партии в опозицията трябва да се обърне мнозинството, за да намерят подкрепа?
- Управляващите се ангажираха до средата на февруари да изготвят хронограма за избор на контролни органи и те да бъдат попълнени в рамките на 1 г. Става дума за 96 вакантни места в 19 държавни органа. За ВСС и Комисията за противодействие на корупцията ще трябва да потърсят подкрепа от опозицията, защото ще е нужно мнозинство от 160 гласа.
Сред приоритетните органи са омбудсманът, Комисията за конфискация на незаконно имущество, Сметната палата. За ВСС и Инспектората към ВСС управляващите обещаха да спазват стриктно изискванията за партийна независимост на кандидатите. Това, заедно с разписания в чл. 8 от споразумението ангажимент за излъчване на хора след предварително проверен интегритет, ясно може да се интерпретира като отворена врата към ДБ. Доколкото партийните фаворити вече са в първия ешелон на властта начело на министерствата, то разумният подход занапред е да се даде предимство на хора с доказани професионални качества в конкретните сфери за сметка на ярките политически фигури. И ако управляващите се консолидират около експерти, които са без ярки политически обвързаности, тогава те по-лесно ще могат да си осигурят и подкрепа от страна на опозицията, за да си осигурят тези 160 гласа.
- Как си обяснявате това разделение при гласуването на ПП и ДБ за имунитетите на Джейхан Ибрямов и Марио Ангелов - половината група беше „за“, а другата бе „въздържал се“. Какъв сигнал е това?
- За ПП-ДБ оставането в опозиция ще е изпитание както за лидерството, така и за вътрешно коалиционните връзки. Напрежението между двете формации е видимо. Това, че в преговорите с ГЕРБ участваше само ДБ, постави под риск единството за пореден път. Положителното е, че лидерите им съзнават, че не трябва да се допуска разцепление, най-малкото в името на целите, които ги обединяват - борбата с корупцията и отстраняването на корупционния модел в съдебната система. Те трябва да задържат фокуса върху общото, а не върху това, което ги разединява. Натискът отвън за разцепване на коалицията няма да намалее. Напротив, ще се използва всеки повод като този, който посочвате. Евентуалното им разцепление би им донесло електорална щета и би имало опустошителни последствия спрямо амбициите им за борбата с корупцията и съдебната реформа.
- Лидерът на ГЕРБ дава сигнали към ПП-ДБ, че кабинетът не е „бетониран“. Виждате ли възможност за присъединяване ПП ДБ към мнозинството и дори преформатиране на кабинета?
- Вече стана дума за подадената ръка от страна на Борисов към ПП-ДБ. Мотивите на Бойко Борисов да настоява за управление с ПП-ДБ са продиктувани не толкова от желанието му да ги види във властта, колкото от нежеланието му да ги види на жълтите павета. ПП-ДБ имат висок протестен потенциал, който той не иска да бъде активизиран. Не иска да ги има в опозиция и това е единият аргумент. Другият е по-високата обществена легитимност, която кабинетът би придобил, ако успее да привлече ПП-ДБ. Монетата обаче има две страни. Позицията на ПП-ДБ извън властта, в опозиция, е по-комфортна за тях предвид тежките решения, които предстоят, и трудното взаимодействие между партньорите в МС. ПП-ДБ знаят, че няма да спечелят, ако се присъединят на този етап към управлението. Смятам, че не биха го направили. Трябва да отбележим един значим феномен. В България постепенно се връщаме към старата закономерност в политическия ни живот - участието във властта да има цена и да носи негативи на този, който я упражнява. Този императив у нас беше изоставен и дори отпадна в последните години заради поредицата от предсрочни избори. Тогава отказът от участие във властта носеше минуси и електорални щети. Сега на това се слага край.
- Казахте, че на ПП-ДБ им е по-комфортно в опозиция. Как гледате на заканата им да искат вот на недоверие за еврозоната в този ранен етап от живота на кабинета?
- Управлението е доста разнолико, но опозицията е не по-малко разнолика. Тя е силна, но доста разнородна. В това обкръжение, в което са ПП-ДБ, те трябва да използват всеки възможен ход, за да се отличат от останалите. Когато става дума за подобни стратегически приоритети, те няма да пропуснат нито една удобна топка, за да я отиграят и да спечелят позитиви. Ако стоят тихо в тази комфортна позиция на опозиция, много лесно ще започнат да се топят. Имаме примера на БСП.
- От ГЕРБ се опитват да пакетират цялата опозиция като едно цяло, особено „ДПС - Ново начало“ с ПП-ДБ. Това стратегически ход за позициониране ли е или?
- Позиционирането и изграждането на лагери е трудно при толкова много червени линии. Това на практика се явява шанс за правителството, доколкото няма кой да го свали през вот на недоверие. Когато казвам, че опозицията е силна, но разнородна, искам да подчертая, че няма шанс тя да се обедини и да се консолидира. Тази задълбочаваща се фрагментация на политическата система и капсулирането води до това, че има прекалено много разломни линии. Иначе фалшивото пакетиране и политическите митове са доста тежко бреме. В ГЕРБ добре знаят, че за ПП-ДБ попадането в мнозинство с „ДПС – Ново начало“ и „Възраждане" е ценностен проблем и максимално ще се възползват от тази ситуация.
- Това означава ли, че дори и да внесе вот на недоверие, той няма да е успешен?
- Предвид останалите формации, които са в опозиция и тяхната позиция за влизането в еврозоната, смятам, че резултатът е предизвестен.
- Предстои избор на лидер на БСП, има цели 17 кандидати и не е ясно дали този лидер ще се избере пряко или чрез конгрес. Очаквате ли някаква сериозна промяна след това?
- На конгреса на 15 февруари се очаква да отпадне прекият избор за председател и да се върне изборът от делегатите. От оценката на социалистите за влизането на БСП във властта ще зависи изходът от предстоящия избор за председател. Въпреки водещите си позиции в партийната йерархия част от тези 17 претенденти, а именно онези, които носят отговорност за участието на БСП във властта, имат по-ниски шансове да бъдат избрани. Имаше немалко гласове и отвътре. Сергей Станишев предупреди, че не бива конгресът да е "приспан от сладкия аромат на властта", тъй като влизането на партията в коалицията може да се окаже смъртоносно за нея. Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че „участието на БСП в коалицията ще бъде успешно, когато партията влезе със своите политики, а не с личности“. От малко над 480 000 гласа, които БСП имаше на изборите на 4 април 2021 г., резултатът й падна до 184 403 гласа на последните избори. Инкасирана е загуба от 295 743 гласа, което красноречиво показва състоянието на левицата. От новия лидер на БСП ще зависи дали вътрешните противоречия ще бъдат смекчени или ще се засилят. Участието на БСП във властта се явява катализиращ фактор и в двата случая.
- Тази загуба на гласове не важи ли обаче за всички партии?
- Тенденцията е неблагоприятна за повечето политически формации, но „Възраждане" например не бяха засегнати от този процес. От 2021 г. до последните избори миналата година те увеличиха резултата си с 247 052 гласа. През април 2021 г. имаха 78 414 гласа, а на вота през октомври - 325 466.
- Появата на един нов играч като евентуалната формация около Румен Радев - независимо дали сега и след година - как ще размести пластовете?
- Времето ще покаже. На този етап излизането на Радев от президентството и стъпването му на политическата сцена чрез партия не е на дневен ред. Може да се правят някакви опити, за да се тестват варианти през други политически аватари. Подобни опити обаче не са релевантни и не улавят потенциала, който носи с високия си рейтинг държавният глава. Нов играч - да, но не сега.
Това е тя:
- Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“
- Социолог с над 20 г. опит в електоралните и маркетинговите проучвания
- Автор на публикации по темите на европейската интеграция и политическите нагласи
- Управител и основател на агенция НАСОКА
- Член на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация (БСА)
Тихомира Михайлова
