- Г-жо Йозерган, като наблюдател на процесите моля въведете читателя в предисторията на събитията. Как се стигна дотам влиятелен съперник на Ердоган да бъде хвърлен в затвора?
- Дотук се стигна, след като лидерът на Републиканската народна партия (РНП), кемалистите, Йозгюр Йозел отправи призив за предсрочни избори, защото всички социологически допитвания от края на миналата година насам сочат, че Имамоглу води пред Ердоган с 3%. Хронологията на последните бурни събития започва, след като на 11 февруари основната опозиционна сила РНП обяви, че на 23 март ще се проведат първични вътрешнопартийни избори за издигането на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу за кандидат-президент. И тогава, на 18 март, излезе докладът на Истанбулския университет, с който се анулират дипломите на Имамоглу и на още 27 души, сред които уважавани академици. Причината: „нарушаване на основни правила при прехвърлянето” им от университета в т.нар. Севернокипърска турска република преди 31 години. Според конституцията кандидат за президент може да бъде човек с висше образование, който да не е бил осъждан за престъпление и да е навършил 40 години. Рано сутринта на 19 март той беше арестуван по обвинения за корупция и връзки с терористичната организация ПКК.
- Как се развиха събитията след това?
- На протест първо излязоха студентите от Истанбулския университет. Опозицията определи случващото се като „цивилен преврат”, режисиран от Ердоган. Имамоглу категорично отхвърли всички обвинения, след което беше изпратен в ареста с постоянна мярка за неотклонение, но засега само по обвинения за корупция. По това време в урните за солидарност с Имамоглу близо 15 милиона турски граждани заявиха своята воля в негова подкрепа. За РНП този символичен вот беше с характер на референдум и граждански отпор срещу политически мотивираната, по тяхно мнение, съдебна атака. Протестите обхванаха както големите градове, сред които дори и тези, които се считаха за крепост на Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Така Имамоглу се превърна в символ на недоволните от управлението на ПСР, която от 22 години е на власт.
- Можем ли да вярваме, че политическата върхушка няма нищо общо с действията на прокуратурата?
- Съветът на съдиите и прокурорите в Турция е председателстван от министъра на правосъдието, а министърът е подчинен на президента. Проправителствените медии съобщават, че следствието се заема със „случая Имамоглу” още миналата година след постъпили сигнали в прокуратурата за корупция. Спекулира се, че са използвани показания на съпартийци на кмета на Истанбул, недоволни от ръководството на общината. Твърди се, че са постъпили оплаквания, че на изборите за нов председател на РНП през ноември 2023 г. Имамоглу е подкупил много делегати да гласуват за съюзника му Йозгюр Йозел с цел да свалят тогавашния лидер на кемалистите Кемал Кълъчдароглу. Точно затова в публичното пространство битуваха опасения, че разследването срещу Имамоглу може да прерасне в операция за затварянето на основаната от Ататюрк РНП. В първия си коментар президентът Ердоган отправи остри критики срещу опозицията, че „Турция няма време за губене заради вътрешнопартийните борби на няколко амбициозни политици в РНП”. Подкрепящите Ердоган са на мнение, че Имамоглу е злоупотребил с власт, а РНП губи почва под краката си и затова организира протестите с идеята те да предизвикат „политически преврат” и да съборят президента. Ердоган пък е категоричен, че властта няма да направи компромис и това личи от това как народните вълнения се потискат с все по-груба полицейска сила.
- Какво печели Ердоган от ареста на своя опонент?
- Ако Имамоглу бъде осъден дори само по едно от обвиненията за корупция и тероризъм, ще му бъде наложена политическа забрана, заради което ще отпадне от президентската надпревара. По конституция Ердоган няма право на трети мандат. Настоящият му изтича след три години. За да има право на следващ мандат, той ще трябва да разчита на подкрепата на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ). Те държат ключовото трето място с 57 депутати в Меджлиса и от тяхната воля зависи накъде ще наклонят везните – към управляващите или към опозицията. Същевременно обаче арестът на Имамоглу сам по себе си не е пречка да се кандидатира за президент, защото няма влязло в сила съдебно решение и не се знае колко ще се проточи процесът. Той може да се яви на изборите и от ареста.
- Прекрачена ли бе някаква граница с този арест?
- Времето и ходът на съдебните дела ще покажат това. Гражданите на Турция очакват справедлив процес. Имамоглу не е случайна политическа фигура и на него се възлагат надеждите на една голяма част от хората за бъдещото управление на страната. Подобно на Ердоган и той е добър оратор и има всички качества на харизматичния лидер. Да припомним повратна точка в политическия живот на Ердоган. Като успешен кмет на Истанбул през 1999 г. той е осъден и пратен за четири месеца в затвора за рецитиране на стихотворение на митинг, с което е обвинен, че подклажда ислямски реакционизъм и религиозна вражда. Опитът показва, че Ердоган, който е класически пример за силен и харизматичен лидер, приеман за втория по значимост след Ататюрк, не търпи конкуренция, нито критика и никога не е правил големи компромиси. Атаката срещу Имамоглу обаче рискува да се върне като бумеранг в ръцете на Ердоган, защото може вместо да разруши имиджа на кмета, да го окичи с ореола на мъченик и това да му осигури победа на президентските избори, ако не бъде правно отстранен да участва в тях.
- Турция е демократична страна де юре, но демократична ли е тя де факто?
- Турция е демократична държава, в която има ясно разделение на трите власти, но изпълнителната е твърде засилена поради спецификата на новата президентска власт. На книга държавният глава не е недосегаем, той също е уязвим. В основния закон пише, че той може да бъде съден във Върховния съд или в Конституционния съд с решение на мнозинството от народните депутати. След референдума за промяна на турската конституция през 2017 г. новата „президентска правителствена система” от турски тип влезе в сила. Преди това президентът се избираше от Меджлиса, и то само за един 7-годишен мандат. Законодателната власт и сега е в Меджлиса (Великото национално събрание), но държавният глава има правото да издава укази, без да е необходимо парламентът да ги утвърждава като закони. Начело на турското правителството е президентът, който съвместява и функциите на министър-председател. Бидейки обединител на нацията и главнокомандващ на армията, Ердоган продължава да е и партиен лидер на ПСР, която повече от 22 г. е на власт (2002-2025). На пряко подчинение на държавния глава са много стратегически дирекции и институции, което създава силно влияние и концентрира допълнително власт в ръцете на един човек.
- Застрашена ли е според вас демокрацията в Турция?
- В исторически план турският народ е дълбоко свързан с демокрацията, която е пуснала дълбоки корени за 100 години въпреки трите военни преврата и един „нежен” постмодерен през ХХ век. Без значение от кой етнос или религия са хората на тази страна, те неведнъж са доказвали, че в критични случаи, когато преценят, че демокрацията е погазена, могат да я защитят с цената на живота си. Епопеята на националноосвободителната война на кемалистите начело със създателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк е най-яркият пример за отвоюване на демокрацията на един народ. Същото важи и за непоколебимата народна подкрепа за президента Ердоган и избраното правителство на ПСР по време на неуспешния опит за преврат на гюленистите през 2016 г., когато загинаха повече от 300 души и 1500 бяха ранени, за да защитят демокрацията с телата си. Такъв пример е и екопротестът в парка „Гези” през 2013 г., който прерасна в общонационален протест за няколко месеца, но не успя да свали от власт Ердоган. Тогава загинаха 11 души, а над 8000 бяха ранени.
- А какъв е образът на Ататюрк днес? Той все още ли е онази спойка, която държи нацията заедно?
- Образът на Ататюрк се приема и почита като „икона” и до днес от по-голямата част от турския народ. И това не се отнася само за модерните светски настроени хора в тази страна, а също така и за консервативните, защото той е създателят на републиката и е обединяващата фигура, символизираща силата на турския народ и непобедимостта на турската държавност. Затова във всяко едно училище, университет или работно място в Турция може да видите неговия портрет до турското знаме. Изключение от правилото правят само маргинални представители на твърдолинейните ислямисти и кюрдските сепаратисти. За младите хора на тази страна, които сега заливат площадите и оформят „гръбнака” на протеста, Ататюрк е „пътеводна звезда”.
- Като говорим за нация, къде са кюрдите в целия този процес?
- Въпреки разделителните линии в обществото в момента има нова ситуация, която поражда надежда за трайно решаване на кюрдския въпрос, независимо какви са конкретните политически мотиви. Това стана след изненадващото послание, което миналата година дойде от коалиционния партньор на Ердоган – лидера на националистическатата партия (Партията на националистическото действие) Девлет Бахчели, който по случай 101-годишнината от създаването на републиката отправи изключително странен за неговата политическа риторика и националистически дискурс призив към Абдуллах Йоджалан да разпусне основаната от него Кюрдска работническа партия. Бахчели го мотивира с идеята двата братски народа, които са основали заедно тази страна, да кажат сбогом на оръжията и да заживеят в мир. След няколко месеца на преговори между прокюрдската ДЕМ осъдения на доживотен затвор Йоджалан и правителството, лидерът на ПКК обяви, че прекратява въоръжената борба, но обвърза примирието с някои условия. Преди десет години Йоджалан също беше отправил подобен призив, но той не донесе очаквания резултат. В крайна сметка и турци, и кюрди искат този продължаващ от 1984 г. конфликт, отнел живота на десетки хиляди хора и от двете страни, да приключи. Очакването е, че по този начин Ердоган се стреми, от една страна, да получи подкрепата на кюрдите в парламента или на референдума (ако се стигне до такъв), за да промени член от конституцията за своя трети президентски мандат. От друга страна, спирането на тероризма би се отразило положително както на икономика на страната, така и на размразяването на преговорите с ЕС, особено на фона изграждащата се нова отбранителна архитектура на Европа, и като цяло с положителен ефект за развитието на размирния регион, в който Турция има амбицията да бъде водещата сила. Дали това ще се случи обаче зависи до голяма степен и от вътрешната динамика на текущите сложни процеси в самата Турция, които могат да я поляризират още повече или да доведат до постигане на широко национално съгласие.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“ с профил „Телевизия и международни отношения“
- Магистратура в Московския държавен университет "М. В. Ломоносов"
- Изследовател и преподавател във Факултета по класически и нови филологии в СУ
- Дългогодишен медиен кореспондент в Турция
Деян Дянков
