- Колкото и да се променят, вирусите до голяма степен си остават същите
- Омикрон се разпространява от 3 до 6 пъти по-бързо от Делта
- Няма данни да причинява по-тежка клинична картина при децата
- Колкото и да се променят, вирусите до голяма степен си остават същите
- Омикрон се разпространява от 3 до 6 пъти по-бързо от Делта
- Няма данни да причинява по-тежка клинична картина при децата
- Проф. Александрова, вече има някаква яснота как протича Омикрон, но все пак има ли някакъв специфичен симптом?
- Първата информация за това дойде от Южна Африка, съобщи ги в средата на декември 2021 г. най-големият здравен застраховател в страната въз основа на анализ на 211 000 случая на COVID-19, 78 000 от които се дължат на Омикрон. Най-честите симптоми при тези пациенти са били драскане или възпалено гърло, запушен нос, суха кашлица и мускулни болки, особено в областта на кръста. Данните обаче обхващат само първите три седмици от идентифицирането на Омикрон и може да се променят в хода на вълната, както и при други групи хора. По мнението на специалистите симптомите на Омикрон може до голяма степен да се припокрият с тези на предишните варианти и дори да има разлики, те вероятно са доста фини.
- Доколко са застрашени децата? Имаше сигнали за увеличение на случаите в болница.
- Данните показват, че броят на настанените в болнично заведение деца с COVID-19 се увеличава. В САЩ например в седмицата от 21 до 27 декември 2021 г. средно на ден в болница са приемани по 334 деца до 17-годишна възраст, което е увеличение с 58% спрямо предишната седмица. Предишният пик (прием на 342 деца на ден) е бил в началото на септември 2021 г. Към 2 януари пък броят е 672. Общият брой на хоспитализираните за същия период (21-27.12.2021) е над 9400 случая на ден. В периода 16-23 декември 2021 г. децата са 20% от новите случаи в САЩ. Няма информация Омикрон да причинява по-тежка клинична картина при децата. Бързото разпространение на този вариант обаче засяга много по-голям брой подрастващи и това повишава дела на онези от тях, при които инфекцията протича по-тежко. Една от причините за увеличаването на случаите при деца е и това, че те са ваксинирани в по-слаба степен – ваксина за деца във възрастовата група 5-11 години беше разрешена в края на 2021 г., а за по-малките не е налична. По данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) от края на декември 2021 г. в страната са напълно ваксинирани 14% от 5-11 годишните и 53% от тези на 12-17 години.
- Колко време е необходимо да стане доминантен?
- От това, което се случва в другите страни, виждаме, че са му достатъчни броени седмици, за да се утвърди. Вариантът Делта обаче все още циркулира. Намираме се в сезон, в който традиционно се изявяват грипни и други вируси, например респираторно синцитиалният вирус. Това по никакъв начин не е повод за паника, но е добра причина да пазим себе си и близките си хора. Никой не иска да боледува.
- На този фон, може ли да се прогнозира дали вълната ще бъде дълга, или напротив, ще ни изненада?
- Вариантът Омикрон се разпространява много бързо – времето на удвояване на случаите е между 1 и 3 дена. Скъсен е и инкубационният му период – 3 дена в сравнение със средно 4 дена при Делта и 5 и повече дни при предишни варианти. Според някои от прогнозите се очаква вълната да е по-кратка във времето, но с доста по-високи стойности. Най-важното си остава каква ще бъде цената й, а тя се измерва в страдание, човешки живот, затруднения в икономиката, обществения живот, образованието.
- Очаквате ли увеличение на хоспитализациите, при условие че засега наистина се твърди, че Омикрон е силно заразен, но протича по-леко? Кое е оптимистичното при този вариант?
- За по-леко протичане на инфекцията с Омикрон съобщиха от Южна Африка, Дания и Великобритания. Публикация в The Lancet сравнява първия месец от вълната с Омикрон в провинция Гаутенг в Южна Африка със същия период на вълните, предизвикани от вариантите Бета и Делта. Процентът на хоспитализираните при Бета, Делта и Омикрон е съответно 18.9%, 13.7% и 4.9%, а от вече хоспитализираните пациенти тези с по-тежка клинична картина са съответно 60.1%, 66.9% и 28.8%. Според Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство вероятността да се търси спешна помощ е по-ниска с 31-45% при варианта Омикрон в сравнение с варианта Делта. Това обаче не бива да приспива бдителността ни, защото Омикрон се разпространява от 3 до 6 пъти по-бързо от Делта и може да обхване огромен брой хора едновременно, с което да наруши нормалното функциониране на институциите и държавите. Освен това ситуацията на едно място може да не се повтори едно към едно на друго, да не забравяме, че населението на Южна Африка е доста младо, а ваксинационното покритие в Дания и Обединеното кралство е високо.
- Необходими ли са по-строги мерки на този етап?
- Нужно е просто да се съобразяваме със ситуацията, в която сме, и да спазваме съществуващите напътствия за избягване на зараза. Омикрон, Делта, грип – все вируси, които може да ни извадят от строя за по-кратък или по-дълъг период. Едва ли някой иска да си го причини. Животът е прекалено кратък, за да губим време за боледуване, имаме да свършим толкова много неща, да сбъдваме мечти, да обичаме. Вярвам, че развитието на епидемията се следи стриктно от съответните институции, за да може да се реагира веднага при необходимост.
- Някои експерти изказаха мнение, че с този вариант коронавирусът вече всъщност отслабва. Може ли да се твърди подобно нещо, има ли предпоставки за това?
- Вирусите нямат „интерес“ да ни убият – те са функционално активни единствено и само в живи клетки, т.е. в гостоприемниците си. Това, което е заложено в програмата им, е да се разпространяват и размножават. Разполагат и с механизми, които им помагат да се приспособяват, за да изпълнят задачите си – например като се изменят и се опитват да избягат от имунния отговор срещу тях и от атаката на насочените срещу тях противовирусни агенти. Една от първите научнопопулярни статии, които написах като млад учен, беше със заглавие „Изменят ли се вирусите?“. Появата й не беше случайна, защото бях силно впечатлена от факта, че колкото и да се променят, вирусите до голяма степен си остават същите. Благодарение на активната и дългогодишна ваксинационна кампания днес полиомиелитът е на път да бъде изкоренен. Но клиничната му картина, откакто има сведения за това заболяване, а това е от времето на Древния Египет, си е все същата. Грипът също си остава грип, нищо, че вирусът се изменя достатъчно, за да се нуждаем всяка година от актуализирана нова ваксина. А в генетично отношение вирусът на едрата шарка, който е покосявал хората преди векове, е съвсем различен от този, който изкоренихме в края на 20-и век. Но заболяването си е едно и също. В същото време обаче няма как да знаем как е протекла първата среща на нашите прадеди с тези вируси.
- Какво сочи опитът - кога един вирус започва да отслабва и изчезва или пък се приспособява към нас?
- В цялата история на медицината със сигурност са изчезнали само два вируса, свързани със заболявания при човека –единият е причинителят на едрата шарка (вариолата), а другият е SARS-CoV-1. Едрата шарка е отнемала живота на 30% от заразените, а преболедувалите са оставали с доживотен имунитет, но и сериозно обезобразени и нерядко са ослепявали. Ето защо още древните хора са се опитвали да се предпазят от нея, използвайки методи, които днес ни звучат, меко казано, странно. Първата ваксина е създадена именно срещу едрата шарка през 1796 г. от английския лекар д-р Едуард Дженър. През май 1980 г. СЗО обяви края на вариолата. Това става след активна ваксинационна кампания. Значение за успеха имат и особеностите на самия вирус – той съдържа ДНК геном и е много стабилен за разлика от РНК съдържащите вируси (какъвто е и коронавирусът) и няма познати животински резервоари в природата, които да го поддържат. SARS-CoV-1 е първи братовчед на бушуващия в момента SARS-CoV-2, приликата между тях е над 70%. Но има и съществени разлики между тях. SARS-CoV-1 се появи през ноември 2002 г. и се разпространи в над 30 държави до юни-юли 2003 г., а след септември 2004 г. не е откриван повече. Засегна над 8000 души, 9.6% от които загубиха живота си. За изчезването му допринесоха природата на вируса и наложените тогава ограничителни мерки и карантина. За разлика от SARS-CoV-1 братовчедът SARS-CoV-2 успя да се приспособи доста успешно към нас, а инфектираният с него човек е заразен за околните 1-2 дена преди да се появят клиничните симптоми, някои хора боледуват доста леко и това улеснява разпространението му. Дори да успеем да прогоним SARS-CoV-2 от човешката популация, вирусът със сигурност има своите убежища (т.нар. резервоари) сред животните. Вече знаем, че хората могат да заразяват норки, а след това инфектираните норки могат да ни предадат обратно вируса. През 2020 г. това стана причина за унищожаването на милиони норки в някои държави (Дания). Най-вероятно SARS-CoV-2 ще остане с нас и в бъдеще, но това съвсем не означава, че драмата с него ще продължи. Вярвам, че с натрупването на имунитет и с усъвършенстването на лечебните подходи (включително специфични противовирусни агенти) COVID-19 ще се превърне в добре контролирано заболяване.
- В някои страни вече имаше случаи на едновременно заразяване с грип и коронавирус, т.нар. флурона. Това означава ли, че грипът се завръща? Дори имаше няколко регистрирани случая у нас. Израел например отбеляза сериозен ръст на заразени с грипния вирус.
- Грипът рано или късно ще се завърне и в това няма нищо учудващо. Т.нар. грипен вирус тип А инфектира не само хора, но и широк кръг птици и бозайници. Т.е. дори да не е циркулирал сред нас, той не е изчезнал и във всеки момент отново може да стъпи на сцената. Едновременно заразяване на един и същи човек с два различни патогенни агенти също не е нещо ново и непознато в медицината. В такава ситуация двата вируса могат да си помагат – всеки вирус потиска имунната степен на човека, а двата заедно може да го направят по-успешно. За грипните вируси знаем, че може да улеснят инфекцията със SARS-CoV-2, тъй като усилват изявата на входната му врата – клетъчният рецептор АСЕ2, в дихателната система на човека. От друга страна, това са два различни респираторни вируса, които са и конкуренти. Видяхме как противоепидемичните мерки успяха да препънат грипния вирус и редица други респираторни вируси, но не сложиха край на новия за нас SARS-CoV-2. Пропускането на грипен сезон е увеличило броя на хората (децата), които все още не са се срещали с неговия причинител. Това е червена лампичка, която трябва да държи будно вниманието ни.
Визитка:
-Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
-Има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
-Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
-Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги
Монитор
