- Г-н Монов, как влияе войната в Украйна върху психиката на хората у нас?
- Войната е най-тежката кризисна ситуация, която в случая се наслагва върху двете години пандемия. Случващото се в Украйна е върху вече травмирана психика, върху едни високи нива на тревожност, които имат хората, и в посока на психични разстройства. Някои от възрастните хора имат и спомена най-малко от Студената война, аз съм от тях, когато противопоставянето беше много тежко. Помня, че в нашата детска градина на стената беше нарисувана атомна бомба. Ние по-възрастните имаме и такива асоциации, които още повече утежняват нещата. Войната се отразява много тежко върху психиката на хората от моето поколение и на тези над 40 г.
- Защо над 40 г.?
- Защото тези под 40 г. нямат спомен от Студената война. Де факто в момента в медиите се води една много ярка студена война, това е категорично противопоставяне между привържениците на Русия и на Украйна.
-Казахте, че има вече хора с психични разстройства. В какво се изразяват?
-Има процент хипохондрици, които имаха проблеми още при пандемията, както и такива с хронични заболявания. Много от тях изпаднаха в тревожни и депресивни състояния още от април-май 2020 г. Много от тях потърсиха помощ не от психолози, а от психиатри и преминаха на медикаменти. Имаше плато от август 2020 г. до декември 2021 г., но с появата на Омикрон пак започна експоненциалното покачване на тези случаи. И сега изведнъж идва войната и този процес ескалира. В последната седмица имам десетки обаждания от пациенти, като броят им е колкото за цял месец преди това. Звънят и хора под 40 г.
- Какво ви споделят?
- Че са уплашени и реално чувстват, че животът им е застрашен. Питат, ако сега падне ракета, ако влезем във военни действия, ако Путин не спре на границата с Румъния, а продължи към нас какво ще правим. Това са част от въпросите. Истерията с бензина пък показа, че хората не приемат информацията с рационални аргументи, а от гледната точка на хладилника, портфейла и празния си стомах. Тази война благодарение на медиите и на факта, че всеки има телевизор у дома, те прави пряко участващ във военните действия. Това трябва да имаме предвид. Затова трябва да се съобразяваме как поднасяме информацията.
- Кои сцени влияят най-зле на хората - бомбардировки, загинали, десанти?
- Всичко това, което изброихте, влияе много зле. Ще ви дам пример с обезглавяването на руския войник в Чечня, което беше показано по БНТ. На другия ден кабинетите ни бяха пълни с млади жени между 18 и 25 г. и такива между 40 и 60 г. Защото в този войник бяха видели своите приятели, синове, братя. Същото беше и през 2004 г., когато се показаха нашите двама шофьори в Ирак. Думите са много важни в такива моменти. Не може да се скрие информация, но да видим какви образи показваме. Едно е да кажеш смърт, друго е да кажеш загуба, едно е да кажеш умрели, друго – починали.
- Кое плаши повече хората – страхът, че може война да се случи у нас, че може да ни бомбардират както в Украйна, или нещо друго?
- Точно тези неща ги плашат, но да не подценяваме българина. Много хора съпреживяват тази ситуация като реална заплаха ние да бъдем въвлечени във военни действия. Оставям настрана коментарите от руска страна, че сме в списъка с недружеските държави. В тази връзка специално за спирането на програмите искам да ви дам пример колко е глупаво и колко обратен е ефектът. 95% от учениците в гимназията са аполитични. Откакто спряха телевизиите, в междучасия и в градския транспорт виждам, че те не играят игри и не си чатят, а гледат спрените телевизии. Коментарите знаете ли какви са?
- Не, какви са?
- За Бетина Жотева няма да казвам коментара, защото е вулгарен. Ето ефекта, който постигнаха глупаците. Сега правят щаб за кризата, много ви моля вземете психолог, който разбира. В нашата секция по кризисна психология към Дружеството на психолозите сме обучили поне стотина качествени специалисти.
- За да спасим психиката си, трябва ли да игнорираме тотално новините за войната или напротив?
-Аз моите клиенти ги съветвам изобщо да не гледат телевизия, а да си гледат работата, да се върнат към нормалния си живот, да си гледат семейството, професията. Но когато непрекъснато удряш в една посока с информация, първо предизвикваш интерес да се види и другата страна и второ - идва момент на пресищане. Така работи психиката. Когато дълго време правите инервация в една посока, става рефлекс, за да не губим психична енергия. Ето вчера бях в кварталната кръчма да гледаме мач. В почивката някой натисна CNN и някой се провикна - бягай, писна ми. Трябва да имате предвид, че психиката има прагове на насищане и трябва защита.
- Възможно ли е новините, които гледаме постоянно, да накарат част от обществото толкова присърце да вземе идеята, че да отиде да се бие в Украйна?
- Не знам, да кажат службите. Винаги има малък процент маргинали и хора с тежки психични отклонения - например садисти, които могат да се подведат по подобно нещо, или криминални типове, които искат да изкарат някой лев. Но това ще е огромна имиджова вреда за България, ако такива бъдат заловени и показани пред целия свят.
- Как войната се отразява върху психиката на децата?
- Ужасно. Ние щем-не щем ще създадем едно военно поколение, ако продължаваме по този начин. Много от тях също имат медията в джоба си и ние ги принуждаваме да търсят такава информация и да попадат на гледки, които трайно ще се запечатат в главите им и ще определят отношението им към света. Те също ще вдигнат праговете на чувствителност към страданието, към агресията, някои от тях могат да приемат, че да убият е нормално. Усещаме ли се какво правим с това поколение?
- А какво трябва да направим, за да не се стига до такива крайности?
- Да има някакъв контрол върху това какво гледат особено в кризисни ситуации. Да гледаме заедно с тях, да коментираме и обясняваме. Това е начинът на преодоляване на критичното събитие, говоренето за него. Ние трябва да им обясним, че в България няма да се случи война, няма да летят бомбардировачи, да минават танкове по улиците.
-Много възрастни хора у нас са преживели Втората световна война, след това Студената, сега виждат тази в Украйна. Как се отразява тя на психиката им?
- В някои семейства има и загинали във войната през 1941-1944 или на фронта 1944-1945 г., а след това дойде поколението, което отрасна в Студената война. А как - страдат те, страдаме и ние. Даваме си сметка, че нещата са на ръба. Ядреният часовник, който спря в 12 без 5, когато падна Берлинската стена, сега пак е пуснат.
- Казахте ядрен часовник и искам да ви попитам - първо изпаднахме в истерия за тоалетна хартия, преди няколко дни за бензин, сега и за хапчета йод покрай ядрената централа в Чернобил и тази в Запорожието. Как трябва да превъзмогнем тази истерия?
- Ще ви дам пример – ако бях на мястото на управляващите, още на 2 март в 19 ч. щях да изляза по всички медии и да кажа, че няма криза с горивата, че „Нефтохим“ работи на пълни обороти и трябва да сме спокойни. Чернобил го пазят и руснаци, и украинци. Помните, че войната в Словения приключи за два дни, защото там имаше ядрена централа.
- Говорите и за управляващите и тяхната реакция. А как според вас се отрази целенето с топки и овикването на връх Шипка на премиера Кирил Петков? Той за първи път среща толкова неодобрителна реакция.
- Сигурно не добре, но не го показва с поведението си. Но искам да попитам тези, които опорочиха националния празник, как се чувстват. Кирил Петков гледам, че има здрава психика, дано е разбрал реалността, в която е попаднал.
- Преди няколко дни убиецът на Милен Цветков получи 9 г. затвор. Това по какъв начин се отрази на вярата на гражданите в съда и съдебната система като цяло?
- Знам защо ме питате. Още тогава, когато помилваха убиеца на сина ми, казах, че тези нанесоха страхотна вреда на българите. Съставът беше Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева, защото подринаха чувството за справедливост. Смисълът на правосъдната система е да изгражда в държавата чувство за справедливост в народа и че ако например законодателна и изпълнителна власт объркат нещо, ще има кой да върне справедливостта. Не знам кой състав даде тази присъда на Милен Цветков, но за пореден път беше извършена гавра с чувството за справедливост на българина. Моля покажете ни имената на тези съдии, да не се крият зад тогите. Там има мръсни душици, от които трябва да се освободим.
Това е той:
Роден е на 18 август 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско
Завършил е психология в Софийския университет „Климент Охридски"
От 1985 до 2019 г. е председател на Секцията по Кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България
Бил е преподавател в СУ, в момента е училищен психолог
Участвал е в екипите по случаите "Лим", кризата със заложниците в Сливен, земетресението в Перник
Бивш депутат от "Коалиция за България"
Виктория Пенкова
