- Акад. Белоев, изненада ли ви бурната реакция срещу окрупняването на държавните университети?
- Вярно е, че се появиха много коментари и реакции. От МОН обявиха, че ще бъдем запознати с намеренията им на Съвета на ректорите, който ще се състои на 22 февруари. А какво се случи преди това? На 31 януари имахме заседание на Управителния съвет на Съвета на ректорите във връзка с поставени въпроси и изтекла информация от няколко колеги, с които е било разговаряно за евентуално обединение. Става въпрос за три малки университета и те са известни вече в публичното пространство. На заседанието присъства ректорът на един от тези университети, за да ни запознае какво точно е разговаряно с него. Ние проведохме обсъждане и поради това, че възниква напрежение в тези колеги, решихме да свикаме на 22 февруари заседание на Съвета на ректорите, като поканим и министъра на образованието и науката. Няколко дни по-късно излезе публикация и тя породи силна реакция. Още на Управителния съвет изказахме становище, че сме против това да се сливат университети и те да загубват автономията си, тоест да се създава изцяло нова структура. Нашето мнение е, че трябва да се създават мрежи и консорциуми между университетите съгласно Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021-2030 година. Но ние и сега го правим. Ще дам пример с Русенския университет, който е развил различни мрежи. В рамките на един проект сме в консорциум със Софийския университет, Шуменския университет и Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. В друг консорциум сме с УНСС, в трети – с медицински университети, в един голям проект сме с техническите университети в Габрово и Варна. Никой не ни пречи да се обединяваме за изпълнение на различни задачи. Струва ми се, че това е верният път и начинът, по който трябва да се върви напред.
- Не сте ли съгласен, че трябва да има и по-кардинална промяна?
- Ако говорим за сливания на университети, считам, че това трябва да става на принципа на доброволността. Защото към момента, въз основа на действащите закони, би следвало, ако университети се обединяват, това да става с решение на общите им събрания. Едва тогава могат да се предприемат съответните действия. Тук не мога да кажа твърдо да има ли обединения или не, но считам, че трябва да има определени правила и норми, при което това да се случва. Примерно има по-малки университети, които са с неголям брой студенти. Това, разбира се, затруднява изцяло дейността им, тъй като освен преподавателската работа те трябва да имат финансови отдели, компютърни и много други служби, които да гарантират качество на учебния процес и функциониране на университета. И ако наистина е необходимо сливане, то може по някакъв начин да бъде стимулирано от държавата с определена финансова или друг вид помощ. Но докато се стигне дотам, университетите трябва сами да вземат решението как и по какъв начин да стане и как да се реализира във времето. Това трябва да е осъзнат доброволен акт. Не може да стане веднага или в рамките на един-два месеца, необходимо е да има период на подготовка.
Тук искам да отбележа, че всеки университет, колкото и малък да е той, има история, тя в общия случай за България е около 70-годишна. През това време е натрупван опит, създавани са контакти, партньорства, авторитет. Всяко едно висше училище има своя специфика, особено по-малките – те са тясно профилирани и друг не може да обучава в техните области. Има изградени партньорства както в национален, така и в международен план, участие в различни проекти. Ако едно сливане стане механично, това ще породи много въпроси, които започват от трудово-правните отношения на колегите, които работят в тези университети, договорите, сключени с различни партньори, международни проекти, в които се участва, тоест има много въпроси, на които трябва да се отговори.
- Да допуснем хипотетично, че Русенският университет се обедини с няколко технически висши училища в страната. Какво ще последва за него?
- Не мога да си представя, че Русенският университет може да се обедини с технически университети, защото ако бяхме технически ВУЗ, щяхме да се наричаме ТУ – Русе. За разлика от тях Русенският университет е шестият по големина в България по брой студенти – над 8000, а по брой професионални направления, които са 23, сме четвърти в класацията. И от тези 23 направления 10 са в техническите науки, тоест под 50 процента. Ние няма как да бъдем в категорията на техническите висши училища, защото обучаваме специалисти в почти всички области на висшето образование. От друга страна, с филиалите, които имаме в Силистра, Разград и Видин, покриваме една голяма територия. Мястото на Русенския университет е сред самостоятелните висши училища.
- Вероятно сте се чували с ваши колеги ректори. Какво споделят те?
- Споделят, че са против механичното сливане на университети. Но нека министърът да представи вижданията си на предстоящото заседание на Съвета на ректорите. Ако има предложения, те трябва да се обсъдят, да се подложат на дискусия, за да се достигне до конкретните правилни решения.
- Не е ли логично всеки един ректор да иска да се запази автономията на университета му?
- При обсъждането на предложения всеки един ректор не трябва да гледа от камбанарията на своя университет – дали той ще бъде запазен или не. Трябва да разсъждаваме за висшето образование като цяло, с цел то да се подобрява, да се повишава качеството, нивото на подготовка на студентите, да се развива връзката с бизнеса, който трябва да участва в обучението на студентите. Ако всеки един си решава поотделно своите проблеми, нищо няма да се получи. Трябва да сме единни и заедно да постигаме целите си.
- Не са ли много 53 университета – държавни и частни, за една малка България?
- Ако трябва да разсъждаваме за броя на университетите, мисля, че еднозначен отговор не може да се даде. Аз поне не се наемам. Имаше различни изследвания по темата. Преди десетина години ректорът на УНСС беше направил един сравнителен анализ на университетите в Европа, от който даде заключение, че бройката на тези в България е нормална. Така че на този въпрос е трудно да се даде отговор, ако е необходимо да кажем число. Трябва да разсъждаваме и в друга посока. Има университети, които са с регионална значимост и в този смисъл са важни. Лично аз съм правил публикации, свързани с регионалната значимост на Русенския университет – от една страна, за Северна България, от друга – за Дунавския регион. Нашият университет е единственият в България, така позициониран и работещ с нашите партньори от другите страни. Единствен е в две големи организации от по над 100 университета, като ние сме съучредители на Вишеградската асоциация на университетите. В Европейската асоциация на университетите членуват само няколко висши училища от България, а Русенският отдавна е в тази структура. Има университети, които са регионално позиционирани и имат своето влияние, има други, които могат да бъдат преструктурирани в рамките на даден регион. Доста по-тежко и трудно стои въпросът за София, тъй като там са концентрирани много висши училища. Но нека чуем на заседанието на Съвета на ректорите намеренията на министерството и тогава може пак да коментираме.
Това е той:
Завършва Русенския университет (тогава ВИМЕСС) през 1984 г. През 2009 г. става професор
През 2007 г. е избран за ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“
През 2011 г. е избран за президент на Конфедерацията на ректорите на университетите от дунавските страни
От 2014 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН)
Бил е председател на Общинския съвет в Русе
Доктор хонорис кауза на 10 чуждестранни университета
Заместник-председател е на Съвета на ректорите на висшите училища в България
През октомври 2021 г. е избран за академик в областта на инженерните науки от събранието на академиците на БАН
Жанета Йорданова
