С ред обитателите на българските водоеми няма по-ненавиждана птица от големия корморан – ненапразно народът я е възнаградил с името „голяма дяволица (гяволица)“ или „карабатак“. Риболовците по реки, язовири и на морския бряг неведнъж са наблюдавали чудовищния апетит на този черен унищожител на рибата – дневният му рацион се състои не по-малко от половин до един килограм жива риба, предимно дребна и млада, при това без значение от ценността на видовете. Сред водоплаващите корморанът почти няма конкуренция – на дължина тялото му достига от 77 до 94 см при размах на крилата от 121 до 149 см.
Видове
Това е и най-едрият от трите вида корморани, които се срещат в България, при това е повсеместно разпространен и особено след забраната за отстрел разпространението му придоби епидемичен характер. Има черно оперение с бели бузи и по едно бяло петно отстрани на хълбока (през размножителния период). Младите са черно-кафяви с белезникави гърди и корем. Плува и се гмурка много добре. Оперението му не е водонепромокаемо и след гмуркане каца по камъни и дървета в близост до водоема и се суши с разперени крила. В полет от голямо разстояние може да бъде объркан с гъска. Нощува на крайбрежни дървета, на които нанася непоправими щети – изпражненията му ги убиват, както и прилежащата зеленина. Храни се почти изключително с риба самостоятелно или в групи, понякога заедно с пеликани и други водоплаващи. Взривно се размножава в големи водни басейни, богати на риба. У нас гнезди колониално, основно по дървета, но също така и по метални конструкции на електропреносната мрежа. Образува и смесени колонии с лопатарка, сива, нощна и малка бяла чапла. Снася 3-4 яйца, има едно поколение годишно през периода април-май.
Отстрел
От дълго време насам ловци и риболовци от НЛРС и други организации настояват да се разреши отстрелът на кормораните, забранен така лекомислено след съгласието на една нискообразована партийна функционерка, печално известна с прякора си Госпожа YES. Очевидно кормораните са бич за рибните популации в Дунава, язовирите във вътрешността, големите реки и морското крайбрежие, в това число и в много защитени влажни зони, но най-голям бич за рибата са в язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“, които са едни от най-големите в страната и любимо място за риболовците, твърдят от ЛРС – Кърджали. Председателят Васил Дончев също е на това мнение: „От десет години поставяме въпроса да се разреши отстрелът на кормораните. Ако ги сравним с хищниците по горите и полята, може би трябва да ги приравним с чакалите, които нанасят непоправими щети на местния дребен дивеч, както и на приплодите при елена и сърната. Кормораните са напаст. В Европа в почти всички държави техният отстрел е разрешен. У нас са включени в Закона за биоразнообразието, в Закона за лова и опазване на дивеча и не са разрешени за отстрел. Не виждаме желание този проблем да се реши“, казва Васил Дончев.
Преброяване
По думите му при есенното преброяване на птиците през 2024 г. е установено, че в язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ има около 3000 корморана. Ако средно на ден една птица консумира дори само по 300 грама риба, представете си какво голямо количество риба се унищожава, възмущава се той. Наблюдателни риболовци казват, че кормораните се гмуркат до 10 метра дълбочина, една птица може да глътне наведнъж риба, тежаща килограм и половина. Освен това са установили, че там, където тези птици нощуват, гората съхне. Данаил Добрев от Сдружение „Диксън“ и Атанас Гинев от СНЦ „Проект Консулт“ също са категорични, че кормораните са най-големият бич за рибата в язовирите, особено за дребната.
Усилията за зарибявяне на водоеми, обитавани от корморани, са обречени на провал. Припомняме, че в началото на април двете сдружения и ЛРС – Кърджали, извършиха зарибяване на язовир „Кърджали“ с 10 хиляди шаранчета. Тъжната шега е, че това количество ще стигне за един ден за храна на трите хиляди корморана тук…
Към призива да се разреши отстрелът на големия корморан се присъединяват много членове на ловно-рибарски сдружения в цялата страна, риболовци, собственици на рибни стопанства и много други, за които опазването на рибното богатство на България е далеч по-важно от безотговорната сляпа защита на неконтролирано разрастващата се популация на голямата дяволица.
Йото Пацов
