„Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Много съм разочарован от такова твърдение. Мога да ви уверя – той е нещо много по-важно”.
Бил Шенкли
„Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Много съм разочарован от такова твърдение. Мога да ви уверя – той е нещо много по-важно”.
Бил Шенкли
Цитатът на легендарния Бил Шенкли е сред най-популярните в света на футбола и често е припомнян, когато става дума за двубой с огромен залог. Съотнесен към родната футболна действителност обаче е неприложим. Защото в българската джунгла, наречена Първа лига, всичко е относително. Например 5 сантиметра сняг в София не са равни на 5 сантиметра сняг във Враца. Може да ви звучи странно и математически нелогично, но е факт. Доказателството дойде в неделя, когато за идентични ситуации се взеха различни решения.
На Националния стадион, в сърцето на столицата, „Левски“ и ЦСКА бяха принудени да практикуват някакво подобие на футбол в снежния мартенски капан. И се случи най-логичното – краен резултат 0:0, няколко контузени играчи (спукано тъпанче и тежки охлузвания) и хиляди подгизнали фенове. Забележете – в мач, който и „сините“, и „червените“ не искаха да се проведе заради ненормалните условия. Изключително рядко ставаме свидетели на единомислие в мненията от двата враждуващи лагера. Но им прави чест на Станимир Стоилов и на Стойчо Младенов, че бяха категорични – футболът губи от подобни кориди. В които никой не печели.
Всъщност почти никой. Докато двата столични гранда блъскаха топката, двубоят на „Ботев“ (Враца) с „Лудогорец“ бе отложен. Заради същия този сняг, който извън столицата явно е по-опасен за здравето на играчите. Лесно може да се извадят изводи кой има изгода от подобно решение.
Разбира се, снежният апокалипсис над Националния стадион за пореден път повдига до болка втръсналата на всички тема за футболните бази.
За това как най-големият стадион у нас не отговаря на куп изисквания на УЕФА за провеждане на международни мачове.
За това как обещанията за ново и модерно футболно съоръжение си остават само на хартия.
За това как стадионът на „Левски“ стои без козирка и след всеки по-силен дъжд централният му сектор се руши.
За това как стадионът на ЦСКА не разполага с тоалетни и трябва да се ползват химически директно на трибуните, а информационното табло е с лампи от зората на Студената война.
За това как националният отбор се мести в Разград, защото в София никой не искал да го гледа.
А на фона на всичко това някак е неуместно да се анализират спорни засади, пропуски пред противниковата врата, тактически схеми на игра, грешни треньорски указания или сбъркана селекция. Защото, докато не си подредим футбола на макрониво, няма смисъл да се занимаваме с детайлите. Кусурите са до болка ясни на всички и няма как да бъдат заметени като... мартенски сняг.
Монитор
