- За какво гласувахте, г-н Мартинов?
- Имах два фаворита и гласувах за единия спокойно и мъдро. След т.нар. сглобки формацията, която спечели, нека да бъде хем с поглед напред - за по-доброто на хората, хем и с поглед назад - кой каквото е взел, да си го върне. Смятам, че е добре да се гласува, защото това означава отношение към живота и към България. Не означава отношение към живота в Иран, Украйна, Съединените щати, Япония и Китай. До момента от всички години, в които съм имал право да гласувам, май само веднъж ходих за гъби.
- Защо?
- Не си спомням, но обичам този цитат от президента Стоянов, че когато някой не гласува, вероятно ходи за гъби. Така се е случило, не е било нещо нарочно. Спомням си за пръв път като гласувах - беше 1979 г. по времето на другаря Живков, когато благодарение и на моя глас изборите бяха спечелени от партията с 99,99%. Интересно ми беше, защото като застанеш за пръв път на такова място, усещаш отговорност и пред себе си, и пред държавата. Сега вече има възможност и за машинно гласуване. Има много варианти за избор в бюлетината, докато когато аз гласувах за пръв път, беше само един и нямаше какво друго.
- Значи не сте загубили надежда, щом всеки път гласувате?
- Човек винаги може да изрази някакво отношение. Това е и ако има по-стабилни политически възгледи - ляво, дясно, център. От друга страна, ако си обновил възгледите и си минал отляво вдясно или обратно - всичко се случва, самата политика е малко като жената - ту така, ту иначе. Винаги има възможности човек да варира, но най-важното е да се вземе едно правилно решение да се гласува. Абсолютно съм сигурен, че негласуването води до голяма радост на формации, които на това се надяват.
- При вас имало ли е такова вариране във вота?
- Има вариации, защото нещата се променят и аз съм свидетел на това как човек мисли нещата едни, а след това под светлината на политическите прожектори те стават друг цвят, друга реалност. Затова може би е добре човек да отразява своите актуални виждания. Няма нищо лошо в това и ако човек е привърженик на някакви точни идеи да си гласува по този постоянен многогодишен начин, стига вече тези идеи да не са станали безпредметни, загубени, нереални, неточни.
- Имали ли сте случаи да гласувате за някого на изборите и после да се разочаровате?
- Категорично да! Защото през годините се смениха няколко интересни партийни формирования, водени от лидери, които се появиха с гръм и трясък и обещаваха много работи, но както се появиха, така гръмнаха и изчезнаха. Смятам, че това донесе и на много други хора разочарования, защото очакваха по-стабилно политическо присъствие в полза на народа, а не задоволяване потребностите на една групировка или друга.
- А политик да ви е обещавал нещо и да го е изпълнил след това?
- В началото на демократичните промени след 10 ноември голяма част от хората вярваха в синята идея. Тя беше небесносиня, чиста и много хора очакваха свободата в пълния истински смисъл, който дава икономическа свобода и просторен в широкия смисъл на думата живот. Но с годините се видя, че от тези чисти кристални идеи не остана почти нищо. Заля се от всевъзможни други цветове и разни примеси, за да се стигне до днешната ситуация. При всяко положение трябва да се търси нещо ново, позитивно променящо, но това нещо трябва много добре да се оглежда, защото политически формации пристигат с такива обещания, но отдолу нямат капацитет - и образование, и практика... Директно казано - прилъгват хората с цел те да придобият водеща роля и съответно облаги.
- Какво мислите за последната предизборна кампания?
- Както винаги избират на първа линия удари под кръста и оплюваници - типичното нещо, което от Освобождението на България досега не се е променило. Това се вижда и като четем спомени от фигури, които са се сблъскали с такива чернилки като Алеко Константинов, Райко Алексиев и други. Много ясно с писателска дарба описват отрицателните явления по време на изборите. Това сега за съжаление отново бие на очи, защото конфронтацията вече е доста изявена. Това е резултат от неблагополучията от икономическото състояние на страната. Единственото правилно, което може да се направи в този случай - да се търси изглаждане на противоречия и обединение на българите под някакви съвременни здрави нови форми, които да предпазят народа от беди. Затова тези грозни кампании, особено в интернет, ме карат да си мисля, че още много хора не са осъзнали необходимостта не от конфронтация, а от обединение.
- Възможно ли е, след като вече хора на един етаж в блока не могат да живеят заедно, а какво остава за цяла държава?
- Действително има такъв момент - той е част от народопсихологията на българина, но би трябвало да се потърсят възможности от новите политически фигури, които да сближават хората, да изчистват различия, да накарат хората да вървят в позитивен и правилен път за България. Мисля си, че би трябвало да стане достъпно и разбираемо за хората мирно. В някой случай може да става и под команда "Мирно"!
- Познавате старите политици от 90-те. Какви паралели правите с младите днес?
- Младите политици се открояват в няколко формации. На мен ми прави впечатление, че една част от тях са хора, които или не са с достатъчно образование, или парадират с фалшиви знания и дипломи, или не са носители на общочовешки качества, които са много важни за българския народ, които биха допринесли за водеща роля на християнското семейство, грижа за децата и възрастните, за образованието, здравеопазването, икономиката във всичките й области, елиминиране на неприятни, неточни, чужди намеси в българската икономика. Не виждам по-изявени национален тип политици, които да държат на България, а не на някакви други страни.
- Какво мислите за купения вот?
- Откриват много хора, които са разносители на някакви средства, но и дума не става за този, който дава парите. Мисля, че този вид вот е отдавна разпространен в България от много избори насам и той си има своите традиции, начин на употреба и борбата с него трябва да бъде честна, железна, но за момента се забелязват само някакви не съвсем ясни действия - не е ясно кое от кого за кого отива.
- А за хората на дивана, които не искат да отидат за гласуват, а само пишат коментари във Фейсбук?
- Това също според мен е грешно. Благодарение на този вот в политиката намираха място формации, които нямат реалния процент гласоподаватели. Появиха се формации дразнители, които с присъствието си настройват хората по-агресивно и дано да се появят хора, които да минимализират избирането им. Друг тип хора също има, които виждат, че промените са трудни и не разчитат на новости и те губят желание да участват в изборите. Грешна е позицията и на доста образовани хора да не участват в изборите, защото от това се възползват малограмотните гласоподаватели, подкрепяни по най-различен начин и замърсяват политическата картина. Затова може би за в бъдеше трябва да се направи задължително гласуването, макар да не знам как точно да стане. Тогава картината ще бъде доста по-различна.
- Много пъти сте играли бившия първи държавник Тодор Живков. Искало ли ви се е да излезете на политическата сцена?
- Може и да съм си мечтал, но за момента не съм се появявал. Сега като гледам, че има президенти на по 77 и 80, 85 г., това звучи обнадеждаващо. Значи има възможност, стига човек да пожелае. За момента ми е по-спокойно и по-здравословно да бъда силен на сцената. Политиката е специфично нещо и не е за всеки. Още повече българската политика - тя се влияе от световната политика изключително много. Българският политик никога не е застрахован от исторически крушета, т.е. при смяната на една световна система с друга привържениците на новата с огромно удоволствие нокаутира политическите си противници. В родния политически живот има много такива моменти. Затова смятам, че човек трябва да търси реализация на своите най-изявени дарби. А за политик трябва ама много да обича България, всички българи, а не само едни - леви, десни, бели, черни... И да иска да намести добре България в световната икономическа и политическа сфера, което е малко утопично, но такъв трябва да бъде българският политик от нов вид. В момента българската политика е замърсена от чужди неточни антибългарски агресивни политици.
- Предлагали ли са да ви включат в някоя листа за депутат?
- Казано откровено, не. До момента имам хиляди предизборни концерти за всякакви политически сили. Това означава за мен едно признание, защото с това, което правя, радвам хората от всички видове политически цветове. Това значи обединяващо, не се занимавам със сарказъм и ирония, а с дружески политически шаржове, които носят само веселие. Обикалял съм къде ли не през годините и винаги ми е било много приятно с хората, каквито и да са те, защото им нося настроение. Умиротворително чувство, за спокойствие, за релакс, оптимизъм - това е нещото, което като че ли моята дейност има сближаваща и обединяваща роля, защото на всички носи еднакво настроение.
- Възпитаник сте на един от най-известните политици на демократичното време - Иван Костов...
- Като студент първи курс във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сегашния УНСС) той ми преподаваше по политическа икономия на капитализма. Беше изключително строг и респектиращ преподавател. След това като си взех изпита при него с много добър 5, не съм имал допирни точки с него, което е нормално.
- Изненадахте ли се, когато стана министър-председател?
- И да, и не. Преди това той имаше изявена амбиция и кариера, грижеше се добре за нея и нещата се получиха. Сега от гледна точка на миналите години ми се струва, в този момент, в който той спечели изборите с голяма мощ и подкрепа, можеше да се направят много по-народополезни дела, да се съхрани българското, да се засили държавната роля там, където трябва, защото разочарованието след това донесе именно възможността популистки личности да навлизат с голяма сила и да изместват политиката за свои лични цели. Отново трябва да има политик, за който трябва България да бъде над всичко.
- Да завършим с най-актуалните изборни вицове?
- Ако от изборите зависеше нещо, нямаше да са разрешени, казва Марк Твен. Най новите: Днес взех бюлетината, влязох зад паравана и търкам, търкам - нищо не печеля... и - Ако на изборите се гласуваше кой кандидат да влезе в затвора, избирателната активност щеше да е 100%. Хайде още един - Американците се хвалят, че астронавтите им гласуват от Космоса, а ние 30 г. гласуваме и от гробищата, пък не се хвалим.
Лео Богдановски
