В ръщането на бутилките в магазина навремето си беше цял ритуал и често спасение, за да се изкара някоя стотинка за закуска или за кино. Това беше в годините, когато монетите имаха доста по-голяма стойност от сегашната им.
Връщането на бутилките в магазина навремето си беше цял ритуал и често спасение, за да се изкара някоя стотинка за закуска или за кино. Това беше в годините, когато монетите имаха доста по-голяма стойност от сегашната им.
После дойде ерата на синтетиката във всичко, включително и в опаковките на каквото се сетите - от бутилки за вода и всякакви напитки до сиренето и кашкавала. Естествено най-големите ценители на виното напр. никога не си позволяваха да го купуват в пластмасова бутилка. Същото важи и за любителите на пивото. Независимо от различните информации как синтетиката влияе на вкуса на продуктите, опаковани в нея, хранителната индустрия и досега не я е изоставила. Била по-удобна за масовото производство на храни и за пласмента им в големите търговски вериги. Така ерата на пластмасата остави в историята пунктовете за приемане на стъклен амбалаж и отиването на пазар с празни бутилки и свързаната с нея система „пълно за празно“.
Наистина синтетичните бутилки са много по-леки и те станаха част от всекидневието ни. Те ни помагат в събирането на капачки за разни каузи, за които държавата си почесва носа и не осигурява средства. Как обаче да свикнем с огромните купчини от пластмаса, заливаща земята? Въпросната синтетика се разгражда бавно и вече е един от основните замърсители на околната и у нас. Както винаги сме далеч от това, което се прави по проблема в най-напредналите държави. Дори в една богата страна като Швеция се връщат пластмасовите бутилки за рециклиране. Не че са бедни и връщат амбалажа, за да изкарат нещо. Просто скандинавците са много практични и дисциплинирани хора и разбират, че многократното използване на суровината е далеч по-ефективно и евтино. То затова и стандартът на живот им е по-висок. Десетина европейски страни вече имат подобни системи за оползотворяване. От догодина и Гърция ще влезе в този екоклуб. Дано у нас направим по-скоро същото и да не виждаме повече реките ни пълни с плаващи бутилки след някой голям дъжд.
В крайна сметка обаче много от нещата зависят и от възпитанието, а най-ефективният начин да се постигне резултат минава през джоба ни. Не само заради дребните суми, които ще получим, като върнем празния амбалаж, а с прилагането на санкции за всеки, позволил си да хвърля боклук, където му скимне. За съжаление манталитетът не се променя толкова лесно и бързо. Знаем ли обаче дали пък динамиката на новото време няма да ускори положителните промени и да ни помогне да се променим.
Монитор
