Г-н Александров, вие сте първият и единствен към момента учител, който участва в лов на педофили. Защо се включихте?
Аз съм човек, заинтересован от всичко, което се случва с българската младеж, тъй като това е бъдещето на родината. Грижа ме е какво се случва, а и познавам повечето деца от квартала, които са набори на брат ми. По същия начин ме е грижа за моите 10-, 11- и 12-годишни ученици. Възприемам ги като мои близки. Интересът ми към темата се появи, когато до мен достигна информация от деца от квартала, че едно създание около 50-годишно е проявило интерес и в Инстаграм е започнало да комуникира с тях. Смеели са се, правили живи включвания, той бил много забавен, но им предлагал да ходят в тях. Тогава с Ален Симеонов се координирахме и той дойде да помогне.
Познавахте ли се с Ален преди това?
Познавахме се. На мен тази кауза ми беше по-далечна, но когато видях пред очите ми как малки дечица, които виждам всеки ден, са обект на интерес от такъв човек, приех каузата присърце. Поисках да ги защитя. Това беше преломният момент. Това стана преди около 4 месеца. Възмутиха ме реакциите на мъжа. Първоначално се правеше на неадекватен, после си събра бързо нещата и избяга. Тогава ми светна лампичка, че проблемът е сериозен. Ако искаме да имаме здрава младеж и да се възпитава в определени ценности, за каквото се боря и аз, трябва да пазим децата на България от такива посегателства.
В колко граждански арести на педофили участвахте и кой от тях ви възмути най-много?
Участвах по-дейно в задържането на четирима. Може би най-много ме фрапира случаят с децата от моя квартал, защото ги познавам. Когато човек слуша за хванат педофил, някак си му се струва нещо далечно, не познава хората, не вижда. Но когато познаваш децата, станали обект на подобно желание, и когато си ги гледал в близките 4-5 години как растат пред очите ти и играят по градинките, тогава го приемаш по различен начин. Въпросният мъж се оказа художник.
Прави ли ви впечатление, че повечето педофили са интелигентни, с образование, с професия?
Това са осъзнати хора, които много добре знаят какво вършат и че е нередно. Моето обяснение е, че те до такава степен са успели да се развратят, че фетишите им са се разраснали с времето. Моралът явно не ги спира. Другото нещо, което забелязвам, е, че до такава степен хората са се насладили и начесали съответната разврат, която ги влече, че тя се увеличава и се стига до недопустими изблици.
Когато учениците ви, които са пети клас, разбраха, че сте участвали в залавяне на педофил, какво ви казаха и обсъждахте ли темата в час?
Обсъждахме я, разбира се. Даже ми разказаха истории за чичковци, които им предлагали да си вземат сладкиши, за да отидат някъде. Конкретно видеото с господина от квартала им го изпратих на всички и да си извадят поуките. Да разберат как от много приятно изкарване и смях в Инстаграм, може да се стигне до кой знае какво. Ако беше отишло дете в дома на педофила, който беше висок 1.90 и тежеше поне 90 кг, дали някой можеше да го спре да го изнасили? Особено едно детенце? Опитах се да им обърна внимание, че се случват такива неща и трябва да споделят с нас и с родителите. Ние пък трябва да направим така, че санкциите, свързани със сексуалната престъпност, да се затегнат, за да се спират в зародиш подобни опити.
Да, но виждате какво се случва след гражданския арест. Престояват по 24 или 72 часа в ареста, а след това най-тежката присъда е евентуално условна, тъй като законът ни е толкова вехт, че не отговаря на реалностите в 21-ви век. Как се чувствате вътрешно след подобно помилване на педофил?
Ако имаме дефицит на нещо, то е не толкова на правораздавателна система, а на гражданско общество. И от хора, които смятат, че от тях нещо зависи. С течение на времето добрият пример е заразителен. Мисля, че ситуацията ще се промени. Трябва да натрупаме критична маса от хора, които да осъзнават, че тяхното действие и личната им отговорност имат значение.
Какво означава критична маса от хора?
Аз разбирам, че това са хора, които ходят и гласуват дори да няма за кого, хора, които не си изхвърлят фасовете, ако на 5 метра от тях има кофа и т.н. Такива дребни неща се насъбират. Но за мое съжаление, в по-голямата част от възрастните виждам, че харесват да живеят по един и същи начин и не са склонни да променят своите навици. Затова и се боря за сърцата и умовете на младежите и да съм достатъчно достоен пример за подражание в техните очи. Искам те да видят, че един прост даскал по история има желание и време и отделя цялата си енергия за такива каузи както знаете с патриотични графити и т.н., как с дейността си прави нещо и да повлияе, че независимо какви са и с какво се занимават, те са бъдещето. Това за мен е пътят и начинът.
Затова ли станахте учител по история, при положение че сте можели да работите много други неща?
Учител по история за мен е кауза и призвание. Ако погледнем исторически колко от нашите революционери са били учители, това за мен не е случайно. Вижте Левски, Ботев. Представяте ли си какво е например Ботев да ти бъде учител.
Искате ли да сте като Левски и Ботев?
Аз съм дълбоко недостоен да стоя редом до такива светила от българската история. Но ето това е една добра отправна точка и пример за подражание. Вижте как тези хора, давайки пример, а след това действайки според казаното, ни оставят завет. Аз, като загрижен за съдбините на България млад човек, смятам, че това е пътят, по който младежта трябва да върви. Така ще се изгради обществото, което учтиво да побутва властимащите и да ги кара да взимат по-адекватни решения. А и това са хората, които един ден ще управляват България. В момента посяваме семената на бъднините, които ще очакват нашето отечество.
Не виждате ли, че днешните деца се вълнуват от Инстаграм и Фейсбук, живеят в социалните мрежи и по заведенията. Как ще ги запалите? И знаят ли кои са Левски, Ботев, Бенковски?
От нас зависи да направим така, че да им пука кои са Левски, Ботев и Бенковски. Трябва да покажем каква привилегия е да се наричаш българин, не само да използваш великата ни история, която е на повече от 13 века, но и да чувстваш своята отговорност. Аз като индивид колкото и минимални да са усилията ми на фона на общите, мога да направя това, да побутна 5-10 деца към каузата, както навремето учителят ми по история побутна мен.
Вашите родители с какво се занимават?
Бих казал, че са национално мислещи хора, макар че са по-скоро байтошовисти и комунистки настроени, особено баща ми (смее се). Но това е било полезно, за да мога да видя недостатъците в техните методи на разсъждение и да видя тази система какви цели и каква пропаганда е водила, за да може поколенията да са с определен тип мислене.
Правите и графити по сгради в квартала с други момчета на Левски, Ботев, Списаревски, полк. Борис Дрангов. Родителите обаче подкрепят ли ви?
Дори и да не ме, аз пак ще правя това, което мисля, че е редно. Имало е моменти на скептицизъм, но тази ценностна система искам да предам на хората, с които общувам. Чувствам се като продължител на заветите на Ботев, Левски и други герои, но сега времето е по-различно и модерно. Сега и в социалните мрежи опитваме да стигнем до повече хора.
Когато ходите по коридора на училището и видите например как се бият деца, показват жестока агресия, не ви ли иде да се откажете?
Знам, че се бият и момичета, което за мен е категорично недопустимо и неадекватно. Момчетата като силния пол и като хора, които впоследствие ще бъдат глави на семейства, трябва да могат да се защитават. Там агресията не я разглеждам по толкова негативен начин. Но ако 10 момчета бият едно, не го разбирам.
Да, но в 99.99% от случаите е така, много срещу един?
Да, така е. Аз обаче разглеждам агресията малко по-различно, като стимул да развиваш самия себе си, не да пребиваш друг. Един мъж трябва да има в себе си съответното количество агресия, тестостерон, за да може да брани и родината, жена си, децата си, майка си. Ако нещо се случи, не трябва да са някакви скопени от живота младежи или пък такива, тежащи по 100 кила, цъкащи на компютъра или живеещи в паралелна вселена. Когато възмъжаваш, трупаш сила, трябва да защитаваш по-слабите, не да ги биеш. За мен мъжът трябва да подава ръка на по-слабия, не да се гаври с него. Затова подобни прояви - 10 момчета срещу едно, са недостойни.
Вас някой бил ли ви е в училище?
Да, в ученическите ми години се е случвало, нищо че винаги съм бил с една глава по-висок от съучениците ми. От 1 до към 7 клас съм имал подобни прояви и това за мен беше огромна мотивация да променя себе си и да заслужа уважението на всички, да не си позволяват да се гаврят с мен. Това ме мотивира да тренирам, да стана по-добра версия. Започнах да тренирам муай-тай. Няма да забравя как в първите ми тренировки едно 120-килограмово момче с 10 години по-голямо от мен буквално ме преби като куче, защото можеше и беше комплексар. След една година пак имахме спаринг и не му останах длъжен.
Идва Денят на Ботев. Вие по-специално ли го усещате?
Имаме клуб за родолюбие, отечество и знание. Когато рецитираш „Опълченците на Шипка“ на Вазов или „На прощаване“, „Хайдути“, тогава усещаш живота и кръвта ти започва да кипи. Всяка година, когато започва да вие сирената, аз съм настръхнал и гледам как всички спират. Чувствам се едно с всичките ми съграждани, които спират по булевардите, прави са, не мърдат и се чувствам горд. Вярвам, че Ботев седи и ни гледа отгоре заедно с всичките национални герои, които са дали живота си за България, за нашата свобода.
Скоро у нас ще се проведе традиционният гей парад. Новото тази година е, че ще има детска сцена. Това правилно ли е според вас?
Аз и хората, които сме национално мислещи и християни, нямаме нищо против онези с различна сексуална ориентация. Не бих си позволил да тормозя такъв тип човек. Все едно някой да тормози мен, че нося тениски с национални герои. Но трябва да се прави огромна разлика между тях и активистите. На всеки ще му светне червената лампичка, че се готви детска сцена на мястото, където миналата година се продаваха сапуни във формата на пенис. Активизмът и пропагандата, която активистите извършват, целят деконструкцията и смъртта на нещата, които обичам и в които вярвам. С такива активисти нямаме допирни точки. Със самите хомосексуални нямам проблем. Сред тях също има противници на тази показност. Кой какво прави в леглото си е негова работа, стига да не ми влиза в личното пространство. Ние сме против подобен тип активизъм.
Ще продължавате ли да ловите педофили с Ален Симеонов?
Считам това за добра и обществено полезна дейност. Бих му помагал всячески - като човек и като председател на фондацията „Общност с идеал“. За мен Ален е прекрасен човек с идеали и трябва да продължава с дейността си, даже да я разширява, защото имаме по-голяма нужда от хора, които не просто говорят и философстват, а вършат нещо на практика. Защото всеки може да си приказва, да бъде голям на думи, но както е казал Апостола – Дела трябват, а не думи.
Това е той:
Роден е през 1997 г. в София
Завършва „История“ в Софийския университет „Климент Охридски“, в момента кара магистратура по „Политически мениджмънт“ в СУ
Става учител по история тази учебна година
Председател на фондация „Общност с идеал“
Виктория Пенкова
