А лберт Попов заяви, че много го е яд и призна, че са му се насълзили очите след отпадането на Игрите. „Със сигурност ме е много яд. Насълзиха ми очите много. Изпусната възможност. Беше ден, в който може би с едно по-нормално слизане, да, много отпаднали, можеше да се търси резултат. Исках повече, да дам газ и да рискувам. От първите врати хванах трасето. Пасна ми терена, ските ми функционираха. Най-накрая нацелихме нещата, почувствах се добре, започнах да давам газ на трудни и тежки врати. Подходих навсякъде смея да твърдя правилно. Но точно вратата преди тройната... може би съм бил малко по-високо от средата. Там ме свали и нямах път, за да вляза правилно в комбинацията“, заяви Алберт.
„Теренът се държеше доста добре. Аз съм 18-ти номер, но има СК, на които с този номер е по-тежко. Снегът, да, лепи се на очилата, но не е толкова трудно да се вижда. В Кицбюел, когато със 71 номер станах пети в първия манш, беше абсолютно същото. Свикнали сме да караме в такива условия. И в мъгли, и в дъжд“. „Не бях напрегнат. Върху мен винаги е имало по-специални изисквания. Свикнал съм от дете. Ските са индивидуален спорт. Имам екип от пет човека, но на старта съм само аз. Исках да дам 110% и с лек късмет да ми се случи“.
„Тези дни много ще ме е яд. Но идват и други стартове. Веднага ще си сложа други цели до края на сезона и да не свеждам глава“, каза Попов. „Не бих променил тактиката. Да, някой може би би казал да го направя. Но в такъв ден дали ще си отпаднал или четвърти, боли еднакво. Просто малшанс“, добави Алберт.
„Със сигурност поне още една олимпиада ще искам да карам“, заяви още той.
