Б лизо 90 са българските православни храмове по света, установи проучването на в. „Телеграф“.
Най-новият е осветеният преди дни „Свети Йоан Рилски“ в Лондон, а най-старият - Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул. Те са разположени в две епархии: Българската източно православна епархия за САЩ, Канада и Австралия със седалище в Ню Йорк, и Българската източно-православна епархия в Западна и Средна Европа със седалище в Берлин. Техният брой нарасна значително в края на миналия и началото на настоящия век поради голямата емиграция на българските граждани.
Европа
Независимо от доста различните данни за броя на българите в Европа, може да се твърди, че най–компактните маси от нашенци са оформени в Германия – 220 000 души (неофициално се твърди за 370 000) и Испания – 140 000 души (неофициално – 220 000). В Италия те са 150 000. Затова днес на Стария континент имаме вече 40 църковни общини, обясни за „Телеграф“ Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. На практика наши църкви има във всички големи градове на Стария континент. Най-много са те в Германия - 15. Не всички обаче са собственост на БПЦ. Такива са храмовете ни в Лондон, Хага, Берлин, Хамбург, Щутгарт, Прага, Виена, Будапеща и Букурещ. Останалите наши църковни енории ползват храмове на Римокатолическата църква или на протестантските общности. Някои от тях се ползват съвместно, а други са отдадени под наем, като в повечето случаи всъщност плащат само режийните разходи.
Съпричастност
Според запознати причините за подобна щедрост се крият в съществуващите местни църковни проблеми. Става въпрос за храмове, разположени в квартали, които са променили драстично своята етническа и религиозна характеристика. В тях днес живеят главно имигранти - преобладаващо от мюсюлманския свят или от Далечния изток - и така те на практика са останали без енориаши. Така че съответните католически или протестантски църковни власти предпочитат те да бъдат предоставени на православна църква, отколкото да бъдат напълно загубени като християнски храмове.
Зад океана
Първите български църковни общини в САЩ и Канада са основани в началото на ХХ век. От 1907 г. насам са открити български православни църкви в градовете Мадисън, Гранит Сити, Стилтън, Торонто, Индианаполис, Толедо, Мейсън Сити, Гери, Детройт, Форт Уейн, Лорейн, Акрон, Ню Йорк. Новата вълна от имигранти след 1989 г. е насочена главно към Калифорния, Флорида, и разбира се, Чикаго - неофициалната „столица“ на българските имигранти в САЩ, където българските църкви са вече 4. Толкова са те и в Лос Анджелис. Храмове имаме и в Сан Диего, Финикс, Аризона и дори в Града на греха - Лас Вегас. И така - общо над 30. В Канада те са 6, като 5 са в щата Онтарио, а шестата църква - в Квебек.
На юг
В Австралия има 3 български църкви - в Мелбърн, Сидни и Аделаида. В Африка първият български храм „Свети Иван Рилски“ бе открит през 2003 г., в присъствието на президента Румен Радев в Йоханесбург, РЮА, и осветен от Старозагорския митрополит Киприан.
И да не забравяме, че единственият въобще християнски храм на Ледения континент е параклисът „Свети Йоан Рилски“ в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Проблеми
Старите и новосъздадените църковни настоятелства и храмове не могат да обслужат всички българи, но истината е, че те не привличат само вярващите, а една много по-широка част от емигрантския ни контингент. За съжаление броят на свещениците е недостатъчен, а и не са материално обезпечени. Много от тях обслужват два и повече храма и са принудени да работят като строители, болногледачи, чистачи, шофьори на таксита и др. Финансовата издръжка на храмовете се осигурява от българите към съответната църковна община.
Немски монаси служат на БПЦ
Днес в Германия освен осемте православни епархии на различните автокефални църкви има и действащ православен манастир - „Света Троица“ в Долна Саксония. И той се намира под юрисдикцията на Българската православна църква. Основан е през 1990 година от архимандрит Йоханес, който е игумен на светата обител. Отец Йоханес е професионален музикант, който приема православието и се замонашва в Атон. Освен него в манастира има още 3-ма монаси, които изработват различни църковни предмети и се грижат за скромното стопанство. Службите се извършват на немски език, но добре дошли са всички православни християни, независимо от народността си.
Крал Сианук помага за параклиса ни в Камбоджа
В началото на 90-те години на миналия век общо 1446 наши рейнджъри участваха в умиротворителната мисия на ООН в Камбоджа. Те събраха дарения през 1993 г., с които бе вдигат българският православен храм „Свети Георги Победоносец“ в Пном Пен, в памет на загинали 11 участници в мисията. Параклисът е изграден в двора на бившето ни посолство в Пном Пен, като за градежа помага самият крал Нородом Сианук. В инициативата се включва и Симеон Сакскобургготски. За параклиса през годините се грижат първо монахини от Африка, после го ползват руснаците, докато построят своя храм. И дори през 2012 г. се опитват да го „приобщят“, без дори да вземат съгласието на БПЦ. Но през 2016 г. на свой ред и те го изоставят, когато тяхната църква е готова. Имотът е апетитен за предприемачи и храмът може да бъде разрушен, защото територията на бившето ни посолство вече не се ползва по предназначение.
Константин Събчев
