У иски с лед от времето на Шекспир или Наполеон. Това може да се случи на Антарктида, където някои от ледовете са на стотици хиляди години. Защо снежният континент не бива да е място само за учени, а и за хора на духа, разказва проф. Христо Пимпирев, който е ръководител на българската полярна експедиция.
ЛЕДЕНИЯТ КОНТИНЕНТ: БГ учени проучват слънчевите бури на Антарктида!
Минало
„Когато писателят Боян Биолчев беше на Антарктида, той си взе парченце лед и си го сложи в уискито. То пращеше, а той ни казва: „Слушайте звука, когато Шекспир е писал „Ромео и Жулиета“. А друг учен, който е физик, ни каза, че това е лед от времето на Наполеон. Всеки има различно усещане - писателят си спомня за Ромео и Жулиета, а пък физикът за завоеванията на Наполеон. Затова на Антарктида трябва да ходят различни хора. Континентът е място и за наука, и за духовност. Затова винаги на нашите експедиции са идвали хора на изкуството“, отбеляза доайенът на българската полярна експедиция.
„Не всеки може да отиде до Антарктида, но всеки може да гледа един филм или да прочете книга за този континент. За целта обаче там трябва да отидат хора с друга чувственост. Един от интересните проекти тази година е този на тонрежисьора от БНР Марина Великова, която записва звуците на Антарктида. Например падането на къс от ледника, песента на пингвините и тюлените. Общо взето, всички звуци, които тя може да усети, защото е професионален музикант“, разказа още той.
Проекти
Първата група полярници се очакват да пристигне в българското селище до дни. Тяхната задача е да го раззимят, за да могат да учените да дойдат и осъществят проектите си. Междувременно българският научноизследователски кораб „Св. св. Климент Охридски“ пътува към остров Ливингстън, където се намира родната полярна база. Малко над 60 човека ще я посетят през това астрално лято. Сред тях има и чужди учени.
