Ф инландия реши да отправи молба за членство в НАТО. Това обявиха днес президентът и премиерката на северната страна. Решението е пряка последица от руската инвазия в Украйна, предаде Франс прес.
Държавният глава и правителствен съвет "решиха съвместно, че Финландия ще поиска да стане членка на НАТО", заяви финландският президент Саули Нийнистьо.
"Това е исторически ден. Започва нова ера", каза той на пресконференция.
Утре се очаква проектът за присъединяване да бъде разгледан от 200-членния финландския парламент, след което да последва гласуване, съобщи председателят на камарата. Подкрепа за членството на страната в алианса бе получена вчера от социалдемократическата партия на премиерката Сана Марин.
"Надяваме се парламентът да потвърди решението относно кандидатурата ни за НАТО в близките дни. Тя ще се базира на ясен мандат", заяви Марин.
Вчера финландският президент информира по телефона руския си колега Владимир Путин, че Хелзинки скоро ще отправи молба за членство в НАТО, което предизвиква заплахи с наказателни мерки от страна на Москва. Путин посочи, че влизането в НАТО "би било грешка", защото "няма никаква заплаха за сигурността на Финландия", съобщи Кремъл.
Войната в Украйна предизвика във Финландия исторически скок на подкрепата за влизане в НАТО с цел по-добра защита от Русия, с която страната споделя 1300-километрова граница. Според последните анкети над три четвърти от финландците желаят членство в алианса - тройно повече, отколкото преди руската агресия в Украйна.
Турция обаче се обяви против членството в НАТО на Финландия и Швеция, защото приемат кюрдски бежанци, които Анкара смята за терористи. Позицията на Анкара може да усложни разширяването на Алианса, тъй като членството изисква единодушна подкрепа от всички 30 държави членки, каквато е и Турция.
Германия пък настоява за бърза ратификация на членството на Финландия и Швеция в НАТО.
"Ако решат да бъдат членове, те трябва да се присъединят бързо. Трябва да им дадем гаранции за сигурността, не трябва да има преходен период, "сиви зони", при които техният статут да не бъде ясен", заяви външният министър на страната Аналена Бербокя. Ратификацията на нови членове обикновено отнема година, а през това време страните не са под закрилата на чл. 5 от договора за НАТО, припомни още тя.
Мотивът на повечето кандидати за членство в НАТО е чл. 5 от Договора, предоставящ колективна отбрана. Това позволява на малките държави да имат своята сигурност - Исландия например няма постоянна армия и разчита само на организацията.
