- Здравейте, Мишо, и добре дошъл отново в България. Знам, че пристигнахме преди два дни, но успяхте ли да се видите вече с близките си и да се порадвате на времето, прекарано на родна земя?
- Добре заварили. Да, успях. Тук съм при родителите ми. Супер се радвам, че ги виждам, което е нормално. Все пак семейството е на първо място.
- Абсолютно е така. Пък и по време на турнето ви с „Гумени глави“ имате 2 концерта във Варна, така че ще можете да прекарате по-дълго време в родния си град. Изключително впечатление ми направи постерът за предстоящите събития, където правите своеобразна закачка с Индиана Джоунс. Как ви хрумна тази идея?
- Ами новият албум на „Гумени глави“ излезе преди около две седмици и вече го има и онлайн за стриймване, но за феновете сме го направили на дискове и на флашки, за да могат да изпитат онова удоволствие, когато навремето ходеха да купуват касетки на „Гумени глави“. И в албума имаме песен, която се казва Indiana Jones. И тази песен също ще изпраскаме на сцената на турнето. Според мен една от тупалките от албума е. Много яка. И има много закачки и със самия филм. Аз съм голям фен на Индиана Джоунс. Той е герой в моя живот. Бие нацистите, чупи зъбите и винаги мачка лошите.
- Лесно ли се мачкат днес лошите, че май станаха повече от добрите?
- Само така изглежда, защото лошите контролират много сериозно, но реално човечеството е в процес на събуждане. И за нещастие на всички AI и всякакви там платформи, които ще се опитват да ни смачкат, човек винаги е намирал начин да оцелее и да преживее. Това са предизвикателствата в днешното време. Ще ги преживеем и тях, ще намерим начина.
- Да се върнем към Индиана Джоунс. Във вашия пост пише още, че ще представите „Храма на съблечените“?
- Трябва да я чуете песента (смее се). Абе целия албум трябва да чуете! Много големи простотии има в албума, като имаш предвид, че нали правим музика, която наистина е тежка простотия, с цел да се забавляваме. Естествено в албума има и социални тракове, има и тракове, които са бунт срещу несправедливостта. Минаваме и през любовта в чистия й вид, без маски и помпозни думи, в прав текст.
- Ще чуем истинския рап?
- Ами, то не може да се каже кое е истинско, кое не. Дали е рап, или рок, ако музиката е искрена, достига до хората, които искат да я чуят. Има някои хора пък, които искат да слушат лъжи. И за всяка музика си има публика. Просто нашата музика е ориентирана към хората, които вземат живота без преструвки и без маски.
- Албумът е излязъл преди две седмици, много ваши колеги казват, че е много трудно вече са се издават албуми. Какво е вашето мнение?
- На мен не ми беше трудно. Няма какво да го мислиш много. Правиш музика, защото ти харесва. Пък вече ако се хареса и на хората, добре дошло. Тоест, ако правим музика, защото я харесваме, времето и разходите си струват, защото ние така или иначе сме си изкарали добре през това време. Ако и другите я харесат и изкараш някаква печалба, берекет версин, както се казва (смее се).
- С всяка година се увеличават градовете от турнето. Няма как да не ви липсват в Америка тези срещи с публиката.
- Аз не съм такъв характер – нещо да ми липсва в живота. Чувствам се напълно щастлив от това, което имам в дадения момент, защото не знаеш утре ще го има, или няма да го има.
Но при всички случаи ще ми е голямо удоволствие да го преживея.
- Сигурно обаче е, че вие липсвате на хората...
- Дали им липсвам, не знам. Може би им липсва младостта. Хората изпитват носталгия, но в добрия смисъл, по младостта всеки си бленува, каквато и да е била, колкото и да е била бедна младостта, колкото и да са ни били малки възможностите и мечтите, все пак е нашата младост. Това винаги е било така.
Всяко поколение ще има по-добра и по-добра младост.
- Сега можете отблизо да виждате днешната младеж – чрез своите деца и най-вече сина ви, който се наложи на музикалната сцена. По-различно ли е всичко, което те сега правят?
- Различен лайфстайл имат. Различна от нашата реалност, в която живеят, и по съвсем различен начин прохожат. Различни са темите, от които се вълнуват. Различни са звуците, които идват от ежедневието. Обстановката, в която живееш, ти описваш в думите. Нормално да е новият рап да е по-различен от стария и така и трябва да е. Няма нищо лошо в това.
- Вие слушате ли това, което в момента излиза в България като музика, не само като рап?
- Ами, да ти кажа, не съм най-голям слушач на българска музика, но като цяло
все пак имам социални медии, виждам неща и да ти кажа – това, което минава пред очите ми, ми харесва много. Доста професионално направени видеоклипове, песни и не говоря само за рап музиката, а говоря и за поп музиката. Има много добри попадения. Много харесвам новите неща на българската сцена. И не само новите, а и утвърдени артисти като Мария Илиева, която направо разцепи с новата песен. Любо Киров, Графа правят някакви много яки неща, големи концерти, което е супер. Въпреки малкия пазар резултатите са много добри. Защото все пак в шоубизнеса, ако искаш да правиш големи проекти, трябват много пари, вече и в България не е евтино като едно време и трудът е вече по-скъп. България си става, така да се каже, пълноправна част от Европа и стандартите са изравнени. Колкото струва в България, толкова и в Германия. Така че евала за труда, усилията и резултатите най-вече.
- Казахте големи концерти. Вие имате много фенове. Замисляли ли сте се за едно такова мащабно събитие?
- Ами, когато му дойде времето, то това от само себе си се случва. Освен това при нас е малко по-различно за огромните концерти – че нашата музика не е толкова корпоративно френдли. И малко големи спонсори биха застанали зад лошото момче Мишо Шамара (смее се). Ще ги е страх най-малкото от лириката, която е в прав текст. И второ – това, че нямаме голяма любов с властта (смее се).
- Сега говорим за лошото момче Мишо Шамара, а в началото си говорихме за добротата у хората. Това ли е голямата разлика между сценичния ви образ и това, което сте в живота?
- Голяма част от нещата ги правим с абсолютна самоирония и чувство за хумор, защото това е все пак изкуство. Нали, съмнявам се, когато сте гледали Scarface, да сте си казали, че Ал Пачино продава бело. Нали – това е ентертеймент. Но освен това имаме много лирика, която е в прав текст, дори да я казвам по циничен начин, е казана, защото животът е циничен. Моята музика е отражение на реалността. Истината понякога е долна, мръсна, цинична. Често и неудобна.
- Въпреки натоварената работна програма ще имате ли и малко време да си починете в България?
- Да, има към десетина дни, в които нямам концерти и съм решил тук да си ходя с нашите наляво-надясно, да си се видим, защото те са си възрастни хора. Искам да обърна внимание повече на родителите си. И все пак и звяра има нуждата от човешките неща (смее се). Не знам защо трябва да се мисли, че лошите момчета са отрицателните герои в живота. Аз не мисля, че например Васил Левски е бил добро момче. Не се сравнявам с него, в никакъв случай, но искам да кажа, че като дойде време, когато обществото има нужда да бъде защитено, когато е в сериозна заплаха, то не може да бъде защитено от балерини и от диригенти. Трябват на предна линия хората с малко по-груби методи.
- Да се върнем на родителите ви – ще кажете ли къде мислите да ги водите?
- Ти представяш ли си да кажа и някой, който не ме обича, да дойде и да ме изджаска с лопатата в главата, докато вечерям?!
- Случвало ли ви се е такова нещо? Не с лопата, но друг вид агресия към вас?
-О, да. Един път ми чупиха едно шише в лицето, срязаха ми окото отдолу и клепачите. Не можех да гледам две седмици. Един път са ми чупили шише в главата отзад, докато пея. Целили са ме с яйца много пъти, с домати. Камъни са хвърляли, ама не са ме улучвали, бягал съм... (смее се). Луда младост ли беше да опишеш? Това са такива глупости. Аз да не съм ангел хранител на Феята на зъбките? И аз съм направил големи тъпоти в живота си, за които съжалявам се. Ама животът учи. Все пак бяхме от едни поколения, където нямаше откъде да видим кое е правилно, кое не. Не е оправдание, че съм направил тъпоти. Просто трябваше да науча уроците си.
- Кое е нещото, за което най-много съжалявате, че сте направили?
- Не са едно и две. Много неща. Времето не може да го върнеш, не може да ги поправиш, но се учиш от грешката си и продължаваш напред. Имаме един живот, той е много кратък. Трябва да го изживеем.
- Преди малко в интервюто коментирахме и темата, че вече България се изравнява по стандарти с Германия. Какво е мнението ти за приемането на еврото?
- Ами супер позитивно. Имай предвид, че на фона на цялата тая кретения, която се случва в Съединените щати, България изглежда супер. Не говоря финансово, говоря като цяло, целия вайб. С всичките ни супер кретении в пътя ни нагоре към демокрацията самият факт, че сме в Европейския съюз, показва, че има развитие.
- А в Америка как са нещата? Май става все по-зле?
- Да, голяма заплаха за световната демокрация не идва в момента от Русия, а идва от Америка. Т.е. тя идва от Русия през пропагандата си, но Русия няма този потенциал – нито финансов, нито креативен – да прецака света и западната либерална демокрация, докато този режим, който, защото това е режим вече в Съедините Щати, е много сериозно предизвикателство. Ще видим доколко Конституцията на САЩ ще издържи този напън. Ще видим докъде ще се стигне, но това е направо Бай Тошо по 10. Възродителният процес направо. Това, което Българската комунистическа партия направи навремето на българските турци – да им сменя имената и да ги гони, същото нещо се случва към латино населението и голяма част от имигрантите, особено тези, които не са бели със сини очи, защото всички имигранти гонят, само имигрантите от Южна Африка, които са африканас, такива бели, със сини очи, те имат право на статут. Така че много е жалко да видиш как светлината на хълма, която е огрявала света, всички надежди, че някога светът ще е такъв щастлив, хората ще се приемат, ще се уважават, независимо кой откъде идва, как се е родил, нисък, висок, слаб, пълен, черен-бял всички да се уважаваме, да се подкрепяме, да живеем нормален човешки живот. И изведнъж тази мечта – БУМ.
- И изведнъж тази мечта – американската, вече не е толкова хубава.
-Точно това не е американската мечта. Това е мечтата за свободата, равенството между хората. Расизмът в момента набира отново огромна скорост. Не само ксенофобията, например, ако те чуят, че говориш с акцент, ти правят проблеми. Случва се вече на много хора. На мене не ми се е случило, защото имам щастието да живея в либерален щат, където огромната част сме имигранти и местните отдавна са свикнали с нас. Ние сме едно цяло. Въпросът е, че ако отидеш в тези, по- консервативните южни щати, където са само Дедо Боже... направо ужас. Аз затова станах атеист на 100%, защото в момента надигането на християнския национализъм е огромна заплаха. В момента християнството е много по- агресивна религия дори от крайния ислям.
- С всички тези промени минава ли ви през главата да се върнете цялото семейство тук?
- Не, не. Трябва да останем да гласуваме, да се борим за нашия нов дом. Там си ми е домът. Там в прерията си имам къщичка, много приятели. Там са ми мечтите. Просто е трудно, но трудно не в смисъл финансово, не ме разбирайте погрешно. Трудно е да го възприемеш това, че има такава негативна енергия.
Но пък, както казвам, когато настанат най-тъмните облаци, най-тъмното небе, най-добре виждаш звездите, а в тежките времена ще се родят новите лидери, новите хора, които ще поведат тази нация напред. И съм убеден в това.
- За финал какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Нека кажем така: животът е твърде кратък. Нека да извървим този път с усмивка, колкото се може повече. Колкото повече сме се усмихнали през живота, толкова по-добре сме го изживели.
Елизабет Методиева
