„Светият престол не се съмнява, че свят без ядрени оръжия е необходим и възможен. В системата за колективна сигурност няма място за ядрени оръжия и други оръжия за масово унищожение“.
Папата отново издига глас за неотложността от разоръжаване, което е „ангажираща и далновидна цел“, особено във време, когато човечеството е на „кръстопът“, както и необходимостта от зачитане на международните споразумения. Двойният призив на папата бе отправен в послание до посланик Александър Кмент, председател на първата среща на държавите-членки на Договора за забрана на ядрените оръжия, която се провежда от 21 до 23 юни във Виена. Посланието бе прочетено от монс. Пол Р. Галахър, секретар по отношенията с държавите и международните организации.
Един различен свят
В документа, Франциск подчертава как ситуацията се е променила негативно в сравнение с преди пет години, когато бе свикана дипломатическата конференция за преговори за Договора: „Светът – пише той – изглежда е на кръстопът. Смелата визия на този правен инструмент, силно вдъхновена от етични и морални аргументи, изглежда все по-актуална“.
Според папа Франциск, дори ако в днешния контекст подкрепата за разоръжаване може да изглежда „парадоксална“, не трябва да пренебрегваме „опасностите от късогледите подходи към националната и международната сигурност и рисковете от разпространение“. Цената на неспазването неизбежно се заплаща с броя на невинните животи и се счита като касапница и унищожение
Мирът трябва да бъде всеобщ
Затова призивът на папата, е „да се заглушат всички оръжия и да се премахнат причините за конфликти чрез неуморна работа за постигането на преговори“. „Онези, които воюват... забравят човечеството“, повтаря Франциск, както заяви на молитвата Ангел Господен след избухването на конфликта в Украйна.
Мирът е неделим и за да бъде наистина справедлив и траен, той трябва да бъде всеобщ. Би било подвеждащо и самоунищожително да се мисли, че сигурността и спокойствието на едни са отделени от колективната сигурност и спокойствието на други.
Бъдещето на братята и сестрите
Пандемията Covid-19 вече трябваше да ни даде урок в това отношение, демонстрирайки „трагично“, че „сигурността на нашето бъдеще зависи от гарантирането на мирната сигурност на другите, защото ако мирът, сигурността и стабилността не бъдат установени в глобален мащаб, никой няма да се ползва от тях“. Индивидуално и колективно, ние сме отговорни за настоящето и бъдещото благосъстояние на нашите братя и сестри
Катастрофални последици
В тази система за колективна сигурност, Франциск изтъква, че „няма място за ядрени оръжия и други оръжия за масово унищожение“. Те са „опасна и скъпа отговорност“, а хуманитарните и екологичните последици, които биха произлезли от възможната употреба на ядрени оръжия, биха били „катастрофални“, с „опустошителни, недискриминирани и неизчислими ефекти във времето и пространството“.
"Балансиране на терора"
Наред с това, Римският епископ предупреждава, че не можем да пренебрегнем „несигурността, произтичаща от поддръжката на тези оръжия: рискът от злополуки, независимо дали неволни или не, което може да доведе до много тревожни сценарии“. В този смисъл ядрените оръжия могат да се определят като „умножител на риска“, който „осигурява само илюзията за „своеобразен мир“.
Стремежът да се защитава и гарантира стабилността и мира чрез фалшиво чувство за сигурност и „балансиране на терора“, подкрепен от манталитета на страх и недоверие, неизбежно завършва с отравяне на отношенията между народите и възпрепятстване на всяка възможна форма на истински диалог.
Освен това, допълва папата, притежаването на атомни оръжия лесно води до заплаха от използването им: по този начин се превръща във „вид „изнудване“, „което е несъвместимо със съвестта на човечеството“.
Колективна и лична отговорност срещу войната
Затова папата призовава всички, всеки със своята собствена роля или статут, да сътрудничи „искрено“ в усилията за „прогонване на страха и тревожното очакване на война“. Отговорността е „на обществено ниво, като държави членки на едно и също семейство от нации“, но също и „на лично ниво, като индивиди и членове на едно и също човешко семейство и като хора с добра воля“.
Договорите за разоръжаване са източник на стабилност
Папата посочва и ролята на съществуващите договори за разоръжаване, които „са повече от обикновени правни задължения“: Присъединяването и спазването на международните споразумения за разоръжаване и международното право не са форма на слабост. Напротив, това е източник на сила и отговорност, тъй като повишава увереността и стабилността.
Близост до жертвите на ядрени оръжия
В края на посланието, папа Франциск изразява близостта си с Хибакуша, оцелелите от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, и с всички жертви на опити с ядрено оръжие. Наред с това се обръща към представителите на държавите, международните организации и гражданското общество да „насърчават култура на живот и мир, основани на достойнството на човешката личност и на съзнанието, че всички ние сме братя и сестри“. Католическата църква остава неизменно ангажирана да насърчава мира между народите и нациите и да подпомага възпитанието за мира във всички свои институции.
