- Г-н Дойнов, работите по нов спектакъл - “Удървеният” на Анатолий Крим. Какво да очакват приятелите на изкуството?
- Едно наистина добро представление. Участват млади и талантливи артисти. За представител на по-възрастните съм взел баща ми (смее се). Черна комедия, не е ситуационна. Историята е за мъж, който обича чашката. След бурна вечер, с повече наздравици, се озовава в моргата. Макар и жив, е приет като мъртвец. Лекарската грешка, която го отвежда в едно тъмно местенце, имащо своите и тъжни, и смешни моменти. Този път ще говорим за проблемите на малкия човек - например този, който не е завършил висше образование, не е станал архитект и е имал познатата, особено в България, съдба - да продава на пазара.
- С кого си партнирате?
- Велик екип, обединен от талант и идеята да се реализира нещо стойностно на сцена. Участват Илияна Лазарова, баща ми - Александър Дойнов, Васил Грънчаров, който е част от трупата на Сатиричния театър от една-две години, добре познатият Ованес Торосян и Галин Найденов - младо момче, притежаващо всички качества за голямата сцена. Избрах го за една интересна роля - ще утешава вдовиците. Премиерата ще е на 16 септември в Театър “Сълза и смях”. Както казваме - от 20 юни започват репетициите на маса (смее се).
- Успяхте ли да се сработите?
- Артистите си партнират, аз съм по-скоро наблюдател на общата им работа. Няма да имам роля. Продуцент е Джуджи. Те са отборни играчи, не соло. Смятам, че ще се сработят. Самата пиеса ще ги предразположи. Текстът е добре написан, ситуациите са забавни, изобщо - едни млади актьори, каквито всъщност имаме, ще се справят отлично.
- Преди броени дни се присъединихте към трупата на Врачанския театър. Как се чувствате?
- Хубав театър и голям град. Директорът - Анастас Попдимитров, е страхотен човек, изключително възпитан и много харесван. Познавам се с повечето от актьорите, има такива, с които съм учил преди десет години. Атмосферата е приятна, администрацията взима присърце назначаването на всеки млад актьор. Дават много от себе си… С удоволствие започвам работа там. Има добри актьори, пожелавам си и хубави спектакли. От септември, живот и здраве, трябва да съм разпределен и за започна да репетирам. Това зависи от режисьорите.
- Какво се случи с хитовия спектакъл “Секс, наркотици и хип-хоп”?
- Главните роли са поверени на мен, Александър Христов и Траян Костов, който играе, свири и пее. Случи се така, че ключовото му превъплъщение се провали… Замина в чужбина. За лечение или работа, така и не получих пълна информация. От две години представлението не се играе, вероятно скоро зрителите няма да го видят. Аз съм категоричен, че ще му вдъхна нов живот, с нов състав и в нов театър. Имам много проекти и те искам да се рамкират, казвайки дата или месец. Вярвам, че ще дойде и неговото време.
- Времето се затопли, започнахте ли да отдавате времето на любимото си хоби - риболова?
- Обичам да ходя на риба и в студено, и в топло време. Показателно е, че в момента съм на язовир (смее се). Няма да сменя хобито си, това е моят начин да взема глътка въздух, да се откъсна от работните ангажименти и изобщо от динамичното ежедневие. Премислям, чета книги, тук идва и моето вдъхновение. Отскоро ходя по състезания, запалих се. Ако трябва да посъветвам нещо младите хора, които стоят пред компютрите си вкъщи, то би било да вземат една въдица и да се откъснат от света. Помага, пречиства и зарежда.
- Кой е най-запомнящият се улов?
- Най-запомнящият се улов е този, който не си извадил, който се е откачил от куката и този, който следва. Хубавото предстои, така е и в живота.
- Разкажете ни за дъщеря ви Александра, какво дете е?
- Дъщеря ми е на две годинки. Вече връзва изречения. Будно дете е, тича из цялата къща, с майка й не може да я спрем. Не може да я догоним и в парковете. Винаги се смее, надявам се да прилича на Марчела - все пак е момиче, искам да вземе от нейната красота, а не от лошите черти на татко й (смее се). И с двамата дядовци пада голяма игра. Обичана и обгрижвана е. Като всички деца - иска нейното и знае как да го извоюва.
- Как ви промени бащинството?
- Станах по-кротък. Замислям се. Казвам си: “Аз имам дете”. Пренебрегвам определени излизания, вече и желанието ми не е същото. Когато бях по-млад, се будех през нощта, решавах, че ми се ходи на море и тръгвах. Сега не е толкова спонтанно. Човек става по-отговорен. Обръща внимание на финансовото си състояние, защото има за кого да се грижи. Бащинството ме направи по-смирен и разумен. Емоционално съм по-щастлив и по-енергичен. Детето не ме уморява, стимулира ме.
- А вие колко сте близък с баща си - актьора Александър Дойнов?
- Той е най-близкият ми човек и моят най-добър приятел. Винаги ме е подкрепял. Отношенията ми с него са на високо ниво. Човек просто трябва да види - как си говорим, как действаме заедно, как се отнасяме един с друг и ще му стане ясно. Близостта ни е дори повече, отколкото трябва да бъде. Това е най-скъпият ми човек.
- Важна роля в живота ви има любимата жена - Марчела. Каква се оказа тайната съставка на споделеното щастие?
- Няма рецепта за любовта. Човек трябва да търси своето огледало в любовта. Ние се допълваме. Аз започвам, тя довършва… Важно е хората да вървят в една посока и тази посока да е нагоре. Ключови в отношенията ни са компромисите - те идват с времето, не са стъпка назад, а по-скоро правилен ход за бъдещето ни.
- Помните ли първата си среща?
- Тя не се забравя. Беше кратка, защото трябваше да ходя за риба. Но бързо стана втора, защото дойде с мен. Беше странно, интересно. Изтърпя куп мухи и комари, докато аз ловя. Казах си: “Тя е!”. Излизанията ни зачестиха, докато не станахме двойка, а след това и семейство.
- А тя промени ли ви?
- Ако не беше Марчела, нямаше да бъда този, когато съм в момента. Аз бях човек на живота, умирах за нощните заведение, морето и почивките с приятели… Тя ме научи да ценя домашния уют. Да обичам да си стоя у дома. Намерих и другата точка - тя ми помогна. Тя е моят двигател и в живота, и в професията.
- Ще успеете ли да си починете през топлите месеци и къде?
- Риболов и семейно море на родното Черноморие. Имаме приятели в Поморие, запазваме на едно и също място. Татко стои там около месец, а ние за седмица.
- За финал - кой е най-неподозираният ви талант?
- Най-неподозираният ми талант е търпението. Намирам се за рязък и импулсивен, а в последно време наблюдавам нещо съвсем различно. Търпя хора, които ме дразнят, ситуации, които не са ми удобни, безпаричие и безработица - преборих ги, преодолях ги и сега съм в етап на възход.
Алина Динева
