Т я е на прясно навършените 21 години, но няма да й дадете повече от 16. Носи детска ведрина, любопитство и приключенски унес, но от очите й блика поезия, старовремно излъчване и тиха мъдрост – точно каквато виждаме и в погледите на героините, на които вдъхва живот на големия екран. Печели ни още като 14-годишна с ролята си на малкото, но с характер момиче Мая в „Маймуна“, а сега продължава творческия си път в обувките на съвременната Петя Дубарова във вдъхновения от поезията й, но не биографичен филм „Петя на моята Петя“. Тя е Александра Костова, с която се пренасяме в нейния свят „На изток от рая“, за да си говорим за досегашния й опит като актриса, за изкуството, мечтите, бунта, младостта и разбира се, за бургаската поетеса… А защо точно на изток, предстои да ни разкаже самата тя.
Тя е на прясно навършените 21 години, но няма да й дадете повече от 16. Носи детска ведрина, любопитство и приключенски унес, но от очите й блика поезия, старовремно излъчване и тиха мъдрост – точно каквато виждаме и в погледите на героините, на които вдъхва живот на големия екран. Печели ни още като 14-годишна с ролята си на малкото, но с характер момиче Мая в „Маймуна“, а сега продължава творческия си път в обувките на съвременната Петя Дубарова във вдъхновения от поезията й, но не биографичен филм „Петя на моята Петя“. Тя е Александра Костова, с която се пренасяме в нейния свят „На изток от рая“, за да си говорим за досегашния й опит като актриса, за изкуството, мечтите, бунта, младостта и разбира се, за бургаската поетеса… А защо точно на изток, предстои да ни разкаже самата тя.
„Александра Костова е на първо място момиче с куче, което много обича близките си хора и се надява да се занимава с нещата, които обича занапред, да открива нови и непрекъснато да е вдъхновена“, сама ни се представя тя и после свенливо добавя: „Всъщност това е може би момичето, което искам да бъда, защото все още
не знам коя точно съм“
А ние още в началото разбираме, че макар и търсеща се, също като героинята си Петя Монова, често бива водена от съвестта си.
„Според мен образът й е събирателен за много хубави човешки качества и ме беше страх да не я умаля с играта си. Смятам, че си приличаме по това, че и двете наистина много обичаме хората около нас и това ни дефинира – готови сме на всичко за тях. Но Петя Монова е много по-смела – тя ще отиде и ще направи всичко възможно каузата й да се случи. Нещо, по което аз трябва да поработя повече.“, казва тя.
Тъкмо тази нейна характерна черта я тласка и към препускането между бурния свят на изкуството и строгите академични бумаги на международното право, което вече 2 години следва в Амстердам. „Звучи много сериозно, а аз не съм толкова сериозна“, смее се тя и добавя, че е фен на идеята, че човек може да се интересува от много неща едновременно. Според нея обаче правото и светът на актьорската игра не са чак толкова различни. „И двете са многопластови, и двете много се интересуват от хора и работят с тях. А аз искам да има някаква стойност в това, което уча, някаква мисия, нещо, което наистина ме пали и има значение за някой друг“, споделя ни Александра, а ние, без да искаме, чуваме думите й с гласа на будната тийнейджърка Петя Монова.
Може би затова не е изненадващо, че режисьорът на лентата Александър Косев е знаел, че това ще е Петя на неговата Петя още когато за пръв път видял Александра във филма „Маймуна“ от 2016 г. „Първо сценаристките на филма са гледали „Маймуна“ и са ме харесали от там, а след това около година по-късно Сашо случайно го е видял по HBO в някакъв следобед, макар никога да не гледа телевизия следобед. И един ден ми се обадиха да ме питат дали съм попораснала малко от „Маймуна“, смее се Александра. А останалото, както казват, е история…
В лентата тя си партнира с големи риби от българското актьорско море като Юлиян Вергов, Моньо Монев, Албена Павлова и други. „Невероятно изживяване е да можеш да поемаш от тях, да видиш как си градят образите си. Но отделно тя бяха много готини, защото не ни третираха като деца, а като равни на тях и това ни вдъхваше кураж.“
Камерата се завърта само в продължение на
19 дни
– доста малко за един пълнометражен филм. „Затова през цялото време бях концентрирана – цял ден снимки, сън, после пак снимки. И някак си се слях с този свят, защото нямах времето да се отделя от него.“
Признава, че най-трудните сцени са й били тези на плажа, в които се среща със самата Петя Дубарова. „Там имахме само 2 снимачни дни, беше топло и нямахме възможност да допускаме грешки. Така че трудностите бяха и физически, и емоционални. Усещането, което изпитах, докато ги снимам, е същото, което едно момиче би изпитало, ако говори с човека, когото най-много я вдъхновява. Надявам се да сме успели да го предадем това. И отделно беше много готино да си говоря с Алиса Атанасова, която изигра Дубарова и също много ми помогна.“
Самата тя се влюбва в поезията на Дубарова още от дете, а когато започва да се готви за ролята си, получава честта да разлиства дневниците й. „Тогава се превърнах в абсолютно обсесивна маниачка на тази тема, защото дневниците й са вълшебни. И когато след това прочетеш някое нейно стихотворение и го свържеш с нещо, което си чел и знаеш от там, получаваш много по-пълнокръвен образ за това какво може би е била тя. И като видиш мъдростта и чистотата на думите й, просто не можеш да повярваш, че това нещо е написано от момиче на такива години. Връщам се назад и се чудя – аз къде съм била на тези години… Не можеш да останеш безразличен. Всеки един стих те докосва по някакъв начин.
Този дух, този бунт, тази младост…“
смята Али за творчеството на бургазлийката, която завинаги остава на 17.
А също като Петя Монова и Петя Дубарова, Али има особени отношения с морето. „Ако мога да прекарвам цялата си година на морето, бих го направила“, категорична е тя, а ако любимото място на героинята й е бургаското пристанище, то местенцето, на което Али най-много обича да се усамотява, е плажът на Иракли – именно там, където са снимани и сцените с Дубарова. „Има някои плажове като този, които са по-магични и даже, като разбрах, че ще снимаме там, си казах – това не е възможно, това е моето място!“…
Освен любов към актьорската игра от очите на Али блика постоянен глад за кино, музика, театър и литература. Обича стари плочи, в колекцията й присъстват записи от „Бийтълс“ до Бетовен, а несбъдната й мечта е да се научи да свири на пиано. Описва се като непоправим киноман и типично за артистично-бохемското й амплоа се храни предимно с европейско кино. За закуска предпочита Годар, за обяд Сорентино, а за вечеря се отбива на руска земя да води разговори с Тарковски. „Много ми харесва филмът му „Огледало“ заради частичната му автобиографичност. Това за мен е много интересно – да видиш как един режисьор оплита живота си във филм, а не разказва чужда история“, разказва ни екранната Петя Монова, която не пропуска да си води кинодневник, в който да си „краде“ по нещо от всяка лента.
Споделя, че мечтае да се види във филм, чийто сценарий ще я развълнува с темата си. „Независимо какъв е филмът, само да разказва истински добра история. И ако може да е
с Кейт Бланшет!“
смее се младата актриса, перифразирайки казаното от любимия си френски режисьор, че „всичко, което трябва за един филм, е пистолет и момиче“…
Може би няма да се изненадате, ако ви кажем, че Али не е чужда и на перото. „Обичам да пиша за емоциите си. Като че ли някакви неща, които ми се случват, се опитвам да ги оплитам в стихове“, казва тя за нещата, които запечатва на хартия, но скромно настоява, досущ като съвременната Дубарова, че не са достатъчно добри, за да видят бял свят и очи, различни от тези на майка й. „Някои даже и тя не ги е виждала. Но ако в бъдеще някой ми открадне дневника, може и да ги прочете“, намигва ни тя.
И ето че стигаме „На изток от рая“ – книгата, която се оказва най-любимата и която всеки път поглежда по нов начин. „Това са от онези книги, които, като четеш, ти се отваря малко повече мозъкът“. Всъщност историята на Стайнбек дотолкова я завладява още при първия прочит, че когато си прави профил в Инстаграм в 10-и клас, решава да го кръсти
„На изток от Алекс“
на английски. И тъй като тогава все още не владее езика на Шекспир съвършено, обърква предлога of с from и името й в социалните мрежи й звучи като татус с някоя забавна грешка. Тя обаче решава да си го запази дори след години, за да си спомня за това каква е била, когато е била малка, а и за да се връща „На изток от рая“ винаги когато погледне името си…
Като дете, споделя ни тя, също като Мая от „Маймуна“, щом си наумявала нещо, било важно да го изпълни на всяка цена, а в гимназията й излиза прякорът „Маймуна“. Колкото обаче и да не ви се вярва, в по-ранните си години Алека била от „притеснителните“ деца и мечтата й съвсем не включвала сцената. „Бях много срамежлива и идеята да стана актриса дори не ми е минавала през главата“. Всъщност виждала се в лекарска престилка, а заради интровертността й майка й решава да я запише на актьорско майсторство, когато е едва на 10. „Аз много не исках. Но съм благодарна, че ме записаха. Родителите ми са страшно подкрепящи и оценяват това, че се занимавам с изкуство.“
Така още дете попада в школа „Дефисто“ към Сатиричния театър, където започва творческият й път. Именно там среща едни от най-добрите си приятели и един от най-големите си учители не само на сцената, ами и в живота – покойния режисьор Димитър Еленов, за когото казва, че е оставил най-голяма следа в нея извън семейството й. Именно в този период тя се изгражда като човек и развива останалите си разнопосочни интереси в изкуството. „Актьорската игра ти дава изглед към света и един
душевен глад за изкуство
Веднъж докоснеш ли се до него, някак си се променяш и имаш нужда от още театър, още кино“, споделя ни тя.
Всъщност детският плам от онези години е онова, което Али казва, че никога не иска да губи. „Надявам се, колкото се може повече да остана дете и след това да намирам детето в себе си. Може би това е най-хубавото, което човек може да направи. Да запази тази невинност и същевременно искреното любопитство към света“, пожелава си Али за финал.
Монитор
