- Как се стигна до сериала за убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич „Операция „Сабя“ и как беше снимачният процес, г-жо Божилова?
- Като международен продуцент, аз често пътувам из Европа и посещавам филмовите пазари. На един от тях видях да презентират този проект и сметнах, че тази история ще има голям отзвук и в България. Спомням си събитията оттогава добре, а да не говорим, че след като операция „Сабя“ започва, част от Земунския клан е избягал у нас. Предложих на създателите Горан и Владимир, които са режисьори и сценаристи, да го копродуцирам, и те много се обнадеждиха, тъй като не бяха сигурни дали изобщо сериалът ще се случи. Участва български екип, имаме български актьори, звукът и ефектите са наши, както и голяма част от техниката. В крайна сметка се получи много хубава колаборация.
- Разкажете ни малко за излизането му.
- След като снимките приключиха и видяхме материала, той наистина беше страхотен – актьори, картина, всичко, което ни даде увереност да излезем с него на международния пазар. Случи се уникално събитие – получихме покана за най-големия фестивал за телевизионни сериали в Кан – „CanneSeries“, въпреки съпротивата на сръбската телевизия филмът да бъде показван. Първоначално отказаха премиерата, която трябваше да се случи пролетта на миналата година, но след международния отзвук, който „Операция „Сабя“ постигна, в крайна сметка беше излъчен през ноември, защото разбраха, че по един или друг начин този сериал ще бъде видян от хората. Малко след това избухнаха протестите.
- Дали това е повлияло по някакъв начин?
- Няма как да знаем, но Бойко Василев беше снимал документален филм за протестите в Сърбия. Там беше намерил главния ни актьор – Драган Мичанович, който играе премиера Джинджич, и беше заснел как отива на протеста и хората започват да го следват. Беше изключително – като някакъв вид реинкарнация. А и той много си прилича с персонажа му.
На фестивала в Кан
- Филмът започва с убийството на Джинджич. Какво знаехте вие за това преди работата по проекта и какво научихте след него?
- Спомням си много ярко събитията оттогава. Всички гледахме на него като на балканския Кенеди – млад политик с характерна усмивка и надежда в погледа, и че ще донесе някаква промяна в региона. След проекта научих много за него, защото за мен той беше просто един образ. Тази радикална смелост, която си е позволил в тази турбулентна държава, която е напълно обвзета от мафията, и отпора, който им е дал, заради който в крайна сметка губи живота си. За мен е един съвременен герой и не мога да се сетя за някой, който би го направил на Балканите – да жертва себе си в името на хората.
- Имахте ли възможност да се срещнете с някого от прототипите в сериала?
- За жалост нямах възможност, само успях да гледам архивни кадри от разпити и процеса, който се случва след убийството. Самата история е смразяваща, но сценаристите се бяха свързали с един от полицаите, който е участвал в разследването, и бяха събрали доста материал оттам. Всъщност един от образите е базиран именно на него.
Премиера в Сараево
- Лентата изглежда болезнено актуална за наши дни. Вярвате ли, че има някакъв паралел с нашата страна?
- Темата е много актуална, все пак историята се развива преди 20 години. Всички, които са гледали сериала, ми споделят, че все едно гледат България. Абсолютно същото е. Доста тъжно и разтърсващо е, защото, като гледах първите две серии – дори още не бяха финализирани, – просто се разплаках. Сякаш гледаш себе си във филм. Преживяването беше доста шокиращо.
- Българската следа в направата на сериала е ясна. Според вас има ли такава и в историята?
- Спекулативно е, по-скоро вярвам, че не – може би след това. Макар че тук, на Балканите, сме си специалисти по мафии от най-различни видове – нашите престъпници могат само да се учат от тях. Тук говорим за брутална и тежка мафия, когато говорим за сръбската. Просто няма сравнение.
- Имало е известни проблеми и забавяния. Можете ли да ни разкажете повече?
- След убийството на Зоран Джинджич проблемът със свободата на словото в Сърбия беше станал наистина сериозен. Вучич натискаше медиите изключително много и самите сценаристи не бяха сигурни дали изобщо този сериал ще го бъде. Разбира се, в крайна сметка се случи тази експлозия – протести и окупация на същата тази телевизия, която финансира проекта. Още при началото на снимките сръбските копродуценти ни предупредиха да не го обявяваме. Сериалът се снима почти тайно, защото очаквахме във всеки един момент някой да дойде, да прекъсне снимките и по някакъв начин да го саботира.
- Разбрахме, че също е имало и заплахи. Защо?
- Когато получихме нужната субсидия, американското издание Variety беше писало дълга статия за предстоящата българо-сръбска копродукция. Няколко от нашите медии бяха превели материала и в интернет пространството витаеха коментари от сорта на: „Тази Мартичка да внимава“, „Земунският клан не се шегува“ и тем подобни. Малко се учудих – явно на хората все още им държи (смее се).
- Какво е общото и какво различава българския и сръбския народ?
- Абсолютно едни и същи сме. Не знам, може би ни липсва повече самочувствие. Те го имат и може би трябва да работим повече над това. Имаме всичко – имаме истории, имаме талант. Трябва ни повече креативна свобода и смелост. Сякаш малко сме заспали. Нужно е също повече да си вярваме.
- Винаги ли сте знаели, че ще се занимавате с кино, и кога започна любовта към него?
- О, съвсем не – аз съм дете на прехода и именно заради това си спомням събитията около Джинджич и цялата мафия. Мислех си, че ще бъда адвокат, тъй като съм завършила право. В 20-те си години имах бар, после още един и последният ми предприемачески опит беше „К.Е.В.А“ – заведението в НАТФИЗ. Животът ме срещна с много интересни хора, които са от киното, и тогава само си мечтаехме да правим филми, докато бяхме на по питие.
Тогава не съществуваше продуцентска професия и моите приятели ми казаха: „Ти ще ни продуцираш.“ Опитът ми като юрист и организацията на барове ми помогна доста и общо взето – аз съм един самонаправил се продуцент. Вече имам над 50 филма и още един важен за мен сериал – „Денят на бащата“, който е може би първият лимитиран сериал в България и имаше голям отзвук.
- Разкажете малко за първия ви проект.
- Той е много любим мой документален филм – казва се „Георги и пеперудите“. Разказва се за един психиатър в с. Подгумер, който измисля най-различни луди бизнеси. Например: да развъжда щрауси, охлюви или буби за коприна – оттам идва и заглавието на филма. Въвлича пациентите си в тези бизнеси, които са с психични проблеми, и се опитват да изкарват пари. Разбира се, се проваля. Филмът е поднесен с много хумор – но може би затова много хора го харесват – все пак всеки се е провалил в нещо. Много си го обичам, филмът спечели много награди и зрители все още го помнят, дори извън България.
Мартичка Божилова на снимачната площадка
- Няколко думи за „Пакет вечност“?
- Това е много специален проект, защото се получи много човешки. Напоследък много се занимавам с жанрово кино, защото смятам, че имаме аудитория и много истории за него. Това е черна комедия и с нетърпение очаквам да го пуснем пред зрителите през октомври. Актьорският състав е много силен – Стоян Дойчев, Марияна Крумова, Китодар Тодоров – просто са разкошни. Работя също над още една копродукция със сръбски режисьор, която пък е хорър и се казва „Работническата класа отива в ада“, отново със социален елемент и история.
Зоран Джинджич
- Какво бихте пожелали на младите хора, които тепърва ще се занимават с кино?
- Мисля, че има голяма перспектива за амбициозни млади хора, които без обременености да се заемат с българското кино и най-накрая да го изведат на нивото, което заслужава. В крайна сметка – не всичко опира до пари.
Трябва да го сграбчат и да го издигнат на друго ниво. Погледнете Сърбия – там не са много добре с бюджетите, филмовият им център е много политизиран, но постоянно има млади хора, които правят и нискобюджетни филми с много силни послания. Иска ми се и тук да е така – да се появи новото поколение с повече смелост и да разбърка статуквото.
Драган Мичанович като Зоран Джинджич
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила е право
- Държала е няколко бара, включително „К.Е.В.А“
- Самоук продуцент
- Първият й проект е „Георги и пеперудите“
- Има над 50 филми и сериали
Александър Пашов
