З а младите хора в България дипломата е по-важна от парите при избора на партньор. Все пак материалното положение продължава да има осезаемо значение за жените в търсене на сигурност след брака.
Това показва изследване на младежта в 12 държави от Югоизточна Европа по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, в което сред анализираните теми са и факторите за обвързване. Интересното е, че при най-бедните момчета и момичета от 14 до 29 години, участвали в анкетата, липсва ясно изразено търсене на половинка, базирано на богатството. Като цяло по този показател към 2024 г. страната ни не контрастира на обобщения фон на региона. През 2018 години тези, които намират благосъстоянието за маловажно, са били 7%, а през 2014-а – 6%. Сега делът им нараства до 23,3%. Обединените отговори „важно“ и „много важно“ са 38%, което е най-ниската стойност, откакто се правят тези изследвания. През 2018 г. са били 55%, а преди десетилетие – 40%.
Водещ критерий продължава да е нивото на образование с 56%, но при него има тенденция на спад от 67% преди 10 години, в сравнение с 63% при проучването през 2018 г.
Одобрение
В България родителското одобрение има по-малка тежест като фактор на фона на съседните страни. Нещо повече, ако през 2018 г. тежестта на тази важност бе отчетлива с 61%, сега е балансирана и тези, които се съобразяват с мнението на мама и татко за партньора, са спаднали до 39%. От тях 22% отдават сериозна важност на семейното одобрение. Логично изглежда това, че младите в затруднено положение отдават на родителската подкрепа видимо по-мащабно значение в сравнение с по-образованите и прогресивни градски слоеве.
Доминиращата част от младите у нас живеят в големите градове.
Като цяло младежите в България се разбират добре с родителите си. Делът на отговорите, свидетелстващи за това, надминава 90%. Картината почти се повтаря в трите изследвания в рамките на десетилетие, макар и с някои нюанси във вътрешната пропорция между отговорилите с „Разбираме се много добре“ и „Разбираме се добре, въпреки че понякога имаме различия в мненията“. Сега и преди 10 години тези дялове са еднакви, докато през 2018-а разбирателството изглежда по-изразено.
Тийнейджъри
При тийнейджърите има повече различия с родителите, но в по-горните възрастови групи до 29 години разбирателството се проявява силно. Градските групи показват повече нюанси, а селските райони вероятно доказват и по-традиционалистко отношение към родителите.
Групата на тези, които живеят с майка си, баща си, баба и дядо, братя и сестри и т.н., надделява над тези, които живеят сами, с децата си или с партньор. Все пак има известно увеличаване на тези, които по-рано се отделят от родители и роднини. Това се потвърждава и от факта, че се увеличават младежите до 29 години, които декларират, че са женени или живеят във форма на съжителство с партньор. В това отношение и преди 10 г., и сега има превес на неформалните съжителства. Ситуацията в България в момента е по-различна в сравнение с региона и с предишните години по отношение на аргументацията за по-продължително съжителство с мама и татко. Сега основното обяснение за това е практическото удобство и финансовата неизбежност, а не инерцията.
Секс
Когато става въпрос за секса преди брака и девствеността като фактор при избора на партньор, 45,5% попадат в крайността „никак не е важно“. На обратния полюс са едва 10,6%. И към настоящия момент девствеността е с маловажно значение, както и в предишните вълни на проучването. Подобно заключение, макар и с не чак такава твърдост, може да се направи за общото усещане в останалите 11 държави в региона. Личи, че този фактор влияе в още по-малка степен на избора на жени и в по-горните възрастови групи.
Религиозните вярвания също се оказват маловажни в 32,4% от отговорите по отношение на факторите за съвместимост. В селските райони и сред по-бедните религията също не показва предполагаемото по-високо значение, даже напротив.
Образованието е с приоритет пред децата.
Доминиращата част от младите хора в България живее в големите градове (56,2%). Този дял е най-висок в най-ниската възрастова група, тази на 14-18-годишните (67,2%). Това свидетелства за продължаващото с бързи темпове обезлюдяване на селата и малките градове в страната. Едва 7,8% от младежите в извадката на цитираното проучване живеят в села, като там е значителен и делът на онези, които имат ниско образование - 13,4%.
Могат да си купят скъпи неща, но не кола и апартамент
Анализът на икономическата ситуация на домакинствата, базиран на субективната преценка на анкетираните, очертава на преден план два извода. Младите хора в България по-скоро се ползват със среден материален стандарт, а образованието е средство за достигане до по-добра икономическа ситуация. Най-голям дял от попадналите в извадката млади хора (33,7%) определят себе си като „горна средна класа“. Те декларират, че домакинството им може да си позволи скъпи неща, но не толкова скъпи като нов автомобил или нов апартамент. 19,7% по субективната си преценка се намират в долната средна класа, защото твърдят, че нямат проблем с осигуряването на храна, дрехи и обувки, а само с по-скъпите неща. Очевидна е връзката на тези дялове със степента на полученото образование. 40,4% от младите хора с високо образование попадат в горната средна класа, а 16,6% сред богатите, или с други думи – сред онези, които декларират, че могат да си купят всичко, от което имат нужда за добър живот.
Само за 50% да имаш дете е много важно
На декларативно ниво да имаш дете е много важно за 50% от младите хора в България, което е отстъпление от 80%, регистрирани при предишното проучване. През 2024 г. 13,4% отговарят на критерия без деца и без представа за деца. Сред тях най-често личат по-заможни групи млади хора от градовете, които обаче не са приключили с образованието и не са намерили професионалната си реализация. Обратно: образованите и прогресивни маси в градовете показват повече афинитет към важността на родителството.
В близо две трети от случаите (64%) личи предпочитание към двудетния модел, а най-често посочваната подходяща възраст за дете или вече родена първа рожба е 26-ата и 30-ата година, и диапазонът преди 30 г. като цяло. При жените се открояват отговори около и най-вече 25-, 26-годишна възраст.
Има пореден ръст на намеренията за емиграция
Цели 74% обмислят, повече или по-малко сериозно, идеята за емиграция в чужбина. Последните години бележат пореден ръст в емиграционните намерения. Мотивацията остава преобладаващо икономическа, свързана с жизнения стандарт и по-високите доходи в предпочитаните за емиграция страни. Най-сериозният ръст на миграционните намерения през 2024 г. се измерва в България, Румъния и Хърватия – най-новите страни членки на ЕС.
Людмил Христов
