И сторията познава една жена, която успява да стане папа със заблудата, че е мъж. Папеса Йоана, или папа Йоан Осми, както е официално ръкоположен, управлява Църквата цели три години. През вековете легендата за нея няма потвърждение, но в наши дни се смята, че тя наистина е съществувала.
Апокрифът
В средновековна Европа започва да се разпространява история за високообразована жена, живяла през 9-и век, разказва Би Би Си. Тя се облича като мъж, за да получи университетско образование, и пътува до Рим, където се издига в църковната йерархия и по-късно е избрана за папа между 855 и 857 г. Нейното папство стига до драматичен край, когато се разкрива, че тя е жена, която ражда на улицата по време на шествие, а различни версии разказват, че е умряла или от убийство, или от естествена смърт.
Има три ключови ранни версии от монаси от Доминиканския орден от 13-и век: Жан дьо Майли, Стефан от Бурбон и Мартин от Полша, които са много сходни с добавянето на определени елементи във всяка. Според тях Йоана е родена в германския град Майнц от родители англичани, въпреки че нищо не се знае за тях.
Когато била още сравнително млада – на 12 години, избягала от дома си с любовника си и се маскирала като мъж. И двамата отиват в Атина с цел да получат университетско образование, където тя очевидно се справя отлично и се дипломира в известна за времето си книжовна школа. След това тя пътува до Рим, все още облечена като мъж, нарича себе си Джон (Йоан) и става преподавател по граматика, логика и реторика на видни благородници и ученици. Печели репутация не само с академичния си блясък, но и с моралната си почтеност и се издига в редиците на Църквата.
Прикриване
„Свещеническото облекло през този период е по-скоро като туника и вероятно би било доста лесно да се скрие женско тяло“, каза Катрин Луис, почетен професор по средновековна история в университета в Линкълн, Англия. Така Йоана става кардинал и след това единодушно е избрана за папа, предполагаемо като наследник на Лъв IV, починал през 855 г.
Служи като папа две години, седем месеца и четири дни. Очевидно го прави много добре, с едно изключение: не следва безбрачния начин на живот, изискван от Върховния понтифекс. Тя продължава плътската си връзка и забременява, като поради пълна медицинска неграмотност не знае кога ще роди и това се случва публично по драматичен начин – по време на шествие в Рим от „Св. Петър“ до Латерана, в тясна улица между Колизеума и църквата „Сан Клементе“ (където е погребан свети Кирил – б. р.). Така женската й самоличност е разкрита.
Една версия сочи, че папесата е вързана и извлечена с кон извън града, където е убита с камъни от разярена тълпа. В други версии тя е осъдена на смърт от Църквата, но се разкайва, оттегля се в манастир, а синът й става епископ.
Превъплъщения
Историята предполага, че Йоана е способна да премине през живота като мъж, да бъде образована като мъж, да преподава като мъж и да бъде добър папа, но истината за нейното тяло като биологична жена ще надделее. Това се случва много публично, унизително и срамно и така легендата става мерило за истина.
Италианският поет Бокачо (1313–1375) включва историята в своя труд „За известните жени“. Авторът събира най-непристойните подробности от историята, за да забавлява своите читатели. Отнася се за похотта на папесата, за нейния ненаситен сексуален апетит. Петрарка отива още по-далеч, като пише драматично за начина, по който действията на Йоана нарушават природните закони. Петрарка описва как, когато се разкрива полът на папата, по улиците на Италия в продължение на три дни и нощи вали кръв. Във Франция по чудо се появяват гигантски омари с шест крила и мощни зъби.
Легендата е била използвана като начин да се аргументира защо жените не трябва да бъдат ръкополагани и защо тяхната роля в Църквата трябва да бъде напълно ограничена. През Средновековието се е смятало, че телата им са по-течни и студени и възприемчиви към неморални идеи. В резултат възниква любопитна легенда за стол, специално проектиран да проверява пола на нов върховен понтифекс след печалния опит с папеса Йоана.
Митът разказва, че преди провъзгласяването си папата бил длъжен да сяда на стол с дупка, през която дякон или второстепенен духовник опипвал и извиквал: „Той има тестиси!“, за да провери дали е мъж.
Няма обаче доказателства, че такъв обред наистина се е състоял.
Михайлина Димитрова
