Н а 26 април 2025 г., събота, в Трън ще се проведе деветото издание на фолклорния празник „С песните на Гюрга Пинджурова“. Поводът е 130 години от рождението на народната певица.
На 18 април 1895 г. в град Трън, Пернишка област, проплаква най-малкото от шестте деца на дюлгерина Гюро. Майстор зидар, той е и талантлив гъдулар. Майката Тонка приспива рожбите си с народни песни. Закърмена с фолклора, малката Гюрга попива любовта към народните ритми и трели. Години по-късно тя ще загърби световните сцени и ще избере да се изявява в България, където ще си спечели прозвището Славея на трънската песен.
Гюрга Пинджурова (1895-1971 г.)
В репертоара й остават незабравими изпълнения на над 80 песни, сред които: „Омиле ми, Ягодо“, „Чича рече да ме жени“, „Гугутка гука в усое“, „Море Рада носи кован колан“, „Попей ми Янке ле, невесто“, „Пушка пукна“, „Страхил воевода“, „Стоян през гора вървеше“, „Ой, Димитро ле”, „Слънце зайде“, „Хей, Балкан, ти роден наш“ и други.
Таткото на Гюрга така и не доживява да се порадва на славата на любимата щерка. Той си отива млад и оставя семейството да се справя само с несгодите на живота.
Без съпровод
В спомените си певицата, цитирана от БТА, разказва: „Баща ми свирил на двоянки, те бяха вкъщи, аз дори ги надувах понякога, ала не можех да свиря. Затова учех песните на мама, пеех като нея - сама, без съпровод. Като вървях из улиците, хората ме спираха, разпитваха ме за вкъщи и училището…“.
Гюрга или Гуга, както я наричат близките й, е само на седем, когато се качва на сцената на старото основно училище в родния й град по случай годишнина от Сръбско-българската война (1885). Момичето изпява толкова изразително песента „Сироче съм, сироче“, че публиката ридае от сърце. От този момент Гюрга е абонирана за участия във всички ученически и градски тържества.
Две години преподава в Трета мъжка гимназия в кв. Ючбунар (днешното 18-о СОУ Уилям Гладстон).
Завършвайки прогимназията в Трън, Гюрга се запознава с нейната откривателка - оперната певица Христина Морфова. През 1912 г. Гюрга се записва да учи в музикалното училище. Тя се дипломира в първия випуск на Държавното музикално училище през 1917 г. Получава държавна стипендия за следване в Консерваторията в Прага - оперно пеене. Завършва за три вместо за пет години. Там учи при известния музикален педагог проф. Фукс, после отново при Христина Морфова, която по това време е изпълнител в Пражката опера.
Трепване
„Бях се зарекла поне в Прага да не откъсна нито един тон от наша некоя песен, та да усвоявам туй, дето ние, първокурсниците, го наричахме „впрегнато пеене“. Най-мъчно се пеят родните песни, защото при тях сърцето ти е като препълнена чаша, само едно трепване още и тя ще се изплиска", казва Пинджурова. Но личният избор, който талантливата Гюрга може да направи тогава, да стане световна знаменитост, не стои изобщо на дневен ред пред нея. Засипана с предложения да пее в Чехия, Австрия, тя се прибира обратно в България и изнася първия си концерт на 8 януари 1921 г. в салона на Военния клуб. След това тръгва на турне из страната заедно с пианистката Нона Бъчварова. Това е пътят към успеха. По-късно обичаната народна певица ще прави точно това – ще пее по села и паланки и публиката навсякъде ще я боготвори. Но както всичко в живота, трябва да се редуват добри и лоши неща.
Конкурс
Нищо ново под слънцето – както сега, така и навремето конкурсите са за „наши и ваши“. През 1922 г. Гюрга Пинджурова се явява на конкурс в Софийската народна опера, но не е взета на щат – по „бюджетни причини“. Мястото е заето от някой не дотам талантлив човек, но с дебели като корабно въже връзки. Така Пинджурова изгрява на оперетната сцена, където играе в 30 представления. Година по-късно тя напуска оперетата и започва работа като даскалица в бившата Трета мъжка гимназия в кв. „Ючбунар“ (днешното 18-о СОУ „Уилям Гладстон“). Две години Пинджурова преподава, а после още три – в родния си град, в селата Лилянци и Къшле. В този период пътят й се събира с този на аптекаря Иван Тричков. Известно време живеят и в Плевен. През 1938 г. се установяват за постоянно в София.
9 септември 1952 г., служителки от радио София начело с народната певица Гюрга Пинджурова (вляво) по време на манифестация.
През 1951 г. Гюрга Пинджурова получава Димитровска награда, най-висшето държавно отличие на Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. За заслугите й към народната музика през 1969 г. е удостоена със званието „народен артист“. Казват, че била любимата изпълнителка на бившия Първи – Тодор Живков. Той често подкачал военния си министър Добри Джуров дали двамата с Пинджурова не са роднини.
Славея на трънската песен умира на 10 ноември 1971 г. Легендата гласи, че сърцето й се пръснало от мъка по непрежалимия й съпруг Иван. Но песните й още са живи.
Песнопойка
***
Омиле ми, Ягодо
Омиле ми, Ягодо,
омиле ми, Ягодице,
омиле ми комшийско девойче. (2)
***
Плаво беше, Ягодо,
плаво беше, Ягодице
плаво беше, мене мило беше. (2)
***
Ама ми га, Ягодо,
ама ми га, Ягодице,
ама ми га други преотеше. (2)
***
Не ми жалба, Ягодо,
не ми жалба, Ягодице,
не ми жалба, дет’ га преотеше,
най ми жалба, дет’ ма прикумише.
***
Венчай, куме, Ягода,
венчай, куме, Ягодица,
венчай, куме, само не проклиняй. (2)
***
Я не кълнем, Ягодо,
я не кълнем, Ягодице,
я не кълнем, само сърце кълне,
я не кълнем, пусто сърце кълне.
Кристи Красимирова
