- Здравейте, Калоян. Преди седмица предизвикахте истински фурор с появата си на Витошка, където свирихте на улицата. До този момент сякаш не бе известно, че имате и музикални заложби. Това още един ваш образ ли е или просто хоби?
- Здравейте, чак фурор не мисля, че съм предизвикал, но дай боже един ден наистина да го предизвикам (смее се). Свиренето на улицата не бих казал, че ми е хоби, а по-скоро нещо, от което имам нужда. А за образ дори не може да става и дума. Напротив - точно обратното е всъщност. Когато застана с китарата си зад микрофона, споделям и разгръщам пред хората най-съкровените емоции в тая душа моята.
- Има ли достатъчно места, където могат да се изявят така наречените улични музиканти у нас и не са ли подценявани от хората?
- Първо искам да отбележа, че музикантите са само една малка част от цялото. Има художници, циркови артисти, танцьори, кукловоди, магьосници и много други хора на изкуството, които спадат под определението “улични артисти”. Тук е моментът, в който с уважение бих се обърнал към Столична община с молба, вярвам не само от свое име: да се преразгледа изискването за разрешително за извършване на артистична дейност в столицата. В цяла Западна Европа уличните артисти са част от духа на града. Те са атракция за туристите и храна за душата на местните. За мен е важно тази дейност по-скоро да се подкрепя и поощрява както може, а не обратното. Що се отнася до хората, какво значи подценявани? Ние творим за тези, които имат сърце, до което да достигнем. Те са тези, които ни интересуват.
-Да поговорим малко за любовта ви към музиката. Откога свирите?
- Аз свиря на китара от 15-годишен, като за първи път се осмелих да прескоча бариерите си и да седна (тогава) на подлеза на метростанция „Сердика“, акустиката там е жестока, може би на 18 години. Купих си техника и вече свиря с усилвател и микрофон на открити пространства - Витошка и НДК. С годините все по-малко ми остава време за това, което е нормално, тъй като професионално не се занимавам с музика.
- Говорите с голям хъс и ентусиазъм за музиката, смятате ли да се занимавате един ден професионално и с това?
- Ами защо не? Всъщност с Генади Петков от Gen2Beats, който е продуцентът, с когото работя, записваме музика. Движим един проект, с който сме малко след средата и се надявам да успеем да го споделим с красивия бял свят до края на годината. Честно казано имам желание да навляза и в тази сфера, но все още не съм тръгнал сериозно натам.
- Актьорската ви професия е на преден план, особено след успешната роля в хитовия сериал на Нова телевизия „Лъжите в нас“. Какво ново готвите, с което да изненадате и зарадвате феновете си?
- Тази есен предстои да излезе един много интересен проект, в който имах огромното щастие да взема участие, а именно един филм за майор Франк Томпсън. Английски майор, помагал на българските партизани да се борят срещу фашисткия режим в България по времето на Втората световна война. Изключителен човек със сърце, дух, страст, но най-важното благородна мисия, за когото не знаех нищо, преди режисьорът на филма - Жезко Давидов, да ме покани да се превъплътя в именно неговата кожа.
- Дълго време сте живял и работил в Англия, каква е основната разлика между кино и театър там и тук?
- Разликата е, че там има много повече кастинги за много повече проекти, както и много повече хора, явяващи се на тези кастинги. Така че като теглим чертата - не е голяма разликата (смее се).
- Вие самият къде се чувствате по-оценен и успял?
- Най-оценен и успял се чувствам, и вярвам всеки човек би трябвало да се чувства, около и покрай семейството си. Мисля, че всеки би се съгласил, че хората, които ни обичат, са тези, които ни дават сила и мотивация да продължаваме напред. Те са тези, с които споделената радост от успеха е най-сладка.
- Разкажете ни как решихте, че ще ставате актьор и стоеше ли пред вас друга опция?
- В 5-и клас исках да стана професионален скиор. Тази мечта бързо утихна, след като Димо Алексиев ме запозна с актьорската професия година по-късно. Влюбих се така, че оттогава пред мен не е имало никаква друга опция. Впоследствие се научих да карам сноуборд.
- Ако сега трябва да се върнете в тези години, бихте ли избрали отново тази професия?
- Разбира се. Наскоро някого, когото познавам, беше задал въпрос в Инстаграм: “С какво щеше да се занимаваш, ако парите не съществуваха?”. Жесток въпрос! Отговорих със: “Същото”. И е така! Не бих заменил професията си. Адски интересно ми е да я опознавам всеки изминал ден и не бих я заменил.
- Как прекарвате лятото и ще ви остане ли време за почивка?
- Обожавам, когато съм зает. Това лято нямам много свободно време, което ме радва, но все пак почивката също е важна част от това да презаредиш и после да започнеш пак с нови сили. Надявам се да остане време. Може би ще отскоча до Гърция септември месец, живот и здраве.
- За какво мечтае едно младо и талантливо момче като вас?
- Мечтае да допринесе за положителната промяна в нещо. Каквото и да е. Благодаря!
Това е той!
*Роден е на 19.09.1996 г.
*Завършил е НГИП „Св. Лука“ със специалност дърворезба
*Става известен с ролята си на Бранимир във филма „11А“
*Изигра ролята на прокурор Григоров в хитовата лента на Нова телевизия - „Лъжите в нас“
