Актьорът Стоян Дойчев: Играя охранител в „Брънч за начинаещи“

- Стоян, „Брънч за начинаещи“ е най-новата българска комедия, която влиза в киносалоните на 13 февруари. Какъв е вашият герой?

- Играя ролята на охранител. Интересен е героят. Той има говорен дефект, което е предизвикателство за всеки един актьор. Няма много изява, но когато я има, е на място и трябва да бъде. Забавлявахме се доста, докато правихме филма. Той е семеен. Всички са близки приятели, а тези, които не бяха – вече станаха (смее се).

- “Умен точно колкото трябва и по-търпелив, отколкото му плащат да бъде“ – така е описан вашият охранител. Какви бяха спецификите на образа, май не сте играли такава роля досега...

- (Смее се.) Да, нямам такава роля досега. Героят ми има говорен дефект. Човекът заеква, което е външно. Вътрешно е интересен човек. Интересува се повече от живота на другите и спазването на реда в комплекса. И то да е буквално, каквото трябва да е. Много е стриктен, много шантав. Обича да се бърка в живота на другите. Винаги надушва нещо, което не е наред някъде. Така най-просто бих го описал.

- Успяват ли хора като него в живота?

- Не, не мисля. Ама не защото обича реда и дисциплината -това за мен е добро качество - да спазваш правилата, а заради това, че се рови в живота на другите. При нашата охрана е по-различно, защото не само той спазва правилата, а го изисква от всички останали. Той е роден прокурор (смее се). Но просто умен точно колкото трябва означава, че не е достатъчно умен за прокурор (смее се). Има качествата иначе.

- Темата на филма е за маските, които носим – заради обществото, социалните мрежи или собствените ни страхове. Защо избираме по-лесното, вместо да не бъдем искрени?

- Да се скриеш е много по-трудно, отколкото да бъдеш такъв, какъвто си, защото ако се разкриеш, означава да приемеш страховете на хората как ще се впишат в социума. Всеки гледа да се представи по най-добрия начин. Вкъщи е друго. То така беше и в соца, имаше една много хубава приказка – какво ще кажат хората. Все едно живеем постоянно за това какво ще кажат хората. Напоследък това е много актуално покрай социалните мрежи и лайфстайла, който ни се натрапва навсякъде – какви трябва да бъдем, с какви тела да бъдем, как да тренираме, да успяваме, да сме щастливи, да сме лъчезарни. Хората не разбират, че това не може да бъде постоянно. Това е само миг от човешкото съществуване. Ако човек е постоянно щастлив... това е невъзможно ми се струва. Няма как да стане. Това, което ни се налага и младите хора виждат от екраните най-вече, е точно такова – един отрязък от време на някакъв човек, на когото се възхищаваме. Изглежда прекрасен, перфектен... Само че истината е, че този човек също има определени страдания, тревоги, неуспехи, които не изразява и не показва в социалните мрежи. Заради това според мен филмът е актуален. А и да се правим на някакви, за да се харесаме на някакви хора... Тогава няма смисъл този човек да те харесва. 

- Друга тема е тази за перфектността на хората. Защо всеки иска да бъде перфектен и е готов на всичко, за да бъде?

- Няма как да сме перфектни. Всеки има мечти и цел в живота си. Нямам представа обаче къде се объркват нещата (смее се). Идеята с перфектността е много сбъркана. Наистина никой не е перфектен. За да станеш определен човек, трябва да си бъркал много пъти. Сещам се за един цитат от Достоевски от романа „Идиот“ – „За да се постигне съвършенство, трябва първо много неща да не се разбират! А ако разберем прекалено бързо, може би няма да разберем добре. На вас го казвам, на вас, които сте успели да разберете толкова много и... не разбирате“. Идеята е, че за да си перфектен, трябва да бъркаш.

- С Яна и Алек сте много близки, особено с Алек. Как се поддържа едно такова приятелство толкова години?

- И с Яна сме много близки. Приятелски семейства сме. Те са много читави хора. Не мога да се сетя за момент, в който да са ме разочаровали по някакъв начин. Много са коректни като човешки същества. После, като ги опознаеш, виждаш, че са едни от хората, които искаш да задържиш в живота си. Те са много не само за мен и моето семейство, но и за обществото с такъв тип ценности, които проповядват. Много съм щастлив, че преди време снимахме с Алек „Възвишение“. Оттам се познаваме. После Мирела, моята съпруга, и Яна работиха заедно по „Доза щастие“. Яна й гласува доверие, без да я познава - за сценографията. И вече работят постоянно, създал се е един работен хабитат. С Яна и Алек са едни от най-важните ни срещи.

- Кампанията “Топ форма за начинаещи в постигането на баланс” е вдъхновена от “Брънч за начинаещи” и предизвика вас, актьорите, да разкажете за своите успехи и провали в търсенето на здравословна грижа за себе си. Казвате, че сте начинаещ в абсолютно всичко. Значи все пак сте започнал.

- (Смее се.) Професията ми е такава, че е важно да можем да правим различни неща. До голяма степен успяваме да подобряваме нещата, които правим. И да ги учим за максимално кратко време. Кампанията е за здравословния начин на живот, което е много важно нещо. Аз виждам, че напоследък все повече хора спортуват. Това в моето детство и юношество не беше толкова застъпено по някакъв начин. Бяхме по-упадъчно поколение. Това новото, което идва, доста спортува, развива се движенчески, но си има други проблеми. За съжаление доста рядко общуват истински така помежду си на живо. Повече си говорят през телефона, което според мен е проблем. Затова говорим и за тия маски по-горе. Как не искаме да се показваме пред обществото. Младите хора си избират някого, на когото искат да подражават, искат да приличат на него. Обречени са на неуспех, защото техните идоли в социалните мрежи не изглеждат точно по този начин, по който се показват. Но пък човек трябва да мечтае... така че доста е объркана работата.

- Разкажете ни за приключенията „Петък вечер“ и „Неделя сутрин“, в които сте заедно с Филип Буков, Христо Пъдев и Павел Иванов.

- С момчетата имаме много добра обща енергия и след „Татковци“ ги направихме представленията и има голям интерес към тях. Решихме да правим неща, които са вдъхновени от нашия опит, а не някакви пиеси. С режисьора и драматурга нахвърляхме ситуации и започнахме да ги развиваме. Представленията са леки, за хора, които са имали тежък ден. Да дойдат, да се посмеят, да разпуснат. Това, което ги прави толкова успешни, е добрата химия между нас момчетата. Това е много важно за един процес, независимо в театъра или киното. Трябва да се пази, поддържа, вдъхновява.

- Импровизирате ли често на сцената?

- Точно в тези две представления постоянно, за съжаление понякога неуспешно. Затова се смеем с момчетата. Развили сме рефлекс на стендъп и спрямо публиката си го правим. Често си правим номера и това поддържа нещата живи. Като направиш на някого номер и той после иска да ти го върне (смее се). Надиграваме се и затова има такъв успех. 

- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?

- Пожелавам им да имат повече време за срещи с приятели и да ходят на брънч.

Това е той:

• Роден е на 13 март 1988 г. във Варна
• През 2012 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Жени Пашова и доц. Петър Пашов 
• Актьорската му кариера започва като кукловод в Държавния куклен театър – Варна, а после играе в Пловдивския куклен театър и Столичния куклен театър
• Изпълнява главна роля в спектакъла „Аз, Сизиф“ в Малък градски театър „Зад канала“ 
• Освен на сцената в кукления театър има няколко роли в киното и телевизията.
• Играе в постановките „Петък вечер“ и „Неделя сутрин“ заедно с Филип Буков, Христо Пъдев и Павел Иванов

Екатерина Томова