- Елена, преди седмица бе премиерата на вашия моноспектакъл „Случаят Лола“ в Хепи Сатира. Какви са отзивите и най-вече вашата самооценка?
- Имах едни прекрасни срещи до момента и се надявам да продължат да бъдат такива. Факт е, че вече имах и първото ми следпремиерно представление с по- редовата публика и ми беше много важна и тази проверка освен мнението на близки и приятели.
Летя си на крилете на щастието в момента, защото съм щастлива, че целият екип, които работихме по този спектакъл, успяхме да получим обратната връзка от хората, които се вълнуват от темата за домашното насилие, по начина, по който сме я поставили.
Хубавата Елена бича да се усмихва
Знаете, че тази тема е много деликатна за поставяне и трябва да се намери правилната форма, в която да се говори много за нея, и смятам, че театърът е една много добра форма според мен за говорене и възможностите, които той ни дава като ирония и самоирония в много ситуации, в които е необходима, за да се разкаже животът на една жена в период, в който е жертва на насилие в дома.
- Много наболяла тема, за която обаче още не се говори открито. За голямо съжаление вече сме все по-чести свидетели не само на насилие от мъже към жени, ами и на жени към деца, родители... Ужасяваща действителност. Става много страшно.
- Много лавинообразно е. Аз не мога да си дам отговор на този въпрос „Защо продължаваме?“. Ние говорим за това, но някак то не затихва във времето, а напротив. Продължаваме много да алармираме, обществото да е запознато и в същото време нонстоп примерите да са в тази посока. Както да речем тези дни в новините гледах някакви дечица пушат вейпове и си казвам: „Добре, какво стига до съзнанието на човека, когато постоянно се говори за това и въпреки това сякаш не достига до хората това като важна информация, за да може да бъде променено или поне да се прави някаква промяна, за да не ни заливат такива новини непрекъснато.
В ролята на мечтателката Цвети във филма Клас 90
И да, тъжно е, че темата за насилие между човешки същества ескалира. Аз сега съм в ситуация, в която спрямо куче имаше насилие, за щастие не физическо. Беше даден фалшив сигнал за едно прекрасно 10-11-годишно куче на име Чара, че е изключително агресивна и това наложило да я заключат в приют заради лъжи. Успяхме да я измъкнем оттам и в момента е осиновена от мен. Мога да кажа, че е изключително добро куче. За щастие има и добри хора, с които веднага се мобилизирахме и успяхме да я изведем от приюта.
- Къде ще живее сега Чара?
- В моя двор в Банкя. Обгрижвана е и получава любовта на много хора.
Тази седмица всеки ден преди представление ходя дотам, за да виждам какво се случва и да й направим място в двора, където да си живее спокойно и да не бъде обект на лоши очи и лоши хора, които могат пак да й навредят и пак да бъде прибрана. Знаем, че условията в приюти, колкото и да се стараят хората, не са добри. Още една болна тема е това.
- Все повече стават болните теми в днешни дни и непрекъснато всеки чува думите „Мисли позитивно“, но виждайки какво ни заобикаля, става все по-трудно да сме позитивни.
- Ние мислим позитивно, защото дори едно решение да вземеш куче е пак с позитивна цел и желание да носиш добро. И когато се заобиколиш от такава армия от добри хора, които са с мен и ми дават рамо в името на това да успеем да спасим живот, магията се случва. Въпрос на енергия.
- Да се върнем към темата за постановката „Случаят Лола“. Колко далеч от вас е темата за насилието и вие били ли сте жертва в подобна ситуация?
- Слава на Бога не съм попадала в такива ситуации и за мое щастие нямам и близки, които да преминават по този път и да трябва да бъдат силни и да вземат решение да променят живота си, попаднали в такава ситуация. Не мога да си представя какво е да имаш такова ежедневие.
Кадър от моноспектакъла Случаят Лола
Силата на театъра и изкуството много може да помогне, защото съм гледала много интервюта с такива жени и оттук нататък моята женска и актьорска природа ми помогна да изградя образа на тази жена - Лола, но както и тя казва, може да се казва и Ева, Мария, Виктория....Жената, която търпи насилие и то се е превърнало в нейно ежедневие.
- Спектакъл с кауза и с мисия. Така мога да нарека това представление. Кога могат да го гледат читателите ни в Сатирата?
- На 20 февруари и след това през март на 7-и и на 26-и. Играя го на сцена COMEDY BAR Happy Сатира.
- Освен на театрална сцена читателите ни могат да ви видят и по всички кина в България с филма „Клас 90“. Една много приятелска история с намигване и носталгия към ученическите години!
- Знам, че са хубави резултатите на филма чисто като боксофис. Много ме радва обратната връзка от хората. Ето днес аз излизам с моята Кара на разходка из софийските улици и ме спря една жена, възхитена от „Клас 90“ и така покрай филма и кучетата се запознахме. Фактът, че филмът ни е развълнувал и докоснал чисто човешки хората, е това, към което всички ние сме се стремили като екип. Убедена съм, че и Бойко, и Роги, пишейки този сценарий, са били с тази идея. Всички сме минали през ученическите години, а хубавото на сценария е, че различни типажи хора ги виждаме вече пораснали и променени.
- Ако сега може да се срещнете с Елена на 19 години... какво бихте й казали?
- Да бъде по-смела. На 19 бях много категорична, че искам да следвам актьорския път. Възпитанието ми да съм крайно деликатна в различни ситуации ми е пречело понякога. Сега бих си казала, че не е било нужно да съм толкова блага, кротка. Аз пак съм си такава, защото това е моят характер, но можеше да бъда малко по-смела. Трябва да се извървят едни стъпки и да си научиш уроците от живота.
- Остава ли ви време от толкова много работа да го изживеете пълноценно този живот?
- Аз, излизайки от едни много големи репетиции, заемащи изцяло времето ми, веднага се метнах в спасяване на кучето. Сега животът ми изцяло е посветен как да разпределя времето си и живота между София и Банкя (смее се). Радвам се, че са наблизо двете места и когато съм в Банкя, изключително много се презареждам преди спектакъл от чистия въздух. По- спокойният живот определено много ме дърпа.
Обожава кучето си Кара, а вече осинови и друго - Чара
И ако жива и здрава имам някакви по-спокойни периоди, ще избягам от града и ще се отдам на работа по дворчето, садене на цветенца и такива сладки неща, които да ме зареждат и да се чувствам спокойно, защото като дойда в центъра на София и като почнат да бибиткат с клаксоните по улиците... не се издържа (смее се). Забелязали ли сте какво става на касите в магазина (смее се)... Ти си в стрес, бързаш да си прибереш стоката, защото тази на човека зад теб те залива, започват да се объркват... Защо е нужно да бързаме толкова? Час ли гоним? Нека не сме толкова изнервени и припряни.
- А влиза ли в плана и една нова любов?
- Никога не правя планове. Любовта се случва непланувана и когато се появи, е винаги добре приета от мен.
- Какво ви предстои оттук нататък?
- Един по-спокоен период, защото се понатрупаха доста заглавия с мое участие в Сатиричния театър. Извън сцената на Сатирата в Театър 199 си играем много години „Хаус“, с моите колежки и приятелки Радина Думанян и Йоана Буковска.
Другият проект, който играем в Театро арт, е „Перфектният домакин“ на Лиза Шопова. И там пак играем с мои приятели - Петър Калчев, Ирини Жамбонас и Явор Борисов. Заснех и два филма през октомври и ноември и сега се надявам да мога да бера плодовете на това, което съм направила, да отдъхна малко и да събера сили за следващи неща.
Това е тя:
*Елена Атанасова е родена на 4 септември в София.
*Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 2000 г.
* Понастоящем е част от трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
*Любимка от малкия екран и сериала All Inclusive, където влиза в ролята на Марияна
Елизабет Методиева
