- Елеонора, преди 10 дни бе премиерата на филма на Мариан Вълев „Чалга“, в който вие играете главната роля. Какви са отзивите?
- Не съм се съмнявала, че правим нещо смислено и нужно, но в същото време смятах, че темата е толкова противоречива и толкова внимание ще събере, че със сигурност мненията ще бъдат много полярни. И то е така, но се изненадвам колко положителни и позитивни мнения чувам от хора, от които не съм очаквала. Прекрасно е, че имам контакт с много млади хора, които са гледали филма и са открили някаква истина в него, така че мненията и отзивите са много положителни.
- Във вашето сърце какво остави образът на Барбара Борисова- Барби?
- По време на снимачния процес страшно много заобичах Барби. Истината е, че аз я харесах още когато за първи път четох сценария, макар че не разбирам начините, по които тя стига до целите си. От Барби ми остана много по- голяма толерантност към хората, които аз не разбирам, и осъзнах, че понякога не е нужно да разбираш всичко у хората, за да ги заобичаш.
- Във филма водеща е темата за приятелството, вие успяхте ли да намерите такова на снимачната площадка?
- Аз съм човек, който много трудно допуска хората до себе си. По- скоро съм си изградила една стена, която предпочитам да не я свалям, докато самата аз не реша и, честно казано, много рядко решавам да го направя. На снимачната площадка се запознах с две прекрасни момичета - Цветелина Стоянова и с теб. Две момичета, които сте безкрайно различни една от друга, безкрайно различни от мен самата, но в същото време успяхме да се чуем, да се разберем и да се видим истински. И смятам, че намерих приятелство във вашите очи и се надявам това да остане дълго, след като мине цялата еуфория покрай филма и премиерата.
- Със сигурност ще остане още дълги години. Барбара успя ли да намери приятели и смятате ли, че този образ може да промени възгледите на подрастващото поколение?
- Не искам да променям ничии възгледи. Искам да накарам хората да си зададат въпроси. Смятам, че аз като актриса и изобщо актьорите нямаме такова голямо право да застанем и да размахваме с пръст в лицата на хората кое е правилно и кое е грешно. Ние разказваме една прекрасна история, вече какво ще си вземе публиката от нея, е неин избор. Дали ще си вземе колко специално е приятелството, или ще си вземе колко страшна е тази индустрия, или нещо съвсем различно, то това си зависи от нея. Важно е всеки да си вземе нещо. Барби намери приятел. За мен това е смисълът на целия филм.
- Всеки си има по един или няколко забавни момента зад кадър. Кой беше твоят момент, когато се смя най- много?
- Ох, наистина са много. Никога няма да забравя как Цвети падна от смях. как падна и докато тичахме, преди да се качим на асансьора в блока и на покрива... Аз като си спомня целия процес, и винаги ми грейва една много широка усмивка.
- Какво ви беше най- трудно в пресъздаването на вашата героиня?
- По време на процеса осъзнах, че ми е трудно на моменти дори да изглеждам като нея. Беше ми трудно да имам самочувствието на това момиче. Може би тогава осъзнах колко силна и смела е тя, защото по улицата хората не знаеха, че снимаме, и получавах страшно много критични погледи от мъже, жени, деца, които ме виждаха с русата коса, розовите нокти и рокличка. Имаше моменти, в които наистина хората около мен, които не подозираха, че се снима, ме караха да се чувствам по-нисше човешко същество от тях. Аз в живота не нося такива дрехи умишлено, бягам от тази роля в обществото и видях, че това, което аз избирам, донякъде е по-лесно. Човек да излезе толкова крещящо заявяващ себе си, наистина се изисква огромна смелост и страшно много сила. Това ми беше трудно. Освен всичките актьорски предизвикателства. Но да нацеля самочувствието на това момиче, никак не беше лесно.
- Можем ли да кажем, че Барби ви е вдъхнала малко повече смелост и самочувствие и на вас?
- Определено. Мен Барби ме научи на много неща и ми даде много ценни уроци. И наистина ме направи по-смела. На нея много повече не й пука, отколкото на мен самата.
- Харесахте ли се с тази руса и дълга коса? Не ви ли липсва малко? В живота сте със съвсем друга визия.
- Липсва ми дългата коса, определено. Колкото до русото, харесах се, но изисква много поддръжка и грижа. Със смелостта, която Барби ми даде, някой ден ще съм отново с дълга до кръста коса (смее се).
- Това е първият проект, в който работите с Мариан Вълев. Какво е да играеш под неговата режисура?
- За мен бе много любопитно да видя как работи. Оказа се, че е най-отдаденият човек, с когото аз съм работила. С толкова много страст и внимание работи. Много пъти се е случвало да събира целия екип и да ни мотивира, да говори за киното и да ни вдъхнови. Много е взискателен към екипа си, но в същото време дава всичко, което има, на тези хора. Това е един двустранен процес. Много се грижеше за мен - да съм спокойна, да съм активна, да не съм разсеяна. И аз исках да съм още по- дисциплинирана, още по- добра. Мотивира ме. Той е човек, който дава, и понеже виждаш как дава, и ти искаш, ако можеш, двойно да се раздадеш.
- В киното вече станахте любимо лице, но в театъра също сте истински фаворит. Кое от двете места ви кара да се чувствате по -добре?
- Много ми се иска да не трябва да избирам. Предполагам, че идва един момент, в който човек трябва да избере. За момента не ми се е налагало да правя този труден избор. Театърът е моята първа любов, моя мечта и първи дом. Киното ми е нещо ново, вълнуващо. Надявам се никога да не дойде моментът да избирам (смее се).
- Вие сте от трупата на театър „София“, в кои постановки могат да ви гледат нашите читатели?
- В „Пер Гюнт“, „Развратникът“, „Кашонът“, „Лулу“ и „Феята от захарницата“. Предстои и премиера на „Игра в задния двор“.
- Има ли роля, която си мечтаете да изиграете?
- Много е хубаво, че досега съм имала възможността да играя страшно много различни неща - от фаталната жена, през наркоманката до чалга певицата. Това за мен като актриса, и то прохождаща, е много важно, да има шанс да играя толкова различни образи. Играят ми се крайни роли, неща, които са ми напълно непознати. И, честно казано, много ми се играе в някоя абсурдна пиеса на Бекет или на Йонеско. Не е важно за мен каква е толкова ролята, а кой е екипът. Дали работя с кадърен режисьор, с хубав текст. Тези неща са ми важни, а дали съм главна или второстепенна роля, не е чак толкова важно.
- Ще успеете ли да си откраднете малко време за почивка? От година и половина влизате от един проект в друг.
- Много активна година и половина имах. След снимките на „Чалга“ участвах в още два проекта, за които обаче все още не мога нищо да кажа. В близко бъдеще ми се очертава да се занимавам предимно с театър, но нещата са толкова динамични, че не знам какво ще се случи утре (смее се). Надявам се да успея да си почина. Нямам търпение да отида на море. Имам нужда да презаредя от вълните и слънцето.
- Вкъщи какво ви презарежда - кучето и вашата половинка ли?
- Да, определено приятелят ми, кучето, приятелите ми. Аз съм много щастлив човек и голяма късметлийка да имам всички тези неща на света, които освен необходимост понякога се оказват лукс. Та това за мен е най-големият лукс и аз живея изключително луксозен живот. Да имам хора до себе си. Да има възможност да рисувам, да чета. Това е лукс и се радвам, че мога да си го позволя.
- Вашият приятел също е актьор. По-лесно или по-трудно се съжителства, когато имате еднаква професия?
- За мен е много по- лесно. Поне при нас. Не съм се чувствала никога ревнувана от професията си. Когато с някой човек вървите в една и съща посока и когато се уважавате, вие се подкрепяте и се бутате в тази посока. Никой не спира другия и не му пречи, защото той самият знае колко ценно и специално е това нещо, на което сме се посветили.
- Хареса ли му вашата героиня във филма?
- Хареса я. Беше му емоционално, докато го гледаше. Той е най-големият ми критик и ми е много важно мнението му. Каза ми, че няма нито една забележка, което много ме изненада и ме зарадва, защото знам,че не би ме излъгал.
-Какво си пожелавате?
- Да съм здрава и всички около мен. Пожелавам си да се отнасям с живота с търпение и чувство за хумор и да не се вземем много на сериозно.
Това е тя!
*Родена е на 26 юни 1998 г. в София
*През 2021 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на д-р Ивайло Христов
*Носителка е на приза „Най-най-най“ за актриса на класа си и на първата стипендия „Стефан Данаилов“
*Част е от трупата на театър „София“
Елизабет Методиева
