- Елеонора, ще отбележите роля в дългоочаквания филм “Чалга”, режисиран от Мариан Вълев. Какво да очакват зрителите?
- Нашата обща цел е да направим филм, който да разкаже една истинска и честна история. Не знам какво ще се получи в крайна сметка, но със сигурност знам, че зрителите ще усетят отдадеността, с която работи целият екип в името на тази така важна и нужна история. Аз лично се надявам филмът да достигне най-вече до младата, подрастваща публика, защото смятам, че именно тя има какво да извлече от разказа и ще го разбере съвсем правилно.
- Истина ли е, че проектът е заснет с мобилен телефон, как тази подробност се отрази на актьорския състав?
- Истина е, да. Спокойна съм, защото все пак камерата е в ръцете на Димитър Гочев, който наистина е един от най-добрите ни оператори. Интересното за мен беше, че именно защото телефонът е много по-малък от кинокамерата, част от хората по улиците не осъзнаваха, че се снима филм и няколко пъти дори спонтанно ставаха действащи лица в някои от сцените.
- Пред камерата вероятно за първи път сте се сблъскали с част от най-обичаните лица на родната кино- и театрална сцена като Димитър Рачков, Мариан Вълев… Успяхте ли да си “откраднете” урок или съвет от тях?
- Мариан е прекрасен режисьор. Като актриса усещам пълна свобода да давам предложения и да вдъхвам живот на персонажа си по какъвто начин смятам за правилен, но в същото време в нито един момент не се чувствам сама или объркана. Той ми помага през цялото време, работим заедно и заедно създаваме моята героиня. Любовта и енергията, с които той работи, са заразни за целия екип, а това е безценно. Безкрайно съм благодарна на Мариан за доверието, с което подхожда към мен. Той е артист, от когото можеш да научиш много.
- По-рано звездата ви изгря в криминалната сага на Нова телевизия “Братя” – къде се изгуби героинята ви?
- В края на миналия сезон видяхме Поли да заминава с приятеля си Симо. За два сезона Поли претърпя пълна метаморфоза. В крайна сметка тя успя да остане вярна на себе си и на любовта си и намери спасение. А какво следва за Поли - не знам.
- Влязохте в сериал за подземния живот, нечестните сделки, корупцията… Какви бяха очакванията ви в началото и сега, на финал?
- Определено не очаквах да науча толкова много. Колегите ми казаха, че когато съм отишла на първия си снимачен ден, съм приличала на подплашено животно и наистина беше така. Нямах почти никакъв опит и се учех в движение. Искра Донова и Дани Ангелов усетиха това и всеки от тях ме хвана насаме и ми вдъхна много кураж. Показаха ми, че вярват в мен. Подкрепата на всички ме накара много бързо да вляза в час и да заработя на пълни обороти - смело и безотговорно. А снимачният процес беше голям купон. Но с такъв екип нямаше как да бъде по-различно.
- Отбелязахте своята първа главна роля на професионална сцена в „Лулу“ от немския писател Франк Ведекинд. Разкажете ни за пиесата…
- Пиесата разказва за възхода и падението на едно младо момиче, попаднало във водовъртежа на шоубизнеса. Но преди всичко аз смятам, че това е пиеса за любовта във всичките й измерения и желанието - неконтролируемо и първично. Много обичам този спектакъл и много обичам да влизам в ролята на Лулу. Срещата ми с нея ми зададе много въпроси за мен самата. Дори и да не играя това представление Лулу е част от мен. Аз наистина научих много от нея и се надявам да продължа да научавам още за нея.
- Героинята ви преминава през различни прояви на продажба и илюзия – от златната ера на киното до днешната епоха на интернет. Какво е посланието в спектакъла?
- Един от любимите ми кинорежисьори отказва да обяснява филмите си и вярва, че колкото зрители има в салона, толкова различни версии на филма, който гледат, съществуват. Тоест какво е посланието зависи от зрителя. Харесва ми тази негова мисъл и смятам да отговоря просто така.
- На сцена си партнирате с Мартин Димитров, Дария Симеонова, Михаил Милчев… Как се сработихте?
- Без никакви проблеми, поне аз така го усетих. Всъщност цялата трупа на театъра ме посрещна много топло и от самото начало се почувствах на мястото си. С част от колегите ходихме в театъра поне един час по-рано, за да минем заедно текста, да си поговорим за пиесата, за персонажите и техните отношения. Това на мен наистина много ми помогна и съм безкрайно щастлива, че попаднах сред хора, които истински ги е грижа за работата им и работата на партньора. Определено без тях не бих могла да се справя. За мен беше много сложна работата, която трябваше да свърша, и много дълъг пътят, който трябваше да извървя. Всяка нощ сънувах, че репетирам и мислех само за това. Изпитвах много трудности и на моменти дори ме беше страх да помръдна. Но успях да преодолея този ужас и се калих. Имам още много работа, още доста трябва да се полутам, за да тръгна в прав път. Но не съм сама и не ме е страх.
- Какви бяха отзивите от страна на приятелите на изкуството?
- Смесени. Както повечето пъти. И съм щастлива, че са именно такива. Когато се засягат толкова сериозни теми по донякъде неконвенционален начин, отзивите няма как да бъдат едностранни. Проведох редица интересни разговори с хора, чието мнение за мен е важно. И щом има за какво да се говори, какво да се обсъжда и за какво да се спори, значи ние като артисти сме постигнали точно това, към което сме се стремели - да провокираме публиката да задава въпроси.
- Как ви действа критиката?
- Когато е градивна, е безценна. Когато получавам критика, се опитвам да слушам “чисто” и да не позволявам на егото ми да се обажда. Все пак, когато човек създава нещо, той не го прави за себе си, а за публиката. Удовлетворението идва след това и то трябва да служи като мотор, който да продължи да движи машината. Попадала съм, разбира се, на изцяло подтикнати от лошотия коментари в интернет. Те не ми влияят, но ми става мъчно колко са неспособни понякога хората да виждат красотата на живота и да си позволяват да бъдат по-добри и смирени.
- Имали ли сте гаф на сцена? Ярък спомен, който ви усмихва…
- За съжаление много. Забравяне на текст, колеги, забравили текст, спиране на тока, технически гафове… въобще - няма как, неизбежно и нормално е. Даже е забавно. Но най-ярък спомен ще ми остане една леко неприятна ситуация, с която трябваше да се справим с колегите ми в НАТФИЗ. Играхме едно от дипломните си представления и дойдоха студенти от кинофакултета да го заснемат като част от обучението им. По време на спектакъла някой от екипа им припадна. Жега, умора и претоварване. Деветнадесет човека бяхме на сцената и сред публиката. Осъзнахме какво се случва и за миг се спогледахме - какво трябва да се направи? Нали сме актьори, трябва да останем концентрирани. Да, ама преди всичко сме хора. След миг всички ние, без да си кажем и дума, обявихме антракт. Нас ни учат понякога, че жив или умрял, трябва да играеш. И ми стана хубаво, че всеки един от колегите ми от класа взе съзнателното решение, че нищо не е на всяка цена. После продължихме. И така.
- Извън сцената и киното, коя е Елеонора? Какви са вашите хобита и интереси…
- Извън сцената и Елеонора като Лулу продължава да търси своята идентичност. В свободното си време предимно слушам музика - всякаква. Смятам, че музиката е най-великото изкуство, което не познава граници. Обичам да рисувам, да създавам дигитални колажи и въобще да търся езика на визуалното изкуство. Обичам да прекарвам време с близките си, да си говоря с тях за музика, за филми, за глупости. Обичам да се гушкам с кучето си. Обичам да мързелувам понякога, но най-много обичам да работя. Старая се винаги да бъда заета и нещо винаги да тормози съзнанието ми. Старая се да бъда добър човек и да не наранявам никого. Мечтая да бъда достоен човек и да накарам родителите си да се гордеят с мен. Мечтая да имам голяма каравана на морето и по цяло лято най-голямата грижа на приятелите ми да бъде къде по-точно да легнат - на пясъка или на хамака.
- Обвързана ли сте? Каква е дефиницията за любов в днешно време?
- Обвързана съм. А каква е дефиницията за любов - аз не мога да кажа. Едва ли някой може. Любовта е толкова рошава, толкова променлива и толкова различна за всеки. За мен любовта също е работа и няма комфорт в нея. Любовта е може би най-сладката трудност. И най-преходната. Освен когато е завинаги.
- Казват, че вкусът на човек издава характера му – кои са любимите ви книга, филм и песен?
- Това се променя всеки месец. Но този месец любимата ми песен е Twist на Thom Yorke (познат като вокалиста на Radiohead). Любимата ми книга е “Пяната на дните” от Борис Виан, а любимият ми филм си остава “Синьо кадифе” на Линч.
- Лятото е почти към края си, с какво ще запомните топлите месеци на 2022 г.?
- С много свършена работа. Благодарна съм за шансовете, които ми се дадоха това лято. Запознах се и работих с невероятни актьори и личности.
- За финал – ако трябва да се опишете с една дума, коя би била тя?
- Многословна.
Това е тя:
Родена е на 26.06.1998 г.
Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2021 г., в класа на проф. д-р Ивайло Христов
Учила е в 22-ро ОУ "Г. С. Раковски", с испански и английски език
Част е от трупата на Театър “София”
Известна е с ролята си в криминалния сериал на Нова телевизия “Братя”
Участвала е още в "Пакет по път", "Страх", "Отдел "Издирване", "Един асансьор разстояние", "Шекспир като улично куче" и др.
Алина Динева
