- Ваня, представихте музикалния проект „Пак ще се влюбиш“, провокиращ въпроси, но и даващ смелост на онези, които имат необходимостта от „бягство“ в любовта... Какво се крие зад вдъхновението ви?
- Разбира се, лично преживяване. В песните си винаги разказвам лични истории. Написах "Пак ще се влюбиш" в момент, в който трябваше да направя избор - сега веднага да изляза от тази история, в която виждам, че не съм приоритет за човека отсреща, или да остана и да продължа да съм нещастна в нея. Събрах сили и затворих вратата. С много болка, разбира се. И си казах: Щом успях да вдигна високо глава, значи и другите трябва да могат. Да са по-решителни, да си тръгнат от място, в което не са достатъчно ценени, да освободят пространство за друго щастие. И реших да им предам увереност и сила чрез тази песен.
ИСКРЕНО И ЛИЧНО: Ваня Щерева с шокираща изповед за домашно насилие!
- Жени, облечени във войнишки дрехи, колко често се налага на нежния пол да бъде силен?
- Не деля нещата на жени и мъже. Всички преживяваме еднакво болезнено нещата. В песента пея в женски род, защото аз съм жена и така са се наредили римите. Но то е общовалидно. Налага се да извадим сила, когато най-малко я притежаваме. Да изберем себе си, да вярваме, че "някой друг ще ни обича, както ни прилича". Не е лесно, когато не познаваме този някой друг и когато цялото ни същество крещи, че искаме точно този човек в живота си, не друг. И тук вече идва силата да се откажем от нездравословните си желания.
- Каква е дефиницията ви за любов? Много щастие, но и много тъга... Коя може да бъде най-мрачната страна на красивите чувства?
- Любовта за мен трябва да е лекота. "Любовта само дава, любовта не стяга". Съжалявам, че хвърлям цитати от песента, но там съм го казала по-добре. Това, дето казват, че любовта боли, не му вярвам. Щом боли, значи не е любов. Има една особена вътрешна система при много хора - трябва да им бягат, за да гонят. Искат мистерия, недостъпност. Това възприятие на любовта води до така популярното понятие напоследък „токсична връзка“. Мерси, казвам аз на такава връзка.
- Истина ли е клишето, че за да провокираш любов, на първо място трябва да обичаш себе си?
- Истина е. Представете си как се влюбвате в смачкан човек, без самочувствие, без светлина. Малко възможно е. Нали трябва някъде нещо да свети като фар в тъмното, за да го видиш, да те привлече... Когато човек обича себе си, свети.
- До каква степен компромисите са градивни в партньорските отношения?
- Ако не са огромни компромиси със себе си, всички други са нужни, полезни и необходими. Сега някой може да каже, тази проповядва егоизъм. Не точно. Смятам, че всеки човек е длъжен да държи себе си в хармония и щастие. И ако компромисът е в противоречие с неговите принципи и възприятия, значи не е нужно да се прави в тези отношения. Това означава само, че това не е твоят човек, щом се налага такъв компромис.
- Музиката ли се оказа вашето спасение?
- Да. Когато пиша песен, се чувствам като все едно някакво чудо става, все едно е Коледа и всичко е в мигащи лампички. После студиото, работата с музикалния продуцент, който започва да реди бийта и звуците един по един и песента оживява. И най-голямото щастие, когато си тръгвам от първа сесия, с първото демо в слушалките, да ходя пеша из целия град, докато го слушам на рипийт. Ако вали, още по-добре. Романтика.
И много хубаво я нарекохте "спасение", това е точната дума. Когато изхвърлиш емоциите в песен, ти олеква. И си казваш, айде стига се тръшка, не те иска - ми не те иска, ама пък гледай каква хубава песен стана!
- Видеото ни връща назад във времето, искало ли ви се е за момент да се откъснете от динамичния живот днес, пренасяйки се в друга епоха?
- Да, бих се върнала, не знам къде, но бих. Има една особено романтична и елегантна естетика в ретро мебелите, които бяха в основата на нашия декор, тъй като снимахме в голям антикварен магазин за мебели, където изобилства от чудеса, как да не ги използваш във видеоклипа си... А динамиката на съвремието ни не ме тормози. Приех я, смирих се с нея. Затова вместо да пиша романи, се отдадох на кратката форма - песента.
- Какво занимава ума ви в свободното време? Разкажете ни за бижутата и бутика, успешно ли се развивате в тази сфера?
- Не си оставям свободно време, защото би ми станало скучно, ако не запълня всяка минута с нещо. Почти всеки ден снимам клипчета за Tik-Tok, всеки ден ходя в магазина, за да правя нови модели или да опаковам пратки, или да снимам бижутата, и всяка нощ до късно монтирам видеа на телефона си. Тези дни вниманието ми е насочено основно към ремонта на ателието ми. Обожавам да правя ремонти. Сега лепя тапети. Става много красиво. Скоро ще покажа на последователите си как създавам бижутата в новото си ателие. Сега създадох колие и брошка с формата на анатомичното сърце, с което се разхождам в клипа на "Пак ще се влюбиш". Доста хора ги пожелаха и идната седмица ще "въртя" сърца до припадък, правя ги ръчно.
Кадър от последната й песен и бижу от новата колекция.
- Каква беше музата ви за „Наобратно“, подкаста, който не поставя вас или вашите гости в рамка?
- Истината е, че не съм имала муза. „Наобратно“ се роди заради музиката, не заради музата. Бях създала първата си песен от новия ми период и трябваше да я пускам. Имах канал в Ютуб, който съдържаше 273 абонати. Давах си сметка, че с 273 абонати и да направя хубав клип и го кача, няма кой да го види. И тогава седнах на дивана и започнах да говоря на хората. Да им разказвам лични неща. Така абонатите започнаха да растат. После и с гостите, седим си в хола ми и си говорим сякаш няма камера. Свободно, честно, без цензура. И зрителите заобичаха "Наобратно". Често пишат в коментарите, че се чувстват все едно стоят до нас на дивана. Правя го без сценарий и без подготовка. Абсолютна спонтанност. Започна като стратегия - да пораздвижим канала, да утъпкаме пътеката на музиката, и бързо се превърна в любов.
- В този ред на мисли каква е ролята на свободата сред артистите и доколко те са длъжни се съобразяват с тривиалната фраза „Какво ще кажат хората“?
- Ролята на свободата е главна. Ако мислиш какво ще кажат хората, си по-обран, по-стратегически, по-адаптивен към приемливото. Тогава всички те харесват и си успешен. Когато си позволиш свободата да не се съобразяваш с това, което ще кажат хората, а те винаги имат за казване, ставаш бутиков, неразбран, странен. И тогава си по-малко успешен. Но свободен.
- Вашата дъщеря, Мила Роберт, е отдадена на изкуството, твърдо е отстоявала позицията си въпреки редица нападки и обиди. Разкажете ни за подкрепата между майка и дъщеря, какво е специалното във вашия момичешки свят?
- Когато започваше музикалната си кариера, аз, като един гърмян заек, се опитах да я предпазя от моите грешки. А именно да не бъде неразбран артист с лепнат етикет "странна". Настоявах да се съобрази с масовия вкус, да направи една-две стандартни комерсиални песни, да стъпи стабилно на пазара, а пък после вече каквото си иска. Тя тогава беше категорична: Аз ще възпитавам вкус, няма те на мен да ми го налагат. Тогава са били единствените ни спорове. Победи ме. С много труд "странната" Мила успя да достигне до широка публика. И се гордея с нея. А нападки и обиди има към всеки, който е в публичното пространство. Чрез тях едни анонимни нещастни хора повдигат своята значимост - щом това ги кара да се чувстват по-добре, да са живи и здрави.
С дъщеря си Мила Роберт.
А за нашите отношения майка-дъщеря нормалните неща - приятелство, подкрепа, споделяне, но не и вмешателство.
- Топлите месеци наближават, имате ли план за почивка?
- Не, никога не съм имала планове за почивка, аз и на море не ходя. Скучно ми е да почивам.
- Коя е дестинацията фаворит, защо е толкова специална?
- Най-хубаво ми е било в Мадрид. Там бих се върнала. Този град те прегръща. Излизаш и за десет минути няколко компании по улицата са те поканили да се присъединиш към тях. Топли, ведри хора. Минавах покрай стадиона „Ноу Камп“, когато току-що Барселона бяха победили Реал Мадрид. Вървяха си хората мирно, кротко, без викове, без бомбички, без агресия. После в центъра си говорих с весела интернационална компания, бяха с шалове на различни отбори, връщаха се от мача. И какво, като едните са загубили, а другите победили? Тя бяха приятели. Този мир силно ме впечатли. Мен не ме теглят екзотичните дестинации и Изтока. Чувствам се комфортно също и в Белград, и в Лондон. Така се случи, че записвах една от песните в предстоящия ми албум в Лондон. Беше красиво преживяване. Харесва ми да съм на чуждо място, да се разхождам по непознати улици, да снимам и да не знам дали ще намеря пътя обратно. Обичам да пътувам сама.
Ваня Щерева в компанията на запалянковците на "Барселона" и "Реал Мадрид".
- Има десетки предположения как поддържате добрия си външен вид, каква е рецептата за красота на Ваня Щерева?
- Това е въпрос, на който и аз трудно намирам отговор. Предполагам, че основното е, че генът ми е младолик. Помагам му с опити за здравословно хранене, невинаги успешни, но имам и добри периоди. Със спорт, също на периоди. И, разбира се, с козметични процедури - днес технологиите за поддържане на суетата са на много високо ниво. И добра природна козметика, на една българска марка. И последно - научих се да се гримирам добре.
- За финал – каква е цената на славата?
- Ходя спокойно по улиците. Никога не съм имала усещане, че някой ме познава. Чак когато си разменим погледи, усмивки и "Здравейте" с непознати хора, се сещам. Спират ме често, понякога да се снимаме, понякога просто да кажат добра дума. В последните месеци темата на добрите думи беше, че ги забавлявам с клипчетата ми в Tik-Tok, но от една седмица темата се смени - страхотна е новата ти песен. Много ме радват хората, мили са. Понякога се притеснявам и не знам как да се държа. Вчера ме спря малко момиченце, а минути по-късно много възрастна жена. Изненада ме този диапазон. В същото време хора в интернет хвърлят камъни по теб. Грозни думи, неверни твърдения, съчинени от болни въображения. Научих се на спокойствие и към доброто отношение, и към лошото. Аз съм силно приемащ човек. И се уча всекидневно на смирение, намирам баланса в себе си и благодаря. И за най-малките неща благодаря. И ако можем да наречем "слава" това, че си разпознаваем, аз не знам каква е цената на "славата". Може би като на "неславата". Избираш как да живееш, какво да работиш, как да се отнасяш към другите, към себе си и това определя цената ти. А не славата.
Стефани Атанасова
