Г олемият български скулптор проф. Георги Чапкънов ще посрещне 80-годишния си юбилей на 24 януари без тържество, научи „Телеграф“.
Единствено синът му – режисьорът Тодор Чапкънов, ще го посети лично да го поздрави в хосписа, в който е настанен. Заради прекарания тежко коронавирус художникът е в пълна изолация, докато се възстановява, и няма в себе си дори мобилен телефон.
Фелини
Всички приятели и почитатели ще могат да го видят на живо и да го поздравят за пръв път на 14 февруари, когато в Националната художествена изложба ще се открие юбилейната му изложба. „70 от най-хубавите му работи ще бъдат подредени в 4 зали – пластики, рисунки, а някои от творбите не са показвани до сега. Синът му Тодор Чапкънов е ходил специално до Италия, за да донесе гипсовия портрет на Фелини, който стоял там в една леярна от 30 г. Скулптурата вече е в България и ще може да се види на Трифон Зарезан.
Бюст
Наред с упражненията, които прави за възстановяването си в хосписа, Чапа се връща и към любимата си работа. „В момента прави бюст-паметник на акад. Благовест Сендов, с когото бяха приятели. Пратих му снимки, по които да извае главата и до месец трябва да е готов макетът, после следва увеличение и отливка. Ще бъде поставен в двора на БАН“, издаде на ухо пред „Телеграф“ неговият приятел Иван „Агент“ Тенев. Той е изпратил специални поздрави по наследника на художника за юбилея: Panta rhei, panta chorei… Всичко тече, всичко се променя… Той и животът си тече - иначе е твърд !!! Където е текло, пак ще тече… Където е капало - пак ще капе!... Само да сме живи, здрави, Чапе! Както хората мислят погрешно за движението на слънцето, така те все още грешат и за движението на бъдещето. Бъдещето е неподвижно!; ние сме тези, които кръжим около него в безкрайното пространство… Наслади се на пътуването приятелю любезни“. Той предостави за публикуване и стихотворението, което е написал за Чапа.
Ваятелят
Препуска във съня ти хергелето,
предвождано от приказния ат.
На Добруджа във ловните полета,
с развети гриви спомени летят,
Уж немощни, а млади са ръцете,
и ваят вечния ти бронзов свят –
на богове, във песните възпети,
на блудници, светици… Рай и ад!
Ти искаш да скулптираш скитащ вятър -
луд бродник във отчаян небосвод …
Човек, не е скроен да бъде вятър!
Човекът е посока… За живот!
На кръста от съмнения, надежди -
разпънат пред статива си мълчиш …
И озверял от доброта, и нежност,
прегръщаш злото, за да продължиш.
Годините са твоето богатство,
и времето, което с теб делят …
А вън, небето тихо ръкопляска,
когато види подписа ти: ЧАП!
Лео Богдановски
