- Десислава, направихте нещо уникално! За пръв път българин отваря свой моден шоурум по време на кинофестивала в Кан, как стана това?
- Тази година се осмелих да отворя личен шоурум на фестивала в Кан, в който посрещах гости от цял свят, които идваха за техните специални изяви – червени килими, галавечери, соарета и различни партита по време на фестивала. Много съм развълнувана, тъй като това беше голям риск. Миналата година бях част от звездния шоурум, а тази година направих първия български, който беше изцяло с моя бранд. Заради интензитета на нашия график го организирах в рамките на една седмица. До последно не вярвах, че ще успеем да се справим за тазгодишния фестивал, защото непосредствено преди това се проведе моето първо самостоятелно международно ревю. Бе в Малкия Версай – едно прекрасно шато на Френската Ривиера, на един час от Монако. Там бях поканена от медия от Монако да участвам. Представих ексклузивно моята колекция пред над 300 души.
- А в Кан има ли други шоуруми?
- Има няколко, миналата година бях част от звездния. Канят се само избрани марки – 4-5-6 някъде. Там участвахме през миналите три години и лека-полека придобивахме популярност и започнахме да се утвърждаваме на пазара. Много се радвам, че се разрастваме по същия начин, по който стартирах и в България от самото начало.
- По кой?
- От уста на уста. Тоест залагаме на отлично качество и на отлична комуникация с клиентите и по този начин те започнаха да говорят помежду си и малко по-малко да се налагаме на пазара и там.
- За пръв път минахте и по червения килим, как се почувствахте?
- Доста интересно, но и сюрреалистично. Филмът бе Resurection на Би Ган. Появих се с черната ми рокля от колекцията течни рокли, която стана много популярна в социалните мрежи.
- А как така стигнахте до тези течни рокли, те наистина са нещо уникално? Сякаш са дело на магия или на изкуствен интелект.
- Наистина има такъв ефект, но на живо са още по-красиви. Тази материя я търсех в продължение на три години и накрая я намерих през ноември 2023 г. И оттогава досега експериментирах, защото този материал хич не е лесен за работа. Имам други рокли, които са направени с над 10 000 ръчно шити детайла и шивачките ми казват, че предпочитат да ги правят тях вместо да работят с тази материя. Отрих я при същия производител в Италия, който я изработва и за „Армани Приве“ - това наистина е възможно най-висше качество.
- „Армани“ имат ли рокли от тази течна органза?
- Използват я само като детайли, нямат рокли, изработени само от нея. Това си е изцяло моя концепция.
- Изглеждат като излезли от анимационна приказка?
- Да, наистина приличат така. Прецедент са и се наложиха като течение, придобиха много голяма популярност. Само едната синя течна рокля в Инстаграм има над 16 милиона гледания. Породиха световни дискусии.
- Всичко в България ли се произвежда?
- Да, само в България. Дори отказвам да ги преместя в Италия, където живея. И причината е, че много държа на качеството и всяка една рокля да е минала лично през мен и мога да следя процеса на производство. Откутюр – висшата мода, е занаят, един майсторлък, който трябва да се цени и пази, за съжаление малко по-малко замира. Ние сме пълна противоположност на бързата мода, която изкарва по 50 000 рокли на ден. Имаме рокли, които се шият по два месеца, с наистина много любов към всеки един детайл. Надявам се един ден да открием и млади таланти, които да научим на този занаят.
- Как така се ориентирахте към тази дейност?
- От малка имам две страсти – предприемачеството и модата. Първите ми първобитни прояви на бизнес нюх бяха още когато бях на 10. Лятно време прекарвах при баба ми. Всички баби наоколо имаха рози. Аз обиколих и събрах много рози, взех листата им и с един камък започнах да им изстисквам маслото, оставих това нещо да престои 24 часа. На следващия ден напълних празните шишета от одеколон на дядо ми и започнах да ги продавам по левче на същите тези баби. Нашите, като разбраха за това мое начинание, изобщо не бяха впечатлени. Но това са ми първите бизнес начинания. Отделно имах интерес и конкретно към висша мода, израснах, като гледах само ревюта. Мечтаех, че един ден ще бъда в Париж и аз да правя такива рокли.
- Кой беше ключовият момент?
- Абитуриентският ми бал всъщност се оказа преломният момент, когато открих ниша в нашия пазар. Като търсех тоалет за бала ми, установих, че роклите от една страна бяха или изключително скъпи по 6-7 хиляди лева, но не бяха откутюр, за да са на тази цена, а от друга - бяха с по-ниско качество на материите и старомодни дизайни. Тогава реших да поема този риск и да предлагам модерни материи, но с по-приемливи цени за българския пазар. Стартирах доста скромно, с два криви манекена буквално.
- Какви бяха тези криви манекени?
- Взех най-бюджетните, за по 25 лева. После станаха три. Първата ми стъпка бе да имам уебсайт. Обърнах се към IT специалист и той ми обяви непосилната за мен тогава цена от 10 000 лв. За едно 18-годишно момиче, което не знае дали изобщо ще пожъне някакъв успех, това е абсолютно невъзможно. И аз го споделих с него, като му заявих, че ще се науча и ще си направя сайта сама. Господинът вежливо ми обясни, че съм обречена на фалит и по-добре е да не се занимавам с каквото и да било. В крайна сметка се научих как да си направя сама сайта. Пуснах първата публикация.
- И какво се случи?
- Пуснах реклама за 5 долара. На следващия ден публикацията бе станала популярна и имах над 40 обаждания от майки и абитуриентки от цялата страна. Бяха харесали роклите и искаха да дойдат да ги видят и пробват. Проблемът бе, че по това време модната къща не съществуваше, тя бе в хола ми. С ентусиазъм записах всички часове и ги отложих с една седмица, за да реагирам. Наех едно складово помещение, което с бригада приятели разчистихме от счупени столове, принтери и всякакви бумащини. Взех най-бюджетното огледало за 65 лв. - до ден днешен си го пазя. Взех най-бюджетната масичка за 10 лв. и два манекена за по 25 лв. всеки, после взех още един.
- А хората все пак дойдоха ли?
- Хората идват, пътували са часове наред, някои по цяла нощ от Свиленград чак. Обаждаха ми се по телефона и казваха, че са на адреса, а модна къща не откриват. Аз с ентусиазъм им обяснявах, че трябва да се качат на втория етаж. Пристигат там и намират мен и най-добрата ми приятелка в строги костюми. Представям я за моя асистентка, носи една папка документи и е готова да води записки. Хората влизат вътре. Аз гледах помещението да го направя по-представително, бях сложила шампанско, френски макарони... А те виждат три манекена, единият от които бе наклонен на една страна, а аз съм го подпряла отдолу с едно левче и той пак не може да се изправи.
- Подейства ли?
- След като им видях реакциите, си казах, че ще обиколя всеки един магазин в София, докато някой не се съгласи да излага моите рокли, защото тази вълна с интереса трябваше да я грабна. И първият магазин, в който влязох – той се намира срещу главния вход на популярен мол – аз отворих вратата и казах: „Добър ден! Имам бизнес предложение за вашия шеф, ако може да му се обадите“. Те ме изгледаха и ми казаха, че шефката им не е тук. Аз обаче казах, че ще изчакам. След време шефката дойде и това беше първата ми успешна бизнес сделка през живота, защото тя се съгласи. Аз си плащах за наема и бях изключително горда. А след като виждах наплива, установих, че 99% от поръчките ми бяха от хора от цяла България, които са пътували часове наред, за да стигнат, и съответно адресът не е бил от никакво значение къде се намира. Реших на следващата година да си отворя свое собствено място, където се намирам и до ден днешен. И там през годините успявах да си ръководя бизнеса паралелно с моето образование в университета „Сейнт Андрюс“, в който имам и магистратура.
- Имахте ли интересни запознанства в „Сейнт Андрюс“?
- Имах всякакви запознанства. Там бе внукът на Саркози, имаше много интересни личности. Иначе от Англия много сериозна наша клиентка и досега е лейди Виктория Хърви. Тази година си взе две рокли в Кан. Едната бе за събитието на „Златните глобуси“ и „Варайъти“, а другата за ексклузивното афтърпарти на Спайк Лий.
- А как се случи това с майката на Илън Мъск, която грейна с ваша рокля на корицата на световно списание?
- Още след първата ми година в Кан роклите ми започнаха да се продават в шоурума за висша мода в Париж, където, освен че се осъществяват продажби, стилисти на различни личности и редактори на модни списания отиват там за избор на тоалети за всякаква аудитория. Тоест те си водят там техните клиенти – знаменитости, модели, актриси, певици и т.н. от цял свят, тъй като на място имат най-доброто и могат да си изберат тоалети за събитията, за които им трябват. Мей Мъск имаше фотосесия за „ИнСтайл“ за Гърция. Фотосесията бе изключително грандиозна, всички трябваше да подпишем, че до излизане на списанието никой няма право да споделя нещо, свързано с публикацията. Когато се свързаха с мен и казаха, че Мей е избрала моя рокля от всички брандове в шоурума, аз не можех да повярвам. Тя е проявила допълнителен интерес към мен. И специално е поръчала да прочета нейната книга, която е преведена на български.
- Тя как се държа?
- За нея беше притеснително, че не разполага с никакво време за проба на роклята. Бяхме я ушили по мерките, но все пак трябва поне една пробва, за да пасне до милиметърче. Ние успяхме от първия път да я ушием точно и тя бе изключително доволна от качеството на изработката, от сроковете и от нивото на прецизност. След това тя се свърза лично с мен в Инстаграм. По време на следващия фестивал в Кан и двете бяхме отседнали в един и същ хотел и там се срещнахме. Поговорихме си, макар и в компанията на охрана. Аз не задавах никакви въпроси за сина й, защото мислех, че й е омръзнало всички да е питат за това. Исках да говорим за нея – за кариерата й, за пътуванията й, живота, тя като родител, предизвикателства, стил, естетика. Тя каза, че е голям ценител на висшата мода и харесва такъв тип рокли като нашите. Изяви интерес да работим заедно за бъдещи проекти.
- Зная, че имате и сериозен приятел, нали?
- Да, той е италианец. Пет години ходим много сериозно. Скромно и добро момче. Живее в Позитано. Там съм и аз. През лятото това е едно от най-приказните места на света, в които човек може да твори.
- Вашите рокли много отиват на тамошните приказни места.
- Аз още през 2021 г. направих фотосесия във „Вила Тревиле“, уникално място. Тя е на легендарния режисьор Франко Дзефирели, там са идвали всички – Холивуд, европейски звезди, партита... София Лорен наблизо има вила.
- Как ви приема семейството на момчето?
- Обожават ме. Те са типичното голямо италианско семейство. Много се радват на успехите ми. Радват се, че му помагам и на него да развива бизнеса си. Той има лодка за екскурзии по крайбрежието. Като стартира, аз му казах: „С един куршум удари два заека“. Той ми вика: „Как?“. А аз: „Защото освен готино гадже си хвана и хубав бизнес. Сега ще видиш как проблемът ти ще бъде, че нямаш втора лодка“. Направих му сайт, направих му стратегията и в един момент последователите му в Инстаграм надминаха 200 000 без нито една реклама.
- А шиете ли рокли за баба си?
- Прабаба ми навремето си е шила невероятни рокли и аз от малка се учех на нейната стара крачна машина. Тя навремето си е правела невероятни тоалети и аз сега за нейния 102-ри рожден ден й направих от течните рокли. Тя е най-възрастната жена, която ги носи.
Това е тя:
Десислава Тошева е родена на 12 ноември 1997 г.
Завършила е университета на Сейнт Андрюс с много сериозни икономически познания.
Университетската й магистратура е маркетинг с икономика за развитие на нациите и курсовата й работа е забелязана от ООН и оценена като един от най-добрите научни трудове в областта.
Брандът й за висша мода има шоуруми в Париж, Холивуд и Кан. Нейни рокли носят кинозвезди, музиканти, аристократи и милионери.
Специализирани издания оценяват бранда й като един от най-перспективните във висшата мода
Георги П. Димитров
