А ктрисата Елена Петрова отпразнува рождения си ден на сцената на театъра в Хисаря.
За поредна година тя отбелязва личния си празник и Деня на будителите на свое представление. Едно събитие обаче бележи знаково празника и тази година. Младо момче припада по средата на представлението.
“Играхме “Осъдени души” в Хисаря пред пълна зала. Случи се нещо, което за толкова години на театрална сцена не ми се беше случило. В един доста сюблимен момент, когато героят на Жак (играе го Любомир Ковачев)… умира. Той лежи на леглото, а аз трябва да установя, че си е отишъл. В този миг настана суматоха в залата. Чувахме викове - “Извикайте линейка, човекът не диша, ще умре” - хората ставаха, ние останахме буквално в стопкадър, сърцето ми спря, всичко ми се преобърна. Помислихме, че просто на някого му е прилошало. Дойде Бърза помощ, изнесоха го, беше много тежко. Молех се на Бог момчето да е добре. Оказа се, че е припадък“, спомня си Елена Петрова пред „Телеграф“. И добавя, че подобен момент не се забравя.
Торта
Актьорите слезли при публиката в желанието си да помогнат. Довършили представлението, самата тя не знае от къде успели да съберат сили. “За първи път виждам такова нещо, молех се да няма фатален изход, не защото ми е рожден ден, а защото такова нещо не знам как се преодолява”, добавя тя. След представлението колегите на Елена я изненадали с торта, свещички. “В такъв момент човек се замисля и си пожелава да може да бъде устойчив“, разказва още Елена. Последните години така се случва, че Елена Петрова празнува рождения си ден все на сцена. “Благодарна съм, че мога да отбележа както Деня на будителите, така и рождения ми ден по такъв начин. Мисля, че най-ценно е хората на изкуството, на словото, учителите, са тези, които трябва да дават един хубав пример и тон за това кое е ценно и кое е важно в днешния ден, защото струва ми се, че всички сме позагубили и вяра, и път, и фокус, затова накъде трябва да вървим като хора и всеки ден в общи линии е тест за човечеството“, споделя актрисата.
Изненада
Признава, че не е по празниците, но преди три години колеги и приятели успяват да я изненадат за празника. Всички до последно я пазят в тайна. “Аз трудно се изненадвам, почти винаги усещам какво се случва, но се бяха организирали жестоко. В едно заведение се бяха събрали всички. Успяха да ме закарат на мястото благодарение на една лъжа, че трябва да се срещна с един човек по работа, който обаче е чужденец и можело само сега. Беше страхотно. Дадох си сметка, че може би съм добър човек. Щом имам приятели, които правят за мен такова нещо”, разказва актрисата. Като всяка жена харесва подаръци, но с годините вече не се радва на материалните неща толкова, колкото на споделените моменти. “Вече предпочитам онези подаръци, които правят спомени, такива, които са под формата на преживявания”, разказва тя.
Деца
Най-голямото щастие на Елена са децата, най-голямото удоволствие е работата. “Цял живот се борим с нашата работа за едни 21 грама. Да развълнуваме една душичка, която е в залата или пред екрана. Удоволствието е в много малки количества и рядко се случва. Защото ние винаги пътуваме по пътя на съмнението дали си вършим добре работата, дали вълнуваме зрителите. Това нещо те кара да си внимателен с рефлекс към живота, към сцената. В много малки ситуации изпитваш удоволствието, че си успял. Някои го наричат дуенде или нирвана. Аз съм го изпитвала този божествен миг, тогава имаш чувство, че левитираш”, споделя тя. В личен план това е свързано с децата й. Когато са успели в нещо или са й казали нещо, тогава се поглежда в техните очи.
Будител
Въпреки всичките си роли в киното, телевизията и театъра Елена Петрова не се изхвърля в излишни думи и няма самочувствие на будител. “Това, което вършим, е по-важно от позициите, които изказваме. Не съм човек, които би се обявил за будител. Изкуството обаче е това, чупи бариери, задава въпроси, кара те да се бунтуваш или да ти дава илюзия за нещо хубаво. Не трябва да забравяме това. И всички, които се занимават с изкуство, много е важно да не загубят смисъла и пътя защо го правят това. Няма смисъл. Не знам дали съм пример, като човек не си позволявам такива неща”.
Проект
Последното около Елена Петрова е, че изиграва една от главните роли в дебютния филм на Саня Борисова. Снимките вече приключиха, а Петрова звучи щастлива от свършената работа. “Това е една страхотна романтична комедия. Филмът на Саня се очертава да бъде един много хубав женски филм, в който сериозна роля има и мъжкият пол. Вярвам, че ще намери своите зрители. Ще кажа само че персонажите са много различни и доста жени ще преоткрият себе си“, разказва актрисата. Според нея е важно подобни проекти да бъдат подкрепяни. “Смелост е да тръгнеш сам по този път. Аз се радвам за Саня и за смелостта й. Аз също имам такива намерения за в бъдеще. Колкото повече хора се осмеляват да работят качествено, безкомпромисно да си защитят проекта е добре за киното, за зрителите“, добавя още тя.
Освен това Елена Петрова пътува из България с много представления. Играе в „Търновската царица“, „Осъдени души“, „Язовецът“. “Играя събирателния женски образ на жената до Левски. Много емоционално представление за последната му вечер, преди да го обесят. Играя Лора Каравелова в представление за Яворов, Лора и Мина, така че имам доста работа“, добавя тя
Учи се от децата си
Елена Петрова си признава, че се учи от децата си и те са най-доброто огледало, в което ежедневно се оглежда. Тази година на децата на Елена им предстои бал. “Искам да бъдат добри хора, всячески се опитвам да бъда за тях добър пример. След време ще се види дали сме си свършили добре работата. Искам да вървят достойно в живота, уча ги да не губят уважението към другия човек”, споделя тя.
Почива си в планината
Когато има възможност, Елена Петрова обича да ходи в планината. Там е мястото, където си почива най-добре сред природата. “Тишината на планината ме зарежда”, споделя актрисата.
На сцената от дете
Елена Петрова започва кариерата си, когато е само на 15 години и макар да не е завършила НАТФИЗ, категорично заявява мястото си на сцената, където е от дете. За това големи заслуги имат и майка й Ани, която била балерина, и баба й Екатерина по майчина линия. Красавицата не веднъж е споделяла, че е взела артистичността от майка си. Когато била на 6 години, тя я записала на художествена гимнастика. По-късно обаче Елена се отказала, защото поискала да учи в театралния клас на Николай Георгиев в 22-а софийска гимназия, където после взима дипломата си за средно образование. Изборът й вероятно е повлиян и от баба й Екатерина. Била само на 5 години, когато баба й я карала да учи стихотворения, а после я водела да рецитира по различни поводи.
Мариана Маринова
