- Как отпразнувахте рождения си ден, г-жо Карадочева?
- Празнувах го с приятели, много беше хубаво. Пихме по малко вино и това беше. Торти вече правя само за внуците, и то прекрасни.
- Синът ви - режисьорът Лъчезар Аврамов, също беше рожденик преди това...
- Пет дни преди мен. Аз съм си го родила като подарък за рождения ден. Това не може да бъде планирано, така се случи. И двамата сме Раци.
- Като знак от съдбата ли е това?
- Не знам, не мога да отговоря. Сигурно. Чак толкова не е важно.
- Как си изкарвате лятото?
- Имаме много срещи и проекти, които трябва да реализираме. С много разговори става всичко. В края на август и началото на септември ще имаме разни концерти и участия. Сега е много горещо, не е за концерти на открито.
- А почивка предвиждате ли?
- Ще отидем, но за малко някъде, за една седмица. Аз не обичам дългите почивки.
- На плаж?
- Обичам! Главата да ми е на сянка обаче. Слънцето е много полезно с витамин Д.
- Написала сте една от хубавите песни за този сезон - "Лято за двама". Как се роди тя?
- За дует „Ритон“, да. Те поръчаха песен - Стефан написа музиката, на мен ми дойде идеята за текста да е за лятото: "Помня нашето лято / лято – дълго и горещо, с теб и мен се случи нещо". Много държа на текстове, даже съм написала част от тях. Някои са хубави. Васил Найденов пее "Там, преди сто лета", "Старата любов", "Едно море", една песен за майката, която той записа като "Лейде", неизвестно защо. Имам и на Пламен Ставрев, с която получих награда за поезия на бургаския конкурс - "Хълмът с лудата трева". Доста текстове.
- Как се раждат те?
- Със сръчност, музикалност, опит и много четене на поезия. Аз не съм поетеса. На мен не ми идва вдъхновението отгоре. Моите са текстове, не са стихове. Което има голяма разлика. Както във Франция ги наричат Parolie - това са хората, които правят думите на песните. Поет е съвсем друго нещо. Поети са Маргарита Петкова, Георги Борисов, Миряна Башева е велика. Аз правя текстчета.
- Импулсивно ли идват или сядате с лист и почвате да мислите какво да напишете?
- Много е различно. Например за "Там, преди сто лета" - гледах филма на проф. Иван Ничев "След края на света" и ми дойде тази идея. Друг път сядам с листче и почвам да мисля кои думи са най-подходящи. Занаят, не мога да кажа, че е творчество. Но има и душичка вътре.
- Има ли песен, която много сте я мъчила?
-О, те всичките ме мъчат. Не спя нощно време заради някоя дума. Но аз съм така и с Маргарита. Тя ми дава страхотно стихотворение и аз почвам: "Тая дума не ми харесва". Не е моя дума. Много е важно човек да говори със своите думи. Имало е случаи, в които съм написала някой текст и го предлагам на Стефан да направи музика. Сега я пеем тая песен, казва се "Семейно". На един концерт я изпях с актьора Владо Пенев, сега я направихме със Стефан.
- В оригинал е с Тодор Колев...
- С него само веднъж я изпяхме, за албума "Самотен ловец е сърцето". Ние бяхме много близки с Тодор, правихме съвместни концерти, пътувахме из България. После имахме едно шоу в някогашния Новотел „Европа“. Всяка вечер беше претъпкано. Не помня защо го спряхме, може би нещо с музикантите беше свързано. Но дори и след това продължаваха да идват хора и да резервират маси.
- Как се сближихте?
- Питаш ме за неща отпреди 50 г... Забравила съм. Приятелството става случайно и внезапно. И е химия, както любовта.
- Във Фейсбук се върти един друг ваш дует - Qu'est ce que c'est, или "Урок по френски", както й е заглавието...
- Това е идея на Тодор. Аз трябваше на френски да задавам въпроси.
- Сигурно защото е знаел, че обичате френската култура, знаете и езика...
- Точно така. Но ние и преди това работехме заедно. А той отговаряше с български думи като "C'est la трендафор" или "C’est la радиатор". Много забавни истории имаме. Мога да кажа за Тодор, че той на маса не беше толкова витален и различен, обаче когато стъпи на сцената, го посещават някакви небесни сили и получава осенение, започва да говори, да измисля - всяко шоу беше различно, много се смеехме.
- Същата тази песен "Семейно", изпълнена с Владо Пенев, и емоцията й сигурно е различна...
- По-различна е, да, както и версията със Стефан. Аранжиментът е по-различен, все пак са минали доста години... Много харесвам Владо Пенев - той е един от най-големите български актьори, ако не в момента най-големия... Иначе тази песен с Тодор Колев я направихме за някакво честване на телевизията, много бързо стана. С Владо я изпяхме само веднъж на един концерт - той е много зает, постоянно пътува, аз също, на различни места сме и трудно може да се организираме. Но Владо много харесва песента, текстът е такъв интимен, семеен.
- Дариана Генова също имаше рожден ден вчера. По това време се провеждаше и "Златният Орфей". Какви спомени пазите за фестивала?
- Най-хубавите. Аз съм първата българка, носителка на голямата награда. Бях много оценена. Вицепрезидент на журито беше Бруно Кокатрис - собственик и директор на зала "Олимпия". Каза, че само аз трябва да спечеля. Даде ми и награда на френските музикални театри, което е голяма чест. Покани ме да пея в "Олимпия". Е, не заминах, защото не ме пуснаха. Няма значение.
- Дава ви я в една твърде млада възраст...
- Е, да, на 19 г. бях. Има записи оттогава, може да видите - пяла съм много добре.
- Това отговорност ли е да получите толкова голяма награда съвсем в началото на кариерата си?
- Аз винаги съм била сериозна към това, което върша. За мен беше щастие, разбира се. Не може да не си щастлив от такава награда. И това е Бруно Кокатрикс. Него го наричаха Императора на музиката.
- Обаче Лили направи концерт в "Олимпия", и то не един, а два...
- Да, браво на Лили, радвам се за нея. Сега е различно да направиш концерт в "Олимпия". Едно време трябваше да си поканен. Докато сега нещата стават по друг начин.
- Чувахте ли се с Лили по този повод?
- Разбира се. Винаги й пожелавам успех. Аз я харесвам и обичам. Ние сме живели 4 месеца заедно в Париж в един апартамент. Така решихме - двете да си наемем едно жилище, беше на страхотно място до Триумфалната арка на "Шан-з-Елизе". Аз работех там през цялото време.
- Как живеят заедно две певици?
- Много добре, разбирахме се. Излизахме да пием кафе или чай. Аз вече бях живяла преди това с Емил там. А познавам Париж, откакто съм се родила, защото вторият ми баща беше франкофон, завършил в Париж и от неговите разкази знаехме много за Париж. Най-любимият ми град, божествен, с история, на всеки ъгъл има нещо, което е забележително.
- А с Емил Димитров как беше?
- Пак бяхме в един страхотен апартамент. 20 дни имахме общи концерти в театър L'Europeo (Европеецът). Емил е фантастичен - най-добрият човек, когото познавам.
- Остана ли ви време за забележителности?
- Никога не съм се качвала на Айфеловата кула, че ме е страх. На мен ми се събират повече от 3 години в Париж. И в Лувъра сме ходили. Може ли да отидем да не видим Мона Лиза...
- Тодор Колев след това написа и изпя "Чакам виза за Париж да излиза. Ох, като са изучим, дали ша са случи и отблизо да видим Мона Лиза"...
- При Тодор е пожелание и е смешно. А ние наистина сме я виждали. Божествено произведение на Леонардо да Винчи – онемяваш, като го видиш.
- Изненадахте ли се, че е в малки размери?
- Не, то при едно произведение на изкуството какво значение има размерът? Като диаманта или скулптурата... Гледах какво излъчване има и колко е прекрасна.
- Ценител сте на картините...
- О, да, много обичам. Имам доста картини - те създават уют и атмосфера. Известни картини нямам, но имам на Васил Стоилов и на други интересни художници. Повечето са купувани от моя баща, който имаше отношение към дом, към уют, към картини, към украшения, към хубави мебели, килими...
- Скоро загубихме Михаил Белчев...
- Много ми липсва. Мишо беше фигура. Не помня първата ни среща, но имам една много сладка снимка - двамата като много млади, деца почти, прегърнати, до една арка - телевизионен декор предполагам, че е. Винаги сме се обичали и сме били приятели. Сега виждам Криси често и й желая да преминава по-бързо през мъките и да си гледа новия млад Мишо Белчев, който е вече на два месеца. Още не съм го видяла на живо, защото го извеждат само около тях, но много негови снимки са ми показали. Прилича на Мишо бебенцето.
- Пътували ли сте заедно?
- Много! И на млади години, и сега... Той участваше във всички наши концерти в последните години. Много харесвам тази песен "В полумрака на спомена" - музиката е на Стефан, а стихотворението на Мишо е страхотно - "Все по-близо до ангела, който всеки път тихичко ще взима по един от нас". Е, отиде си Мишката... Имаме хиляди истории, ние цял живот сме били заедно, всякакви е имало - и смешни, и тъжни. Той беше впечатляващ на сцената.
- Стефан и Мишо много песни написаха заедно...
- Имат една страхотна - "Тихо шепна на вятъра" (запява - б.а.). "Живот", Вили Кавалджиев. Аз имам една страхотна песен по стихове на Мишо - "Идват днес старите приятели". Музиката е на другия Стефан - Диомов. С него сме големи приятели, чуваме се непрекъснато. Със Стефан направиха една песен "Седни до мен, приятелю, и налей". Вече има над 1 милион гледания в интернет и хората я пеят.
- На 12 октомври ще участвате в концерта "Белчевия род го има". Предстои да се видите за първи път от много време очи в очи с Васил Найденов...
- Какво да говоря за Васко? Той ми е бил приятел цял живот. Все пак човек трябва да има памет - да помни добрите неща, кой какво е направил за него. Аз се гордея, че съм написала хубави текстове на Васил, споменахме ги по-рано. Не мисля за тая среща... Както се видим. Надявам се като стари приятели. Аз нищичко не съм направила, нито съм казала нещо. Това си е конфликт между Стефан и Васил и беше глупаво. Васко трябваше да дойде с едно шише вино и да се приключи цялата история.
- Защо не се случи?
- Не знам, нямам обяснение. Според мен има някаква интрига там, някой е направил, но не мога да разбера кой. И вече престанах да мисля за това...
- Бяхте много близки и с неговия импресарио Ивайло Манолов, чувахте се по сто пъти на ден...
- Много сме се обичали, но не знам какво стана. И с него спряхме да се чуваме, той не се обажда. Не знам защо, при положение че нищо не съм направила... За първи път от сто години не си честитихме рождените дни тая година...
- Това тежи ли ви?
- Понякога да.
- Как са внуците ви?
- Прекрасни са. Големият учи в Музикалното ударни инструменти. Малкият не иска да свири на виола и отиде в друго училище - учи италиански език и интериорен дизайн. Рисува страхотно. Слушат музика, слава Богу, не чалга. Знаят кой е Моцарт и Бетовен, много добри момчета, интелигентни и добре възпитани. Засега. Не знам какви ще станат... Аз им давам съвети, без да искат, много ги обичам. И баща им, разбира се, той си е моето детенце.
- При него какви са новините?
- Доколкото разбирам, сега почва да снима нов филм. Много харесвам филма му "Снимка с Юки" - той получи много международни награди. Руши Видинлиев там е невероятен, като световна звезда. Серафим Тодоров е гениален, японката е прекрасна. Лъчо е вглъбен, интелигентен, мислещ и не обича много да му дават акъл. Затова бях само на първия снимачен ден, на другите нямаше и да ме пусне. А иначе от малък е идвал с мен много пъти в студиото и на концерти. Винаги му е било интересно. Той е много музикален - свири на пиано, пее, неговите купони са с песни. Но той го прави само за приятелите си.
- Бяхте в журито, което избра Дара за „Евровизия“...
- Много я харесвам Дара. За първи път я видях на живо там, иначе по телевизията съм я гледала и особено й се възхищавах как танцува в "Денсинг старс". Беше божествена. Сега й трябват песни с музика и текст, а не йе-йе песни. Йе-йе песните може да са модерни, обаче не остават в главите. "Бангаранга" сигурно ще остане, защото самото заглавие е много звучно и запомнящо се. Вярвах, че ще спечели, въпреки целия хейт, който се изля срещу нея. При това от хора, които въобще не знаят за какво става дума, а ей така си пишат. Тя не заслужаваше такъв хейт. Много талантливо момиче, много харесвам в нея огъня и й желая от сърце голям успех!
- Бихте ли й написали със Стефан такава песен, за която говорите?
- Тя не ме е питала, не знам дали има интерес. Може би нашето мислене й се вижда малко по-далечно, но песента е музика и текст и винаги ще бъде.
- Какви са очакванията ви за „Евровизия“ в България догодина?
- Надявам се да бъде интересно, да дойдат много хора, да се представим както трябва и дано от българска страна да бъде избран някой с качества. Майка ми първо беше близка с Нора Нова, после и аз. Разказвала ми е как е представяла Германия на „Евровизия“, но това е друго време. Други изисквания е имало, както и друга музика. Мисля, че сега е доста по-трудно, защото участват много хора. На сцена и на конкурс винаги е трудно.
- Предстоящи песни, концерти, книги?
- Е, книги... стига толкова! Песни и концерти. С Маргарита имаме идеи за две нови песни. Няма рецепта за хит. Последната е "Жена съм аз", много гледания има и ме поздравяват за нея. Тя е истинска - за жените, че през какво ли не минаваме.... За концертите не обичам да говоря предварително.
Лео Богдановски
