К расивата и талантлива родна актриса Лилия Маравиля отпразнува своя рожден ден на 18 януари на сцена с постановката „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“. „Много любим образ и в същото време най-тежкото ми представление, което всъщност ми отнема много време за текста, за да вляза в образа на Петра. Защото тя за мен е много интересна героиня, но доста предизвикателна и трудна чисто актьорски“, сподели пред „Телеграф“ актрисата и допълни: „Най-интересното беше, че последното действие е рожденият ден на Петра. Така че имах двоен рожден ден (смее се). При нея е доста драматично и интересно, надявам се при мен само усмивки да има винаги“.
Щастие
Покрай рождения си ден всеки си прави равносметка, а за Маравиля изтеклата година в личен план е прекрасна. „Радвам се, че попаднах в нов проект, който е извън моя театър „София“, което ми дава възможност малко да обменя енергия с различни актьори, с които досега не съм била на сцена. Това е много хубав момент. Нашият театър излезе в ремонт. Сега всички сцени ги играем на различни места в София, което също е много интересно, защото отново се срещам с много различна публика. Говоря само за работа, но то това е нещо, което по принцип ме зарежда. И когато всичко ми е наред в работата, е наред всичко и в живота. Гледам и дъщеря ми, която е трети курс студентка. Поела е по моите стъпки, а аз й се радвам. Стискам палци на всички млади хора да имат късмет и успех по пътя си“, с усмивка заявява красивата и талантлива рожденичка. С интерес питаме дали дава съвети на наследничката си, а тя с усмивка отговаря: “О да, тя много разчита на моите съвети. Знае, че аз съм много критична, но разбира, че всичко, което знам, бих искала да й го дам на нея. Тази година с Мишо Билалов взехме клас по киноактьорско майсторство в колежа. Така че официално съм преподавател. Но й казвам да слуша моите съвети за определени неща“. Маравиля е категорична, че като преподавател вижда много ентусиазъм в младите таланти. „Виждам едни млади хора в класовете си, толкова красиви и това толкова ме зарежда. Те са с толкова ентусиазъм, енергия, нахъсани са, искат да се учат, искат да пробват. А на нас нищо друго не ни остава, освен да предадем опита, който имаме, и да ги насочим в посоката, която е най-добра за тях. И каквото можем, ще го направим. Искам да възпитам вкус към изкуството. Няма значение дали ще е киното или театърът, първо ти трябва да си добър актьор. Ще се опитам да направя от тях добри актьори и, дай Боже, да имат късмет. Оттам нататък е въпрос на добра потребност“, категорична е актрисата.
Смисъл
Връщаме я във времето назад с въпроса успя ли да сбъдне мечтите на 10-годишната Лилия, а тя заявява: „Да! Аз на 10 години вече играех в театъра. И то играех професионално представление в Драматичен театър - Варна. Играех е силно казано, но за мен това е било много голямо нещо, първата ми роля. Много внимателно съм вървяла по този път. Не съм била нахално дете. Просто ми харесваше това и някак с годините любопитствах дали това е нещото, което ще ми даде смисъл. И то наистина доби смисъл за мен в момента, в който завърших френска гимназия. Тогава знаех, че единственото нещо, което искам, е да кандидатствам във ВИТИЗ. Последвах това, към което сърцето ме водеше, и ето имах и имам късмета да се занимавам с това, което най-много харесвам и обичам“.
Безспорно Лилия е една от най-фините и грациозни актриси, а публиката я обожава. За празника си тя си пожела здраве на първо място. „Пожелавам си да съм здрава, да имам хубави проекти, които да реализирам, да се срещам с много различни и нови хора. Всички около мен да са здрави и да не ме ядосват“, завършва Маравиля.
Зала с балони я чакала за юбилея
Актрисата няма да забрави един от последните си рождени дни, когато е празнувала юбилей. „Една от най-смешните ми случки за празника е, когато имах юбилей и аз бях казала, че не искам да имам представление. Но не знам какво беше станало и продуцентката ми сложи спектакъл същата вечер. Аз много се вбесих, защото исках да си направя парти, да отбележа рождения си ден подобаващо. И много се ядосах. Те започнаха да ме успокояват, че пак ще е добре на сцена и т.н. Но им казах, че те няма да решават кое за мен е по-добре (смее се). Нямаше как да отменим каквото и да е, тъй като билетите бяха продадени, салонът беше пълен. Само ги предупредих да не са посмели да правят нещо като честване на сцената, защото това ще ме вбеси допълнително. И, естествено, в края на представлението, на последната сцена, няколко минути преди да приключи всичко, чувам някакво гърмене. Свършва всичко окончателно, светват прожекторите и цялата залата изведнъж в балони. А те през цялото време, докато сме играли, са надували балони, а аз съм чувала гърмене от тези, които са се спукали. Бяха пуснали балони на публиката, за всеки един да си прибере вкъщи по един балон. Аз се разстроих много, беше много приятно. Подариха ми торта, подаръци. Ето този рожден ден няма да забравя. Въпреки забраната ми за изненади се получи чудно. Планът ми беше след представлението да отидем и да пийнем по едно коктейлче. Беше много приятно, много се развълнувах и разбрах, че това си е хубав празник дори и на сцената“, категорична е Маравиля.
Елизабет Методиева
