О тново се оказах прав. Предвидих лилаво, зелено и ярко жълто за сезон пролет - лято 2024 година и последното ми посещение в Лондон го потвърди.
Витрините на големите марки изобилстват от тези цветове, без да се лишават от традиционните червено и черно, сиво и оранжево. Но, сякаш в моя защита, витрините са дадени във властта на лилаво и зелено. Дори едни от обувките на Ферагамо, ъгъла на Бонд стрийт и Бърлингтън аркейд са толкова зелено арогантни, че някой може да иска да счупи витрината, без да чака работното време. Много се заиграва с гей темата - повечето ризи, сака и украси са в тоналността на дъгата. То, няма нищо лошо да облечеш риза в 25 различни цветови райета и си е направо удобство да съчетаваш нататък шалове, вратовръзки, палта.
А у нас - слизам на летището и ме посреща държавата на пухкавите и на... пухенките. Тези прегърбени хорица, всеки със своя мисловен товар, яде чипс, нагъва направо от торбичката, после грижливо изсипва остатъци и сол направо от пакетчето в лакомо отворената си уста. Да не говорим, че докато правят това - говорят. Пръски от тези остатъци са навсякъде, най-вече в лицата на събеседниците им. Но, може би е вярно, че “Които си приличат, се привличат“. И да - тук няма лилави манта, ризи на пъстроцветни райета, няма жабешко зелени обувки. Има петдесет нюанса черно и... пухенка. Пухенката трябва да е националната носия на българите, както навремето на баща ми от работата му даваха памуклийка. Както се казва - модата се мени на няколко години.
Гледам онзи ден снимки на Азис и Галена (може и друга да е, не ги различавам) - целите в черно дотолкова, че се замислих кой от колегите им си е отишъл... Отишло си е просто настроението и старанието да сме свежи и да насърчаваме цветността вътре в нас. Отишла си е смелостта да сме себе си или просто вътрешното ни съдържание е дотолкова изчерпано от битовизми и комплекси, че сме се отказали да блестим. Не знаем, че чрез цветовете ние говорим на Вселената за себе си. Това е една от формите ни на общуване и представяне на Цялото.
Мой приятел, който държеше производството на текстил във Франция ми беше казал, че трябва колкото е по-мрачно времето и живота, толкова по-цветно и свежо да се обличаме. Но в държавата на пухкавите и пухенките всичко живее в своя модна вселена, толкова смалена от унижение, че вече изглежда като повяхнал менгуш на петлика. Времето на униформите отмина, но ние не се сещаме, че пухенките, сивите маратонки, кафявите сака са също вид униформа, която ни унифицира като нация, отношение и размисъл за живота.
Животът отговаря на модното ни униние с униние. Животът потваря нашите действия и ни ги утвърждава, защото Вселената смята, че като ни е дадено правото на собствен избор, тя е длъжна да го уважи. И ни връща от сивото - още сиво, от черното- още черно.
Ще кажете - ватманчето много философства, какво значение има някаква си дреха. Опитайте да промените гледната си точка и ще разберете, защо смятам темата за важна. Защото пухкави и пухенки не е гледката, която искам да гледам по улици, летища и ресторанти.
Онзи ден в самолета ме заговори красива жена с отровно зелено палто и оранжева чанта. Усмивката и беше един очарователен аксесоар. Тя грееше и осветяваше целия самолет. На мен ми направи деня, а от пухкавите и пухенките се носеше аромат на кухня, цвъртящ в орбитата на недоядени кюфтета, баница с праз и .... какво толкова - голям праз. Естетиката, Санчо, естетиката... Да се замислим върху това. Казах!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
