О тчайваща наглост и простотия шетат по софийските улици. Нагли, наркоманизирани същества с просулени панталони и намачкани тишърти се държат, като че светът им принадлежи. Това сигурно е поколението Z? Други са много мили , но в краткосрочен план. Те нямат трайност в отношенията, просто не са така шумни и арогантни. Те още не знаят, че пътешествието в този свят не става със скоростта на светлината /и шума/ а с престой на спирките на търпението, осъзнаването, уважението.
И ние, поколението израстнало със Скара- бира, хоремаг и опашки за банани и портокали, гледаме подрастващи, хрупащи чипсове и лочещи соево лате. Подрастващи, търкалящи по нанагорното сплотените ценности на запада и загърбващи националните, в полза на едно интелектуално и духовно предателство. Не само чрез храната а чрез филмови и други внушения, чрез внесената онлайн зараза на мразене и отхвърляне на всичко, което не съвпада с инструктажа от вън.
Поколението Z се лансира и в политически план- новото ДКМС на сегашните пиргиши, опитващи да се оттласнат от миналото си, но използвайки го безпогрешно. Тази подмяна и липса на уважителност към зрелите поколения е най-точната диагноза относно проказаха, завладяла умовете им.
И която с времето ще личи по изкривените им лица, докато разпореждат политическите си намерения. Смятам, че е част от естествения път на нещата поколенческите разлики да не са така резки, болезнени и унизителни, а да бъдат плавно оползотворени в името на общото добруване. Повърхностните личности, в чувството си на неориентираност и несигурност обаче, предпочитат да избегната опита на предшестващите го и бързо да наложи своите представи за нещата.
Има хора, които тези разминавания не ги тревожат, но те ще се усетят в общата картинка. Червените точки вече пулсират в политическата , икономическа и духовна разсеяност, в която ще се потопят идеологите на едното и другото поколение. Поколението Z все още не е заляло напълно обществото, но вече представлява малки локви, в които си мокрим обувките .
Утре тези локви ще прерастнат в езера а после и в океани. Ще липсват стабилните острови от разумност, която все по-често ще бъде заменяна с удобна повърхностност, отмяна на ценности, които не отиват в пенсия а директно са изпратени на бунището. И това е страшно, много страшно, ще видите.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
