Н ямам особена яснота за казуса Джокович, но ще нарека Ноле светъл балкански субект, защото виждам как душата му грее. И съм je suis Джокович, защото неговото желание можеше да бъде изпълнено, а да се героизира някакъв ди джей, е направо проява на лош вкус.
Ако аз съм ди джей, ще търпя позицията си на обслужващ персонал и ще правя каквото ми се каже. Особено ако е за най-голямата спортна звезда.
ЗНАЧИ ЛЪЖЕ, А: Диджеят, срязал Ноле, пускал яка чалга! (ВИДЕО)
Много сноби се обединиха около идеята колко възвишен е този отказ и колко балкански изглежда вкуса на тенисиста. Та всички ние, с изключение на редки жълтопаветници сме си народец, чиято музика върви със залъка и пукницата му, без да отричаме смисъла на разнообразната музика. Този кеф можехме да доставим на звезда, чиито ранг заслужаваме, но и трябваше да заслужим чрез домакинството си. Онлайн обсъждането по темата внесе допълнително объркване, затова не искам да влизам в дълбочина, в която могат да потънат авторските ми претенции. Но да се откаже на душата честта да бъде възнаградена след благотворителен мач, да се упорства срещу един вкус, какъвто споделяме повечето, това е селяния гравис профундис.
Така, че Je suis Джокович и искам да си пусна някоя чалга песен в негова чест, макар да не съм подобен слушател. И въпреки всичко, настоявам, че когато си звезда от подобна величина и си склонил да дойдеш в една съседна страница на родната ти - това трябва да бъде уважено. Ако беше поискал печено прасенце на масата, трябваше да му се предостави.
Комай да си целият в татуировки, също не е проява на висок вкус, това е чалгата на телесните украси, това е покриване на вкусови и всякакви липси. Така че да си пеем на воля и да не ни пука. След няколко дни Джокович ще си е все Джокович, докато един ди джей - ще блести само в собственият си кръг.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев