Г аджето ми гледа снимката и казва - работата става дебела. Казвам му, как ще е дебела Софи Маринова, просто е несъобразно облечена. Германецът му немски клепа с недовъзпетите си сини очи и опитва да поясни, но вече е късно. Та милата ми Софи Маринова изглежда почти... маринована в този кител, в тази безбрежна носия, с която си я представям на брега на река Волга. „Течет река Волга, а мне уж тридцать лет...“ , ако си спомняте, прочее, Людмила Зыкина. Погледната от глава до пети, Софка си прилича на една софа в стар съветски дом, казвам това под впечатлението на мязащата на дамаска дреха. Парад на пискюлите, парад на пендарите, парад на кича, ако искате личното ми мнение. Кое е накарало обичаната певица да се преобрази така, мен остава неизвестно. Вече ми липсват импровизациите и от тафта, органза и коприна, тук-там перли, тук-там ламе. Може би е така, като Маринова се сближава с баби... Нали това до нея е достопочтената Мисис Баба, Непомнякоягодина.
Тони Димитрова в колекция „Меден рудник“
Между Шиниъд 'О Конър и Ивелина Балчева Тони Димитрова е поставена в текстилното менгеме на черното. Облеченото не е дори менгеме, то е самият доктор Менгеле на модата, защото тук са правени естетически експерименти, които намирам за прекалени. Да носи смокинг вероятно е отивало на Марлене Дитрих, но там е било подплатено от времената, в които е живяла, началото на модна революция, каквато няма място в момента и освен това е изчерпана тотално. Тони е сериозно момиче и вероятно е била подведена в избора си. Прическата не е дори задоволителна, защото тя разкрива неща, които жени над 38 не бива да изтъкват. Позата ми напомня монумента Колхозник и Колхозничка. Това пола панталон ли е или само панталон... Защо са тези копчета встрани, в какво са се вкопчили... Бих кръстил колекцията „Меден рудник“, но защо си търси място в зала 1... Недоумявам, скъпа Тони. Недоумявам!
Милтиядов – диригентът абитуриент
Ето един истински музикант, толкова талантлив, че няма нужда да опира до протоколно облекло. Може спокойно да се нареди в списъка до носещия приживе тениска Караян или до който друг неглиже негов колега пожелае. Милтиядов е опитал да уважи събитието, на което е, с тази смесица от абитуриентска приповдигнатост, протоколни задължения и най-вероятно - очаквания от околните. Поради огромното ми уважение към неговия талант ще спестя крайните си мнения, но ако трябва от нещо младежът да се освободи веднага, то това е - сако, вратовръзка, риза... Елечето може да остане. Дали да не опита с нова прическа, мисля, че малко гел ще освежи това изобилие от коса, на която се полага да погледне и в друга посока.
Михаела „нападната“ от цветови свекърви
На съвременна ваза в просторен хол ми прилича тази визия на Михаела Маринова. Спечелилата „Певец на годината“ звезда вероятно в опита си да е разнообразна допуска определени естетически отклонения, както смятам е сега. В този диспут виждаме семейство Лилави, които по съребрена и до трето коляно линия спорят за доминация. Ако продължа да наричам цветовете с роднински титли, то намирам, че лилавите ръкави са свекървата в това родословно дърво от семейство Лилави - Тафтяни. Застанала на главно Ф, певицата неволно потвърждава подозрението ми. Ще нарека бюстието зълва, защото все гледа отвисоко, а долната част ще кръстя етърва - тя все иска да изпъкне, да блести, да й е морето до колене... Опс, тук атлазеното море е чак до петите й.
Кристина, следващия път с петнадесет лалета
Зная, че е от горещините... Зная, че инак Кристина Димитрова никога не би поднесла такава рокля, за която баба ми Гина, на която съм кръстен, би казала, че не е лоша за къра. Добре, че не се наложи да напиша „къра“ на латиница, та и баба ми, покойница, и Димитрова да ми се сърдят, комай. Практично погледнато, с рокличката човек лесно може да вземе разстоянието между София и някое градско читалище, да си направи репетицията и после да сложи лъскавия ансамбъл. За да бъда кратък, ще предположа, че роклята на певицата повече би подхождала на някого от публиката. Не може така да се каже, и на Мими Иванова да я подари, защото къде са тук петнадесет лалета, какъв петнадесети ред...
Лорд Евгени Минчев
