Вирго Силамаа (Virgo Silamaa) е научен координатор на Европейската мрежа на музикалните експортни офиси /ЕМЕЕ/ и основател на естонския експорт офис Music Estonia. Той пристига у нас за първия семинар „МУЗИКАЛЕН ЕКСПОРТ: Европейски опит и български перспективи“, организиран от Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/. Вирго е един от основните участници в дискусията, целяща да постави на дневен ред и у нас болната тема за износ на българска музика в чужбина. Той ще сподели дългогодишния си опит и наблюдения върху структурирането на музикалния експорт в Европа. Вирго Силамаа е изследовател на музикалната екосистема и политики, преподавател и консултант с повече от 20-годишен опит в музикалния сектор. Освен това е член на Управителния съвет на Сдружението на авторите в Естония, съветник на различни организации и инициативи, и е координирал ключови изследвания като "Europe in Synch" и "Better Live", благодарение на които музикалният бизнес има по-ясен поглед върху средата в която работи и изгражда.
-Здравейте, г-н Силамаа. Вие пристигате за първия в България семинар, посветен на музикалния експорт и организиран от Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/. Какво мислите за тази инициатива? Дали подобен семинар-дискусия може да е първа стъпка към изграждането на устойчиви политики за износ на българска музика и подпомагане на българските артисти и продуценти в тази насока?
-Развитието на капацитета за износ на музика на изпълнители, професионалисти и музикални предприемачи е дългосрочна цел и изисква координация и сътрудничество на няколко нива. Обединяването на различните заинтересовани страни в тази обща цел – както музикалният сектор, така и политиците – е от жизненоважно значение за създаването на достатъчно широка база. Много се надяваме този диалог да продължи. Създаването на политики по този начин – съвместно - е много по-трудно от едно техническо решение отгоре-надолу, но е необходимо за постигане на успех в дългосрочен план. Защото тези, които ще трябва да направят износа на музика успешен, са многото артисти, професионалисти и музикални компании, които поемат риска и полагат усилия да опитат. Ще ви е необходима система за подкрепа, която да им помага, която е гъвкава и се усеща от музикалния среди като тяхна "собствена".
-Наред с работата Ви в ЕМЕЕ, Вие сте основател на естонския музикално-експортен офис MUSIC ESTONIA и имате опит от първа ръка с износа на музика от държава с малък пазар, дори по-малък от българския. Артистите от подобни малки пазари не са толкова добре подготвени за експанзия навън, както колегите си от големите пазари. Как и с какво един експорт офис може да помогне в ситуацията?
-Когато говоря за капацитета за износ на музика, имам предвид както необходимите налични ресурси, така и възможностите за използването им. Ситуацията е различна във всяка държава. Да, по-големите държави осигуряват по-голям вътрешен пазар за изпълнителите и музикалните компании, за да печелят приходи и да натрупват резерви, които по този начин могат да инвестират в своите стратегии за интернационализация. Артистите от по-малките страни – като Естония – трябва да преминат границите много по-рано. Това е предизвикателство по отношение на инвестициите, на професионалните мрежи и на знанията. Когато създадохме музикално-експортен офис в Естония, първо трябваше да разберем какъв е настоящият капацитет за износ на музика и какви са реалните нужди и предизвикателства в сектора. Тествахме много подходи, различни програми и т.н. и открихме, че някои от тях работят. Достатъчно стабилното финансиране за такава организация е от решаващо значение, за да може някой да свърши тази работа. Особено в по-малките страни, където подобна функция за развитие не може да бъде оставена просто на по-големите компании в бранша. Офисът за износ може да помогне по много начини, от предоставяне на информация, обучение, организиране на присъствие на международни професионални събития и подпомагане на работата в мрежа, и не на последно място трябва да може да осигури някакво финансиране.
-Какво носи на местната музикална общност изнасянето на музика извън границите на страната?
-Много е вероятно мечтата на всеки артист и творец да е да направи света своя сцена и да намери своята публика сред общности от цял свят. Културният обмен, който се случва, когато един артист се среща с публика от другаде, може да бъде от жизненоважно значение за артистичния растеж и откриване. Освен това, по-широкият пазар и аудитория могат да осигурят както място за растеж, така и повече приходи. Разбира се, не всеки трябва да се стреми към глобална кариера, но тези, които го правят, трябва да имат наличните възможности.
-Какви фактори са наобходими, за да заработи музикалния експорт добре и в хармония с музикалната еко система на една държава, в случая България?
-Музикалният износ се случва, когато определени изпълнители и музикални компании успеят да намерят публика и пазари извън собствените си граници. Това е рисковано и не може да се предвиди или реализира масово. На ниво държава или музикална екосистема става въпрос за създаване на благоприятстващи фактори. Някои от ключовите фактори са (1) образование, наличие на възможности за формално и неформално обучение; (2) подкрепа за артистите и професионалистите, както по отношение на финансирането, така и с професионални съвети за развитие на международните им амбиции, както и подкрепа за разрастване на мрежата; (3) стабилна организационна подкрепа в сектора, т.е. да има организация за износ на музика, която разполага с достатъчно ресурси, за да може да предоставя услуги на сектора, и (4) също така да бъде активна в европейски и международни мрежи за създаване на нови възможности за артистите, професионалистите и музикалните предприемачи.
-До каква степен музикалният експорт зависи от музикалната екосистема в дадена държава? Как трябва да функционира една локална екосистема, какво трябва да съществува, за да е добра основа за успешен експорт?
-Трудно е да се отговори в няколко изречения на този въпрос. Но все пак – полезно е да се разгледа траекторията на развитие на артиста и какво е необходимо за всеки "етап". Разбира се, местният пазар е важен за растежа и развитието на всеки артист. Това означава места, фестивали, лейбъли, издатели, PR професионалисти и т.н. Всичко това може да бъде подхранвано и от публичните политики. Интелигентната музикална политика е цялостна музикална политика, която не пренебрегва никакви ключови елементи в екосистемата. Какви точно са те е нещо, което първо трябва да се научи чрез задълбочено картографиране на българската музикална екосистема.
-Осигурява ли подкрепа един експорт офис за износа както на записана музика, така и на жива (туриращи артисти)?
-Всичко започва и завършва с артиста и твореца, който намира и ангажира публика. Всеки друг е посредник, колкото и да е жизненоважен за екосистемата. Във всички организации за износ на музика, които съм изследвал, артистите и техните проекти са в центъра. Цялостната стратегия за износ най-вероятно ще включва турнета на живо, както и разпространение на записана музика, свързана с интелигентен промоционален подход. Това означава, че компаниите около този артист също участват. Различните програми за подпомагане и критериите не са еднакви във всички държави. Във Франция Националният съвет за музика /CNM/ осигурява подкрепа за мениджъри, звукозаписни компании, музикални издатели, но тази подкрепа е съсредоточена около конкретен музикален проект, който се популяризира на определени пазари. Не съм попадал на система, която директно да подкрепя каталожния износ по широк, неспецифичен начин. Наред с това, доста музикално-експортни офиси също управляват програми за развитие на бизнеса на музикалните компании - за изграждане на капацитет, включително професионални мрежи, бизнес стратегии, компетенции на служителите им и пр. Именно там виждам по-широко участие на звукозаписните компании, музикални издатели, мениджъри, агенции и т.н.
-Как се финансират офисите за експорт на музика?
-Наскоро завърших една картография на 29 европейски музикално-експортни офиса, която показва, че финансирането от държавата съставлява средно 63,5%, следвано от финансиране от организации за колективно управление на права средно с 18,2%. Това, разбира се, е много различно във всеки конкретен случай, но във всички случая 25 от 29-те анкетирани офиса получават някаква сума държавно финансиране. От тях около две трети идват от бюджетите за културна политика, независимо дали директно от министерствата на културата или чрез органи, които са близо до тях, като например съвети по изкуствата. Други източници на приходи включват европейски проекти, друго частно финансиране, а също и собствени приходи.
-Къде, според Вас, трябва да започне подобряването на една неособено добре функционираща екосистема – от горе, т.е. от културните политики, или от долу, т.е. от най-малките звена – мисленето и отношението на артистите и продуцентите, работещи в сектора?
-Трябва да се започне и от двата "края" едновременно. Системата наистина работи само ако всички нива полагат усилия. Ето защо съвместният подход, който споменах по-горе, е толкова важен. Политика отгоре-надолу, без подкрепа от сектора, ще пропусне „целта“ и няма да пусне корени. Инициатива "отдолу нагоре" без известна (културна) политическа подкрепа ще изсъхне, преди да се постигне системно въздействие, защото артистите, професионалистите и най-вече малките музикални компании не могат да поддържат и инвестират в развитието на цялата музикална екосистема. Това не работи дори в големи и богати страни, да не говорим за по-малки, където все още предстои да се развие много.
-Каква възвръщаемост има инвестицията в артисти и продуцентски компании, за да изнесат музиката си навън? Само в икономически смисъл ли трябва да се измерва тази възвръщаемост, или културният и социален аспект също трябва да се вземат предвид?
-Само в една страна от 29-те анкетирани намерих редовен механизъм за оценка на икономическата възвръщаемост на инвестициите и това не беше от някоя правителствена институция, а по-скоро от организация за колективно управление на права. Това е сложна тема, но накратко: изключително трудно е да се оцени ефективността на каквито и да било инструменти за подкрепа, било то програми за финансиране или организации като музикално-експортни офиси за цялостния успех на износа на музикалния сектор. Има проблеми с идентифицирането (какво е довело до кой успех и т.н.) и проблеми със събирането и анализа на данни. Като цяло, развитието на износа на музика със сигурност има многоизмерни ползи. Чрез разширяване на публиките и пазарите за артисти ще има положителни ефекти на обратна връзка за богатството на българския музикален живот. Това също може да помогне да се направи кариерата в музиката малко по-устойчива. В обобщение: винаги е полезно да се оценят резултатите, но това е поколенчески проект. Когато започнете сега, плодовете ще бъдат видими само след няколко години.
-Какво всъщност прави един музикален експорт офис? Ако съм артист – каква помощ мога да потърся там за кариерата си?
-Първо, те могат да ви помогнат да разберете по-добре собствените си амбиции: какво искате да постигнете, къде и защо искате да отидете? Те могат да предоставят съвети по отношение на стъпките, които бихте могли да предприемете, за да развиете своята (международна) кариера. Възможно е да предлагат обучение, семинари (въпреки че това се различава в различните страни), както и финансиране (това също се различава). И накрая, могат да организират различни възможности за работа в мрежа, както във вашата страна, така и на други места, които могат да бъдат полезни за изграждането на вашите лични контакти. И не на последно място, чрез различните програми и дейности тези офиси обикновено изграждат общност от съмишленици и професионалисти, които могат да се свързват и да се учат един от друг. Това може да бъде толкова ценно, колкото и всяка институционална подкрепа. В крайна сметка, всеки експортен успех ще трябва да бъде ваше собствено дело! Това, което другите могат да направят, е да ви помогнат по пътя.
Екатерина Томова
