- Марешка, през изминалата седмица спечелихте конкурса „Песен за Варна“. Очаквахте ли го?
- Бях изненадана. Много хора си пратиха проектите по мейла на заведението. Аз взех за вокал да украси това парче за Варна сестрата на най-добрата ми приятелка Тихомира Златева с псевдоним оттука нататъка Terra. Представлението беше много забавно и вълнуващо в крайбрежно заведение. Морето ни пляскаше най-много.
Шегичка. Специално тази песен я мислихме за 3 часа текста, 4 дена работа. Просто се вдъхнових от идеята за град Варна. Родният ми и любимият.
- Кога разбрахте, че може да пеете?
- Никога не съм знаела. Винаги обичах музиката, обичах сама да се уча да свиря на пиано и това, което учех сама, го помня до ден днешен. Имах учителка по пиано, но тя беше строга и не ми даваше да си слагам пръстите на акордите, както на мен ми е удобно, а както е по правило, и това беше причината да спра уроците. Не обичам някой да ми казва как да си правя нещата. Аз си ги знам най-добре. Все пак аз съм в моето тяло и си имам глава над раменете. Но една от причините да се пробвам все пак беше фактът, че знам много хора, които и те нямат глас и музикален слух, ама си намират своя си аудитория. Реших аз с мой си стил да набирам моя си аудитория от нулата.
- Кой ви провокира?
- Вдъхнових се от известния певец в Русия – Ганвест, и неговия албум „Нирвана“. Така го открих, проучих историята му и осъзнах, че и той не е можел да пее. Той е работил дълги години, за да стане известна едната му песен "Никотин" и да почват да го викат на мащабни концерти по чужбина. Така се свързах с неговия продуцент и там си записах при него първата ми песен “Заблуда”. Песента беше посветена за разочарованието в любовта. Вече имам три песни, очакват се още два проекта. Единият е готов изцяло, за другия предстои да снимаме клип на песента, с която спечелих конкурса "Песен на Варна". Захващам се по-сериозно тази година. Осъзнавам, че музиката и спортът е моят покой. Така държа под контрол емоциите си и се успокоявам.
- Хората ви познават повече като секссимвол, не като певица. Как преминахте от ролята си на плеймейт в тази на изпълнителка?
- Красотата е до време, а и беше ми писнало вече да се снимам. Снимките, които публикувам сега, са само финансирани. Исках много да участвам в някой филм, една от мечтите ми е да бъда актриса, но и там си има свои особености и се насочих към музика. Нещо, което ме е спасявало от депресии и ме е мотивирало. Музиката ни свързва хората и всеки стил си има свой вайб и определен тип на характер спрямо симпатията, която проявява даденият човек. Това ме мотивира да се заема с нещо непознато. Поне ще съм го пробвала.
- Как решихте да се запишете за плеймет?
- Имах мой много близък приятел, който се казва Иванин, вече не е при живите (Мир на душата му). Той ми измисли псевдонима Марешка. В чест на него си го нося като спомен в негова светла памет. Той ми беше като брат и настоя да се запиша, но условията бяха да не ми пишат истинските имена. След като ми одобриха условието, се записах.
- Какво си спомняте от този конкурс?
- Много различна представа за света. Много уроци си взех от разочарования в този период.
- Имаше ли забавни моменти по време на плеймейт?
- Не особено. Точно тогава се запознах с Пеньо Мангъра, за когото наскоро давах свидетелство за тормоз и заплахи спрямо жени в съда. Много жени са пострадали от него и реших в каузата за женска солидарност да помогна да приберат престъпника. Аз не съм била единствена пострадала. Утре ще е на някого дъщеря, на друг сестра, а може и жена. И така... Бях сама. Не познавах София, само негативни. Не беше забавно.
- Това първата ви гола фотосесия ли беше за плеймейт или имахте опит?
- Първата ми фотосесия беше в един хотел в Казанлък. Фотограф беше Мирослав Белев. Бях много притеснително дете. Таман почвах да се разкрепостявам и да преодолявам страха ми да бъда гола. От малка съм възпитана да се срамувам от външния си вид и тяло. Бях с Иванин, снимахме по еротично бельо. Това ми е първата фотосесия. Иванин ме мотивираше да ставам моделка и все повтаряше "Ти ще си плеймейт номер 1". Така и не съм печелила наградата "Мис Плеймейт", станах трета подгласничка през 2017 г., но смятам пожеланията му се сбъднаха и щеше много да се гордее с мен, ако беше тук.
- Какво мислите за голотата, как я приемате?
- Имах стихотворение, писано точно в чест на голотата:
От голотата си не се срамувам.
На общото мнение аз не робувам.
Душата ми е чиста, за това мога да бъда спокойна.
От чувства и емоции съм болна.
Но добре, че ги имам.
Това значи, че още съм жива!
M.Quinn
- Разкажете ни някаква интересна история, свързана с конкурса?
- Имах разправии детски с Нора Недкова. Даже не искам да я споменавам. Както винаги, защото съм директна и когато не харесвам някого, му казвам директно. Бях обвинена, че уж съм й разпространила снимка, пусната в обща група с всички плеймейтки. Аз все съм черна заради това, че съм праволинейна. Нямам игри, не обичам да играя роли. Натоварвам се от това.
- Какво ви донесе популярността?
- Много фалшиви хора имаше около мен, много слава и всичко бе добре, но тогава осъзнах, че най-важното нямам - любимите ми хора до мен. Каквото и да имам, ако нямам с кого да го споделя, не намирам смисъл да се боря да го имам и притежавам материалното.
- С какво се занимавате след плеймейт?
- Бях известен модел в Русия, имам легендарни снимки, направени с най-известната мечка на целия свят Степа. Даже ми искаха буквално преди няколко дена подпис за позволение да бъдат публикувани в списания в град Новосибирск. Участвах в първия сезон "Игрите на волята" по NOVA. Учех графичен дизайн, работех във фирмата на баща ми. От мениджър за един месец се издигнах до дизайнер. Аз съм човек на изкуството и на много се научих и там. Сега отворих наскоро два женски магазина. В Русия също имам магазин, от него получавам наем. Брокерство и различни сделки организирам. Понякога хубавите връзки ти докарват добри комисиони.
- Каква е историята с тази мечка?
- Фотографката Ирина Морозова ми писа в Инстаграма за фотосесия с истинска мечка и че имат затруднения с намиране на смел модел. Всички ме знаят като коравата или по-точно смелата чеченка, аз реших да се пусна в това приключение, защото знам, че съм чиста от вътре и обичам животни. Нямаше какво да се случи. Те усещат хората, но имах правило да не се усмихвам. Това беше много трудно, намирайки се до голямото животно и подигравките от странични хора като видеомейкър и още една Саша. Те даже заснеха влог за моето преживяване в Москва и фотосесията как ще протече. Имаше опасна ситуация, мечката, когато ляга на шишарки, тъй като сме в гората, й причиняваха дискомфорт. Тя беше научена в такава ситуация да се хапе за ръката, обаче в този случай аз бях точно в прегръдките й под лапата и я държах, за да не размаха пред лицето ми дългите си нокти. Даже имам заснето видео, качено от цялата фотосесия, и то точно от този момент как й държа лапата. Цялата бях накрая в кал, но много, много доволна от себе си и смелостта ми. Това е спомен за цял живот!
- Сега за какво мечтаете?
- Мечтая да оставя светъл спомен един ден, когато настъпи и моят час.
- Имате ли човек до себе си?
- Не, този смел човек още не се е появил. Мъжете ги е страх от мен. Най-вече от самостоятелните и оправните.
- Имате атрактивна визия и много татуировки, коя ви е най-ценна?
- Тази на корема, големия череп на овен. Направена е на деня на детето, в чест на сина ми Амир (над черепа пише името му), първородното ми детенце, което вече не съм виждала повече от 7 години. Носих го 9 месеца в този корем, точно на това място.
- Кой е най-важният урок, който сте научила?
- Да вярвам и да не се отказвам.
- Най-горчивият ви спомен?
- Когато за последно видях сина ми Амир. Вече все едно е сън онзи живот, който имах. Той даже не знае дали съм жива. Нямам никакъв контакт, само заплахи от страна на баща му и цялата нация.
- Какво не знаят хората за вас?
- Нямам представа. Аз станах популярна покрай участието си в един конкурс и едно риалити, но това изобщо не е моят реален образ. Мога да кажа, че съм човек с много силна воля и психика. Видяла съм много за моите 26 години и това е, което ме прави много по-силна.
- Каква е историята ви?
- Родителите ми и двамата са чеченци, но аз съм родена в България, с руско гражданство в град Варна. 1996 г. имаше война в моята страна, една от причините да се родя в България. След два спонтанни аборта на мама и едно починало синче, съм се родила аз по чудо. Когато не виждах често баща ми, майка ми все ме лъжеше, че ни е изоставил, за да не плача по телефона. След цялата тази мъка пътувахме с мама във влака и не знаех, че ще видя тати. Беше изненада явно. Стигнали сме спирката и аз гледам през прозореца и крещя "Намерих тати! Намерих баща ми!". Това беше най-светлият ми спомен в детството, да знам, че тати е до мен. Той все работеше и нямаше време за нас с мама. Опитваше се да ни уреди живота за сметка на това да ми липсва толкова много.
- Какво от детството ви най-много ви липсва?
- Времето, в което можех да си позволя да си купя 3 тона книги с фентъзи за вампири и да седна да ги чета няколко дни поред, без да имам работа и задачи. Когато порастваш, отговорностите се увеличават.
Това е тя:
Родена е на 13 февруари 1996 г. във Варна в чеченско семейство
Омъжва се едва на 15, а на 18 ражда сина си Амир
През 2015 г. се записва в Медицинския университет във Варна, година по-късно прекъсва и продължава в Икономическия
През 2017 г. участва в конкурса на „Плейбой“ – „Мис Плеймейт“, където става трета подгласничка
През 2018 г. печели титлата „Секссимвол на годината“, а следващото лято е избрана за „Знаменитост на годината“
През 2019 г. участва в „Игри на волята“ по NOVA
Мариана Маринова
