Ф ен съм на всичко, което на височина става много бързо, каза Боян Петров на тръгване към Шиша Пангма през 2018 г.
ТАНЯ МАНОВА
Той замина за най-ниския от осемхилядниците на 10 април, а на 3 май изчезна безследно. Въпреки безпрецедентната за алпинизма спасителна акция, в която се включиха 100 души, Боян така и не беше открит.
По план
А нищо не предвещаваше подобен нещастен развой на събитията, освен че Петров прекалено много бързаше да осъществи т. нар. Хималайска корона. До този момент Съни, както го наричаха близките му, бе изкачил 10 от 14-те осемхилядника само в рамките на 8 години. На четири от върховете той направи български премиери – Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу. Боян планираше Шиша Пангма (8027 м) да е 20-ият му връх над 5000 м, на който стъпва без кислород след 2000 г.
„Шиша Пангма не е техническа забележителност, а най-големият проблем там ще бъдат дългите разстояния между лагерите – върви се по 10 км, или 4-5 часа. Аз обаче се катеря много бързо, винаги искам да тръгна пръв и често съм пробивал пъртина с километри”, сподели Боян, преди да поеме към Тибет.
Идеята на алпиниста зоолог беше това да е подготовката му за Еверест (8848 м), който искаше да щурмува от северната китайска страна. Дотогава Петров упорито избягваше Покрива на света заради комерсиализацията му през последните години и стълпотворението от хора по пътя нагоре. „Задръстванията ще ми пречат, а освен това кислородните бутилки ме отблъскват – ти си просто придатък на шерпа и това е все едно Петър Стойчев да преплува Ламанша с плавници”, каза тогава Боян и увери, че се намира в отлично здраве.
Атаката
На 29 април Петров започва самостоятелен опит за изкачване на върха, без да носи сателитен телефон. В базовия лагер остават италианците Себастиано Валентини и Марио Виелмо.
„Всичко беше перфектно освен времето – ще разкаже по-късно Валентини пред БНР. - Боян има различна техника, беше лек и бърз, но рисковете при този стил са много големи, защото си сам. Поддържахме връзка с него по радиото. Говорихме вечерта, преди да изчезне, и ми каза, че се чувства добре и иска да катери върха самостоятелно. Когато той тръгна, времето се промени. Наблюдавахме го с бинокъл от базовия лагер, за последно го видяхме към 10-10,15 часа на височина около 7500 метра. Около 10,30 излезе буря с много вятър и сняг и повече не го забелязахме. Боян единствен тръгна в този ден. Според мен той не искаше да атакува върха, а просто да стигне до лагер 3 и да се върне, но е получил прогноза за подобряване на времето и е променил намеренията си. Тези прогнози са били напълно погрешни”.
„Той ходеше по маршрута бързо – не човек, а машина – възхищава се украинецът Александър Настенко. - Работоспособността му ни поразяваше, той се трудеше повече от всички. Носеше много малко багаж, само най-най-необходимото и главното за него беше самата планина. В базовия лагер ми предадоха спътниковия телефон на Боян. Беше ми го оставил, защото знаеше, че имам проблеми в работата. Държеше се като стар приятел, въпреки че се бяхме запознали на границата на Непал с Тибет – и двамата за първи път идвахме тук. Той сам дойде и ми се представи, умееше да общува лесно с хората. Няколко пъти предлагахме на Боян да катерим заедно, но той бързаше и искаше до 15 май да се качи и на Еверест. Уверяваше ни, че сам ще превземе планината, а накрая тя си го взе”.
На 6 май българското посолство в Пекин е уведомено, че алпинистът ни е в неизвестност от три дни. Времето продължава да е лошо и осуетява опитите за издирване. „Спасителната операция се проведе с голямо закъснение – смята Валентини. - Когато си дадохме сметка, че дните минават, а той не се връща, започнахме да гледаме дали не слиза по маршрута. Мислехме, че просто е спрял някъде, за да изчака. Дори да бяха изпратили силни, аклиматизирани и отпочинали непалци, пак нямаше да успеят в тази ситуация. По-мащабното издирване се забави допълнително заради бюрокрацията – между тибетската и китайската страна се чакаха преговори. Проблемът беше изцяло от Тибет, защото в Китай няма начин да се направи такъв тип спасителна операция - нямат частни хеликоптери”.
В крайна сметка с намесата на българското правителство нещата се ускориха. Хеликоптери, финансирани от приятелите на Боян в България, излетяха от столицата на Непал – Катманду, и макар да стигнаха до рекордна височина, следи от изчезналия българин нямаше. Двамата италианци имат четири хипотези за изчезването му – или лавина е затрупала Съни, или е пропаднал в ледена цепнатина, или, достигайки върха, е паднал от другата страна, а може би е получил криза във връзка с диабета. Настенко, който на 14 май все пак стига до върха, открива около лагер 3 тениска на Боян, неговата аптечка с инсулин и малко храна.
Ето каква е версията и на историка на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев, близък приятел на Боян и негов учител: ”Вярвам, че той все пак е изкачил върха. Имал е на разположение 14 часа, за да стигне догоре и да се върне обратно в последния лагер, за да си вземе раницата и да започне да се спуска надолу. Именно тогава времето се е влошило рязко. Навалял е около 50 см нов сняг. Между последния и предпоследния лагер на 7500 м и 7100 м е имало ледени пукнатини, покрити от този сняг. Този капан ние наричаме „лъжливи мостове”. Така в тъмното и лошо време той не е усетил, че стъпва на кухо, и навярно е пропаднал”.
Пример
Така сърцето на 45-годишния Боян остана завинаги в любимите му Хималаи, но споменът за него и постиженията му запалиха стотици българи по планините. „В Космоса досега са излезли над 550 астронавти, а само 39 души в света имат Хималайската корона, като 19 от тях са я осъществили без изкуствен кислород. Тоест по-лесно е да станеш астронавт, отколкото да изкачиш върховете”, сподели Боян преди последната си експедиция.
След трагедията с Петров китайците промениха правилата за Шиша Пангма и задължиха алпинистите да ползват услугите на шерп. Оттогава на практика върхът беше затворен и отстъпка бе направена единствено заради рекорда на Нирмал Пурджа. След дълги преговори китайските власти склониха да допуснат непалеца на тибетска територия. Символичното е, че на 29 октомври 2019 г. Нирмал завърши именно на този връх Хималайската си корона и стана 40-ият й носител.
„Осемхилядниците за мен са космосът – твърдеше Боян. - Гледаш как Земята е кръгла. Хоризонтът е крив. От всеки връх виждам следващия, а целият свят е в краката ти”.
За да сбъдне мечтата си, той преодоля рак, диабет, инциденти във високата планина и дори катастрофата в Кресненското дефиле през август 2016 г. На заминаване към Хималаите обобщи: „Аз не само мечтая, но мисля, планирам, тренирам и така вече 28 години. Бавно съм си изкатервал моите върхове. Животът ме е вкарвал в такива драми и се опитва да ме върне и да ме откаже, но аз въпреки това си казвам: „Е, няма да се откажа. Ще се боря докрай”.
Жена му повече от месец е доброволка
в Александровска
Жената до Боян Петров – Радослава Ненова, застана на първа линия в битката с коронавируса.
От края на март тя е доброволка в столичната Александровска болница. Пандемията я застига в едно от най-изолираните места в Европа – Лапландия, но след като приключва обиколката, тя веднага се включва да помага. Историите, които разказва от болницата, събират хиляди лайкове във Фейсбук. Ради отглежда сама сина си от алпиниста – Явор, който вече е на 14 г. От първия си брак Боян има и 22-годишна дъщеря Тея. След смъртта на Петров близките му организираха походи по любимия му маршрут от Княжево до Копитото, а в Природонаучния музей, където той работеше, бе открита изложба с изследователския му принос от планините и пещерите.
Относно голямата си любов Ненова каза пред Нова тв: „Той би искал да го запомним с постиженията му като спортист, алпинист, супермен. Аз, разбира се, съм виждала в него нещо друго. Хората имат нужда някой да им показва, че животът не е лош въпреки всичко. Боян може да живее в сърцето ми и аз да продължа напред”.
