С ветовни шампиони от първенството по танци в Сиджес, Испания, в раздел „Народни танци” през 2018, бронзови медали от Световното в Англия през 2021, Гран при от Италия, България, Македония, Турция, Румъния...
КРАСИМИР КРУМОВ
Това са само част призовете, които са спечелили възпитаниците на 36-годишния шуменски хореограф Борис Иванов.
В родния му Шумен е разпознаваем колкото паметника с лъва над града, а самия него не без основание наричат хореографа на шампионите.
„Първите ми срещи с народните танци станаха у дома. Вкъщи винаги се играеха народни танци и моето докосване до магията на фолклора беше съвсем естествено. Баща ми, Бог да го прости, свиреше на акордеон и трябва да съм бил на 3-4 години, когато или той, или майка ми са ме записали на народни танци в детска градина „Светулка”. По това време събирал деца за танцов състав известният хореограф Иван Иванов. Така Борко тръгнал по пътя на народните танци. „Иван Иванов е разпознаваемо име в нашето изкуство, той ми е дал една основа, върху която съм стъпил след това в цялата си дейност като танцьор, хореограф и педагог”, отдава дължимото на първия си учител Борис Иванов.
Глъч
В организираното занимание с танци го привличали мелодиите, ритмите, носията – всичко това, съчетано заедно, плюс глъчта в залата за репетиции, бягането, лудуването, емоцията. „Не бях от най-кротките, много обичах да бягам из залата, живеех с танците, с майтапите. И до ден днешен е така. Танцът ми дава едно различно време, един миг, в който, щом облечеш носията и излезеш с приятели на сцената, душата сякаш минава в друго измерение, не мислиш за нормалните грижи, а живееш с мисълта за движението и танца. А цялата тази емоция се умножава от аплодисментите, които се чуват накрая от впечатлената публика”, описва това, което го е привлякло хореографът.
Когато бил трети-четвърти клас, родителите му решили да го прехвърлят в СУ „Сава Доброплодни”, където имало и танцова паралелка. Трябвало да мине през приравнителни изпити. Хореограф тогава бил Илко Величков. Изиграл си всичко за отличен Борко, но имало и въпроси като за „мис и мистър”. „Няма да забравя какъв смях падна, питат ме: Какво можеш да кажеш за Левски? Не се притесних, ама питам: за отбора, или?”, смее се на случката Борис Иванов. Взели го в „Савата” и без да коментира „мача”. Подобна сценка се разиграла и на кандидатстудентския му изпит. Кандидатствал в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и в Благоевград. Майка му настоявала за Филибето, него го дърпало към Пирина, оттам били корените му – по майчина линия от Петричко, по бащина от Ощава. Та на изпита в Пловдив го питали за името на някакъв български тенор. Смутил се малко Борко, поогледал обстановката: „Аз това, да не съм объркал комисията? Аз съм за народни танци”, с извинителен поглед се обърнал към журито кандидат-студентът. Приели го и на двете места, но избрал Благоевград.
Признателност
Магия за бъдещия хореограф били имената на проф. Николай Цветков, доц. Георги Гаров и покойния доц. Йордан Янакиев. „В Благоевград създадоха чудесна школа, имаше доста млади кадри, боравеха по-различно с фолклора и се наложиха като имена, работят с ансамбъл „Българе”, а и явно кръвта ме зове”, обяснява избора си Борко.
Срещата му с авторитетите на хореографията му донесла много емоции, независимо от трудностите и потта в учебния процес. Неведнъж му идвало да се откаже. И даже един път това му се случило. Вече се бил дипломирал и бил танцьор в „Българе”, когато нещо му дошло в повече и решил: „Край с фолклора и танците”. Започнал като офис сътрудник в една строителна фирма.
Секретарка?
„Ами нещо такова. Момче за всичко в строителната фирма, започнах от общ работник. После продавах телефони, мислех, че съм приключил с танците, играех само с приятели на банкети”, спомня си този етап хореографът и до днес не може да обясни защо е дал назад. Това станало през 2008 г. Две-три години след това директорката на училището, което завършил, Донка Иванова, го поканила да замества за един срок друг учител. И нашият се хванал, въпреки че тъкмо приготвял документи да ходи в Германия. „Щях да работя като барман и сервитьор, имах изкарани курсове във Варна”. За кратко време Борис станал любимец на учениците, а директорката му предложила и така и така децата са в 12-и клас, да ги избута до завършване. Наесен пък му предложили половин щат като хореограф и връщане назад вече нямало.
„Хич не ми се работеше като учител заради бюрокрацията. Един ден ме викат тогавашната директорка Донка Иванова и сегашната Албена Иванова-Неделчева и ми казват „Така и така, Борко, трябва да ставаш класен. Абе как така ще ставам класен, аз едва сега започнах да се уча заедно с учениците!” Обяснил притесненията си с документацията, а две негови някогашни учителки, а тогава вече колежки, Дарина Полихронова и Анна Виденова му казали: с документацията ще ти помогнем ние и така Борко се подлъгал и влязъл надълбоко в учителството. „Един колега, Дойчинов, ме беше взел на майтап, щото в работата на класния ръководител има един час, който е посветен именно на работа с документацията. Ама аз, като не знам какво се прави, и на тоя час бях довел и учениците, та ме скъсаха после от майтап”, смее се на педагогическото си начало Борис Иванов.
Труд
Как се правят шампиони? С много труд, с нерви, емоции. В работата си, когато трябва, на хореографа му се случва и да се развика, и да се накара на възпитаниците. Ядосва се, когато някой се разсейва или е немарлив към танците, към носията, към отбора. Големите му успехи са под марката на състава „Луди млади”, сборна училищна формация, в която ядрото е от ученици от хореографската паралелка, но има „езиковеди”, „информатици” и „художници”. С „Луди млади” прибрал световното злато, а публиката стояла минути на крака с аплаузи. Името го избрали учениците от випуск 2018. Демокрацията при Иванов е в това, че част от репертоара си го избират самите ученици. „Какво искате да играете? Да купим ли този танц? Това допада ли ви? Питам ги, защото един танц струва 2000-2500 лева и трябва да им пасва на желанията и характерите и да е съобразен с възможностите им.”
По повод пандемията хореографът споделя, че коронавирусът е нанесъл големи щети на изкуството им. „Ще ни трябват пет години да се изправим”, казва Борко.
Имат носии от цяла България
Под „юрисдикцията” на хореографа е вече доста богат гардероб. Има тракийски мъжки носии, тракийски женски, шопски мъжки и женски, пирински, средногорски женски, северняшки мъжки и женски комплект. Навои от различни области, цървули. Е какво, питаме, ще разбере ли публиката, ако играете северняшки танц в тракийска носия. Въпросът ни е провокативен, но Борис Иванов отговаря на него спокойно и обяснява, че танците са синтетично изкуство, в което всеки елемент говори със собствен език. Движенията, темпото, цветовете, носиите. Има единство на визията, мелодията и ритъма. А костюмът, смята педагогът, говори много силно. Северняшкият костюм блести, по-лек е, пресъздава едно друго настроение, волност. Добруджанският, като сложиш навоите на краката и кърпата на главата също говори. Кой слага такава кърпа – хората, които работят на полето, а не планинците. Това е част от нашия език. Танците не са само тропане с краката. Ние можем да играем и да забавляваме всекиго, но ще ни разберат само тези, които са възпитани в любов към танците. Фолклорът е просто нещо, за човек с богата обща култура. Не са мои думи, на Филип Кутев са и казват всичко по темата”, споделя хореографът.
