У никални печати за хляб като семеен герб резбова Минчо Тодоров, който е трето поколение скулптор.
Светлана Трифоновска
Всъщност той е от малцината, ако не и единствен, който майстори забравените в днешно време просфори. Така се наричат печатите от дърво, които се използват за украса на обредните хлябове в християнството. В момента такива могат да се намерят в църковни магазини, но повечето от тях не са изваяни на ръка, а с машинки. Украсата по канон представлява квадрат, разделен на четири части, в които са изписани първите букви на изречението Христос победи, разказва Минчо. Освен каноничните художникът прави уникати с елементи от чипровските килими и флорални сюжети.
Баба и тайнство
Всъщност неговият вдъхновител е баба му Магда. Всеки път след дълго месене на питката за Бъдни вечер, преди да пъхне във фурната хляба, тя вадеше потъмнялата от времето просфора и я поставяше със замах в центъра, разказва вдъхновен за свещенодействието художникът. Това е била класическата църковна просфора, която вече почти е изчезнала в бита на българина. Днес набождането на вилица върху питите всъщност е останало точно от тези просфори според Минчо. А първите следи от обредната украса са от около 6-и век.
Пленен от спомена, той обикаля пет години страната, за да търси оригинални просфори.
Селата
Оказва се, че те почти са изчезнали. Може би се пазят в по една или две къщи, но днешните поколения дори не знаят за какво се използват. Скулпторът установява, че различните етнографски области съдържат типични за района елементи, но не са строго канонични. В момента в църковните магазини се продават печати за хляб по канон. Много от тях са от пластмаса. Тези от дърво са работени с машини и са груби и неугледни според артиста. Така Минчо започва да прави печати и да изучава майсторството на печенето на хляб. Резбова ги от дърво, но пече и керамични. Оказва се, че никак не е просто да поставиш просфората върху тестото, така че, когато се изпече хлябът, образът да е ясен. Разпитвал съм попадиите, но те си пазят тайните, смее се той. Двамата със съпругата си Женя установяват, че тестото дълго се меси и като резнеш с ножа, да стои гладко. В едно от ъгълчетата, където е отбелязан печатът, се пробива дупчица да излиза въздухът, за да се избегне деформацията на образа.
Подписът а фамилията
Минчо решава, че ще направи печати, които да представляват подпис на семейството, което ги ползва. Така че, когато отидеш на служба в църквата и като подадеш хляба на свещеника, да е ясно, че ти си го изработил. Те представляват и своеобразен семеен герб. А много от неговите клиенти ги слагат върху пити и сладкиши, които подаряват на приятели.
Така вдъхновен резбова стотици просфори, произведения на изкуството. Много от дръжките им съдържат флорални мотиви, други в основата си съдържат слънцето, трети елементи от църковни иконостаси. Точно такъв със слънце притежава и рокзвездата Съли Ерна, който е известен с кулинарните си страсти. За първи път ми подаряват нещо, изработено от човешка ръка, казал развълнуван музикантът, когато взел в ръцете си подаръка от българския художник. Беше много ценно преживяване за мен, той е моят бог в тази музика, спомня си Минчо Тодоров.
За бебе
Едно от най-страстните му увлечения са символите от чипровските килими. Изумителни са смисълът и посланието, закодирани в тях. Едни от най-любимите на хората мотиви са тези, които съдържат символа „Ръчици”. Той е предназначен за хляб, свързан с появата на новородено. Или за хляб при молитва за семейства, които искат дете, но също и за леко раждане. „Ръчици” са стилизирани изображения на две детски ръчички.
Канати е символ, който Минчо много често използва в изработването на дръжката на печата. Канати е един от най-популярните чипровски сюжети и идва от дълбока древност. Някои смятат, че е тюркски, други арийски. Какъвто и да е, думата означава криле или блясък. Трети езиковеди го свързват със значението на думата Кан, титла за царствен произход при старите българи. Ясно е, че крилете са универсални за хляб, втъкал желанието на собствениците за щастие, успех и благословия. Той съдържа в себе си и знака на ангелска защита.
„Макази” пък е символът за смелите, които предизвикват съдбата. Когато е с пресечка по средата, той представлява стилизиран пясъчен часовник. Посланието е да спреш времето, да уловиш мига, да се изправиш срещу страха си и да бъдеш щастлив.
Говори със змии и птици
Минчо Тодоров е трето поколение скулптор, завършил Художествената академия в София. Всички знаят ателието му. Който отива към Рударци, първо минава през малкото Драгичево. Отдясно в началото на улицата има бяла къща с наредени отпред изящни и женствени амфори. Извайваше ги дядо му Минчо Тодоров, учител, керамик и скулптор. Който е имал късмета да влезе в светая светих на ателието, сред артистичната бъркотия от пластики и керамика на Минчо Тодоров щеше да срещне в един от ъглите и момче с длето в ръка около дърворезба. С огромни, умни и проницателни очи. Тогава беше Малий Минчо, наричан така гальовно от баба си Магда. Юноша, който въпреки състоятелното си семейство е научен от дете сам да изкарва парите, които са му необходими. Заклет почитател на лешоядите, говори със змии и птици, обожава рок бандите и обикаля планините. Христо Явашев е поставен на недостижим пиедестал от него, откакто е видял творбите му в списания. Дотолкова, че когато в България името на гения умишлено се пропускаше в медиите, прави дипломна работа за него. Днес показва луната през телескоп на малката си дъщеричка Пролет, а любовта със съпругата му Женя е точно каквато беше между Кристо и Жан-Клод.
