Т ройният убиец от столичния квартал „Гео Милев” продължава да не се счита за виновен и настоява, че не той е избил семейството си на 2 март 1997 г.
ЗАХАРИ БЕЛЧЕВ
40-годишният Димитър Кънчев дори в началото на май заведе дело в съда, с което опита да излезе условно предсрочно от затвора, където излежава общо 9 години след прекъсване и повторно връщане в килията на 30 май 2013 г. На две инстанции обаче бе категорично отрязан.
Пред магистратите Кънчев така и не изрази съжаление за стореното, отказва да признае и вина. Настоява, че е прекарал достатъчно време невинен в затвора, но пък има добро поведение и ако бъде пуснат на свобода бързо ще се социализира и ще влезе в обществото.
Шанс
„Единственото, за което моля, е да ми се даде шанс да си променя живота. От 9 години съм в затвора вече”, каза пред магистратите Кънчев, който е осъден за бруталното убийство на 2 март 1997 г. В луксозното жилище в елитния квартал „Гео Милев” Кънчев живее заедно с баща си бизнесмена Николай Кънчев, мащехата си Миглена и 4-годишното му братче Ники. Според доказателствата Кънчев е застрелял с пистолет „Зиг Зауер” първо баща си и мащехата си в спалнята на втория етаж на мезонета, а след това е прерязал гърлото на братчето си, защото плачело силно и щяло да събуди съседите. Мотивите на Кънчев са били чисто финансови. 17-годишният тогава младеж играел редовно хазарт и натрупал много дългове. Постоянно врънкал за пари баща си и помежду им често избухвали скандали. След поредния скандал за пари, които той не искал да му даде, за да играе хазарт, Кънчев извадил пистолет и го застрелял от упор, след това куршумът застигнал и Миглена, която влязла в спалнята и видяла трупа. Накрая момченцето е заклано просто защото плачело и би могло да го издаде. Иначе самият Кънчев много го обичал и се грижел за него като по-голям брат. Трите трупа бяха открити ден по-късно, а първоначалната версия беше, че мутри са атакували семейството, за да изнудват бащата, който развивал сериозен бизнес. Не след дълго обаче полицията арестува сина – 17-годишния Димитър Кънчев.
Сага
Съдебната сага обаче продължи цели 17 години. Кънчев първоначално прави пълни самопризнания пред тогавашния топкриминалист Ботьо Ботев, но след това отрича и твърди, че е бил принуден да признае вина. Кънчев е категоричен, че самопризнанията му тогава са направени след упражнено насилие върху него, разпитът му е продължил 12 часа, а казаното от него е било повлияно от успокоително. На няколко пъти Кънчев е напълно оправдаван от различни съдебни състави на няколко инстанции. По делото се произнасят 11 отделни съдебни състава, пет от тях издават оправдателни присъди. Всеки път обаче Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане заради различни пороци, допуснати от предходните инстанции. Обратът настъпва на 16 май 2012 г., когато Кънчев е осъден ефективно на 18 години затвор от Софийския апелативен съд, а на 13 август 2013 г. присъдата е потвърдена окончателно от Върховния касационен съд. 33-годишният вече мъж е задържан и приведен в Централния софийски затвор. До тогава той живее в апартамента, където са избити близките му. За него се грижи баба му по майчина линия Стоянка. Има си и приятелка, с която живее на семейни начала и възнамерява да създаде семейство. Плановете му обаче се провалят, след като е вкаран в затвора.
Бягство
„Аз още когато разбрах за присъдата, можех да избягам извън България и в момента изобщо да не си говорим. Това, че съм сега в затвора не потвърждава моята вина. Присъдата ми излезе 2 дни преди мотивите”, твърди Кънчев. Категоричен е, че ако е наистина виновен, спокойно е могъл да напусне пределите на държавата още след произнасяне на първата му оправдателна присъда. Но въпреки това абсолютно доброволно е дошъл в затвора, защото е невинен. По закон условно предсрочно освобождаване може да се постанови по отношение на осъден за всяко престъпление, независимо от неговата тежест и вид с изключение на доживотен затвор и доживотен без замяна На първо място осъденият трябва да е изтърпял фактически половината от наложеното му наказание, а в случаите на рецидив - 2/3 от него. Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото. Кънчев подава молба до Софийския градски съд в началото на май. Съдът разглежда делото в условия на пандемия и отказва да го пусне. Кънчев жали и на втора инстанция, но решението да не излиза предсрочно е потвърдено от състав с председател Пламен Дацов и членове Светла Букова и Величка Цанова. Според тях липсват достатъчно доказателства, че Кънчев се е поправил и е преосмислил причините за извършване на престъплението. В подкрепа на този извод били докладите на затворническата администрация, че „изтърпяното до този момент наказание не е дало своя коригиращ ефект”. Според съда „лишеният от свобода продължава да не приема отговорността, не разбира мотивите за криминалното си поведение” и не се счита за виновен.
Остана големият въпрос – има ли съдебна грешка?
Един от най-големите въпроси по това дело – допусната ли е съдебна грешка и защо доказателствата, които доказват вината на Димитър Кънчев са събирани така, че защитата може да ги оспори не по същество, а по процесуалност. Защитата на Кънчев изброява над 15 аргумента в подкрепа на искането ВКС да отмени присъдата, което е внесено 4 месеца след привеждането й в изпълнение. Сред тях са още въпроси като кога е извършено тройното убийство в „Гео Милев” - преди 15 часа или между 15,20 и 16 ч на 2 март 1997 г.? Въпросът е сред основните и стои през всичките 17 години съдебна сага. Адвокатите на Кънчев винаги настояват, че са допуснати процесуални нарушения на закона и че в основата на осъдителната присъда стоят негодни доказателства, които са иззети в нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс и не могат да се ползват. Никой обаче не оспорва авторството на деянието по същество. В окончателното решение на ВКС се приема, че убийствата са извършени преди 15,06 ч, когато Димитър почнал да звъни от мобилен телефон. Пак там обаче пише, че свидетелят комшия е чул 4 глухи изстрела от жилището в 15,15 ч. Апелативният съд пък стига до извода, че няма доказателства, от които прецизно да се установи времето на смъртта. В крайна сметка петчленният състав на ВКС с председател Евелина Стоянова постановява, че Кънчев правилно е признат за виновен, но несправедливо е осъден на 18 години затвор и затова намалява наказанието му на 16 години затвор. Според върховните съдии сериозно смекчаващо обстоятелство е продължителността на делото. Отделно от присъдата се приспадат около 3,5 години, които Кънчев е излежал в затвора и следствения арест от 1997 г., когато на 4 март за първи път е привлечен като обвиняем. Върховните съдии считат, че до първата присъда през 1999 г. и последвалите множество връщания на делото не може да се каже, че държавата му е осигурила правото на справедлив процес в разумен срок. Затова и ВКС отменя наложеното от предходните инстанции обезщетение в размер на 10 000 лева, което Кънчев е осъден да плати на роднини на жертвите.
Стрелецът е вътрешен човек
Разследването в последните две инстанции потвърждава тезата, че извършителят на престъплението е вътрешен човек от семейството. Липсват следи от взлом, а вратите на жилището са били заключени. Всички ключове от него, включително и от офиса на бащата, са намерени у подсъдимия. Убийството на родителите е станало с оръжие, за чието местонахождение знаел само тесният семеен кръг. Стрелбата е извършена от стаята на подсъдимия - на втория етаж на жилището, докъдето външен човек не би могъл да има безпрепятствен достъп. Аргументите са записани в мотивите на Върховния касационен съд.
