М узика на композитора Луис Бакалов е включена в предстоящия на 8 май концерт в зала „България“ на Софийската филхармония.
Луис Бакалов
Оркестърът ще изпълни саундтрака от филма „Пощальонът“, за който получава „Оскар“ през 1996 г., а последната музика, която пише, е за филма на Куентин Тарантино „Джанго без окови“ с участието на Леонардо ди Каприо.
Леонардо ди Каприо в Джанго без окови
Корени
Бакалов е част от концерта на италианските филмови класици, но малцина знаят, че той е с нашенски корени.
Баба му и дядо му са българи, емигрирали в Аржентина, където Луис се ражда през 1933 г. Кариерата му започва като аранжор, но съдбата бързо го извежда на голямата сцена, където той превръща музиката в драматургия.
Той композира и за шедьоври на режисьори като Федерико Фелини, Дино Ризи, Еторе Скола и Паскуале Феста Кампаниле.
В сътрудничество със Серджо Корбучи и с Куентин Тарантино неговите композиции оживяват и в уестърни, и в съвременното кино.
Музиката на Бакалов носи нещо особено – тя е като винтидж вино с дъх на юг, нотки на танго, капчица болеро и цяла симфония от кино, казват критиците.
Преди да издъхне през 2014 г. в Рим, Бакалов създава и симфонични произведения, обединява класическа музика с джаз и танго. Той вярва, че жанровете не са граници, а врати, които просто трябва да отворим.
Шейх
La Dolce Vita е наречен концертът на 8 май, който ще направи незабравимо пътешествие в златната ера на италианското кино.
Софийска филхармония
Шедьоврите на Федерико Фелини ще оживеят в зала „България“ чрез гениалната музика на Енио Мориконе, Нино Рота, Стелвио Чиприани и Луис Бакалов. Връзка между Нино Рота и Федерико Фелини е не просто продуктивна, но и много вдъхновяваща. Нино Рота е композиторът, виновен за музиката в множество от филмите на Фелини като "Сладък живот", "Осем и половина" и "Амаркорд".
Нино Рота и Енио Мориконе
Започват с "Белият шейх" (1952) - това е първият филм, по който работят заедно и оттогава нататък не се разделят. Връзката им е като син и духовен баща – Фелини често казвал, че Рота е като "гениално дете", винаги готово да му подари мечта в ноти. Рота не гледал сцените, когато пишел музика!
Анита Екберг в прочутата сцена от La Dolce Vita
Всъщност той често композирал, преди филмът да бъде завършен. Фелини му описвал сцените и настроението и Рота го улавял с изумителна точност. Това е доказателство за дълбоката им, почти телепатична връзка.
И двамата имали особена слабост към цирка, клоуните и носталгията по отминалото. Рота улавя тази меланхолия в музика – например темата от "Амаркорд", която звучи като спомен за отминало детство, витаещо в мъглата на Римини.
Фелини казва за него: „Нино не пишеше музика. Той я сънуваше“. Веднъж, когато Рота предложил една мелодия, Фелини казал: "Но Нино, това си го използвал вече!". А Рота с усмивка отвърнал: "Не, Федерико, ти си го чул в съня си." След смъртта на Рота през 1979 г. Фелини не работи повече с друг композитор по същия начин. Загубата е била огромна. Казват, че за него филм без Нино бил като цирк без музика – възможен, но самотен.
Камбани
В света на киното има имена, които не просто озвучават филмите – те ги карат да дишат. Енио Мориконе е едно от тези имена. Роден в Рим през 1928 г., той превръща обикновената партитура в поезия.
Неговите композиции не са просто фон – те са душата на сцената и пулсът на кадъра. От първите си работи до последните акорди, преди да си отиде от този свят през 2020 г., Мориконе оставя след себе си над 500 филмови и телевизионни музики – всяка една различна, но белязана от неговия неподражаем почерк.
Най-емблематичните му творби – саундтраците към филмите на Серджо Леоне като „Добрият, лошият и злият“, „Имало едно време на Запад“ и „Имало едно време в Америка“ – са истински музикални легенди. Свиренето на устна хармоника, призрачното виене на вокали, звъненето на камбани, шепнещият вятър – все елементи, които в ръцете на Мориконе се превръщат в живи символи, способни да разказват повече от хиляда думи.
Идва диригентът на Пепеляшка
Диригент на концерта ще е Якопо Бруза - художествен директор на фондация Teatro Fraschini в Павия и на фестивала Illica в Castell’Arquato. Роден в Павия през 1985 г., той започва музикалните си уроци още на 7-годишна възраст.
Якопо Бруза
След това продължава образованието си в Консерваториум G. Verdi в Милано, където завършва с отличие специалност орган и се специализира в няколко национални и международни музикални институции като Hochschule für Musik в Хамбург, Консерваториум G. Tartini в Триест и Conservatorium van Amsterdam.
Като диригент Бруза работи с редица престижни оркестри и хорове. Освен симфоничния репертоар Якопо Бруза получава висока оценка от публиката и критиката с оперни постановки като: „Турандот“, „Мадам Бътерфлай“ и „Джани Скики“ (Пучини), „Дон Карлос“, „Трубадур“ и „Травиата“ (Верди), „Гулиелмо Тел“, „Пепеляшка“ и др. от Росини, „Така правят всички“ и „Вълшебната флейта“ (Моцарт), „Маските“ (Маскани), „Истрийска сватба“ (Смареля), „Слугинята господарка“ (Перголези), „Мечта за валс“ (О. Щраус) и световната премиера на „Глухият“ с текстове от Лео Нучи.
Лео Богдановски
