Т ри самолета ще влязат в схватка с ледения ад на градушките от юли. Така за първи път България ще приложи защита срещу ледените облаци с аероплани. Тя ще бъде комбинирана с ракети в останалите части на страната. За първи път под протекция ще бъдат полетата, градовете и селцата на Добруджа.
Три самолета ще влязат в схватка с ледения ад на градушките от юли. Така за първи път България ще приложи защита срещу ледените облаци с аероплани. Тя ще бъде комбинирана с ракети в останалите части на страната. За първи път под протекция ще бъдат полетата, градовете и селцата на Добруджа.
За това разказа Цветелина Димитрова, шеф на Главна дирекция Оперативни и технически дейности в Агенцията за борба с градушките, пред Телеграф. Самолетният способ е с по-ниска ефективност, но пък с ракетните площадки излиза по-скъпо.
Пилотен проект
За такава защита се говори от дълги години, но сега ще бъде приложена под формата на пилотен проект, каза Димитрова. Държавата отпуска 3 млн. лева за тази цел, вече е обявена и обществена поръчка. За жалост заради епидемията с коронавируса изпълнението и се отложи с близо месец. Затова изборът на фирмите, които ще извършват тази дейност се очаква да започнат да охраняват териториите в началото на юли.
Австрия или Канада
Компаниите, които ще влязат в подбора трябва да отговарят на специфични условия. Така например самолетите трябва да могат да излитат на 8 км -10 км височина. Това означава, че най- вероятно австрийските кандидати няма да се явят, защото летят на по-ниско. Със сигурност независимо кой ще спечели, пилотите, които ще бъдат наети, ще са обучени да вършат подобна дейност, разясни Цветелина Димитрова. Очаква се те да обучат български пилоти в тези умения. В състезанието може да участват България, САЩ, Канада, Гърция и др.
Стара планина
С въвеждането на самолетния способ на практика почти цялата страна ще бъде защитена от градушки, с изключение на Югозападна България и Югоизточна. Очаква се текстовете да влязат в предстоящия закон за градушките. Самолетите ще пазят от билото на Стара планина от района на Плевен и обхватът ще стига до Дуранкулак. Движението на зараждащите се облаци ще се следи от земята и от въздуха. Обичайно такива въздушни образувания най-често се зараждат над планините. Ракетчиците ще стрелят отдолу в облака в Южна България, където има площадки, например. През това време самолетите вече трябва да са излетели и да патрулират на билото на Стара планина. Ако облакът достигне тяхната позиция, аеропланите започват да го посяват със сребърен йодид. Понякога ще се наложи да се действа за няколко минути, защото за толкова облакът може да се превърне в леден динозавър, разказа Цветелина Димитрова. Но превърне ли се, то тогава вече е безсмислено да се прави каквото и да било, обясни физикът.
Високи върхове
Защо е необходимо самолетите да летят толкова високо. Просто, защото България има високи планини и се налага да се засее във върха на облака. Ако летят под облака, самолетът ще се разбие във върха на планината.
Когато става дума за градозащита със самолет процедурата най-общо е да се посява със сребърен йодид отдолу и отгоре. Така че аеропланът трябва да може да излети над облака, за да го обработи. На територията на България това трябва да става високо в атмосферата, именно заради високите върхове.
Защита
Как всъщност тези самолети „бият“ градушката? Те не ги бият въобще, точно обратното, посяват ги с ледообразуващи ядра, които прерастват в градови зародиши. Така отговори Цветелина Димитрова, която има 37 годишен стаж в защитата от ледените късове. След това обясни принципът на работа на колегите си. Ние не разбиваме облаци. Когато видим, че се заражда такъв облак, а той може да се превърне в градоносен само за десет минути, нашата цел е да направим така, че да има повече градови зърна, но с малки размери. Целта е те да са много, но мънички, които след това лесно ще се стопят и ще се извалят като дъжд.
Динозавър
Тя показа на екрана на монитора два облака. Единият беше с остра муцуна, добре структуриран, доколкото това е възможно. Другият преди него не така плътен. С първия вече нищо не може да се направи, той е пълен с ледени късове. Нашата цел е вторият облак. Трябва да направим така, че водата от него да не бъде привлечена от големия „динозавър“. Защото ще се образуват още по-големи ледени късове и ще стане страшно. Затова втория го засяваме със сребърен йодид. Понеже той е сходен до структурата на леда, около него е възможно да се формира зародиш на град, каза Цветелина Димитрова. Целта е този облак в един момент да се извали, а не да пада на огромни късове.
Мълнии
Любопитно е да се научи, че мълнии се образуват само когато в облаците има лед. Светкавици през зимата не са прецедент и не мже да се твърди, че са резултат от промени в климата. Обикновено те се образуват, когато има топъл въздух, а това може да се случи и в зимните месеци. Друг е въпросът, че в последните години поясът на градушките се разопрострял и в страните от Северна Европа. Ако до този момент от градушки обичайно са страдали предимно страните от Южна Европа, то Германия вече също е потърпевша, разказа Цветелина Димитрова.
Нови площадки в Хасково и Тъжа
Тази година ще бъде приложен комбиниран способ за противодействие на градушките. Ще бъдат активирани 11 командни пункта и 261 ракетни площадки към тях. Те са разположени в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен. Агенцията разполага с 18 382 ракети. Противоградовата защита oбхваща близо 22 млн. дка на територията на цялата страна.
Припомняме, че през изминалата 2019 г. бяха пуснати в експлоатация нови 61 ракетни площадки, като 49 от тях са към новоразкритите две нови регионални дирекции на ИАБГ в Хасково и село Тъжа.
Миналата седмица паднаха първите градушки над Казанлък, като бяха засегнати част от земеделски ниви, без да има 100% - ови загуби. Град валя над части от София, Пловдив.
Засега все още се обмисля какви вноски за защита от градушки да плащат земеделските производители, коментираха от Министерство на земеделието на въпрос на Телеграф. Проучване показа, че овощари и зеленчукопроизводители са готови да плащат за защита, докато зърнопроизводителите все още се колебаят. Може би, защото застраховат продукцията си и им излиза по-изгодно, коментираха от бранша. В Аржентина например застрахователните дружества поемат градозащитата, каза Цветелина Димитрова
Монитор
