Емилия между Кидика и Марлене Дитрих
Освен ако не е в „Капките“ и не имитира Христо Кидиков, Емилия трябва спешно да отиде на модни консултации. Вратовръзката е достойна за явяване на конкурса „Ален мак“, но да се носи без опрян пистолет в челото е воля, която не бих изтърпял лично. Свръхширокото сако може би я предпазва от дъждовно време, но не е в Лондон, така че и тази предпазна мярка отпада. Любопитната риза се показва от ръкавите, сякаш за да разузнае какво е общественото мнение по въпроса. Моето е, че фина жена като певицата можеше да избегне стил, наложен от праисторически актриси като Марлене Дитрих и други. Какво стана, скъпа Емилия, с бляскавия стил, по който те разпознаваме, или естетическата умора се е появила на прага... Дано все пак това е тоалет, иницииран от шоуто, в което участва и да мога от сърце да кажа, че Капка ми падна от сърцето...
Калчева - по-добре бяла роза, отколкото леопард
Опитвам да съм снизходителен пред тази звезда на попфолка. Опитвам да съм кавалер и ще остана такъв в този коментар. Очевидното обаче не може да се избегне и то се съдържа най-вече в ризата. Положението е безнадеждно, а подобието на елече утежнява анималистичния декор, защото го откроява и подчертава. На Калчева ще подхожда нещо в лилаво или тъмнорозово, колкото и да не може да си го представи. Това може да е рокля, а едно стабилно сако да подчертае зрелостта и да утвърди звездното й място в алеята на попфолка. Очилата придават на Славка вид на медицинска сестра, току-що изписала пургатив. Положението е от „Бяла роза ще закича”, до „Гърди ми с рози накичи“, та леопарда ми да не личи.
Десита следващ път да опита с чувал
Облечена така, Десита ми прилича на разопакован марципан. От онези, в детството ни, дето струваха стотинки. Кафеникавата дреха е свлечена така, че да разкрие телесните форми на госпожицата, а там - вижда се, въображение и старание не са пестени. Бюстието е приютило две кълба, чиято тежест обаче не може да измести вълненията от стойката на краката, издаваща категоричност, да не кажа други неща. Ботушите - част от пейзажа, са на мястото си колкото партитура за орган на концерт за цигулка. Поличката се вее в безкрайността и прилича на готова да поеме сълзи кърпичка в мъжко джобче. Гаджето, нали не носи очила като мен, намекна, че това не е поличка, а гащета. Все тая, щом не ги носи Меси, не са ми интересни. Обща оценка на облеченото - единица, защото вярвам, че някой й е подсказал да се облече така. Ако е било собствен вкус и избор, оценката е Sorry.
Кюрпанов, позволявам брошка на ревера
Смятам, че когато мъж има тяло като неговото, изобщо не трябва да слага дрехи. Мариан Кюрпанов обаче демонстрира класа във варианта по плажно облекло и както днес - в пълно модно снаряжение. От прическата до последния детайл топ моделът излъчва великолепието на успешния мъж, какъвто самият той е в областта си. Показаният стил излъчва доверие, топлота и уют, без да разкрива излишно. Кюрпанов наподобява на британския си колега Дейвид Ганди, изобразяващ мъжката класа в определена възраст. Много зрели мъже поставят закачливи брошки на ревера, защо Мариан да не въведе тази мода също? Комплименти!
Делчев - партизански шик в До мажор
Искам да озаглавя тази снимка Партизан за бой се стяга, но вярвам в добрите намерения на г-н Делчев. Навръх рождения си ден, вероятно като последствие от някой отдалечен естетически махмурлук, известният пианист е трупал по себе си стилове без никаква предпазливост. Делчо Делчев - наричан преди време Малкия принц на Шопеновите интерпретации, очевидно е искал да се отърси от сценичния смокинг и протокол. Късите му панталонки, предизвикващи умиление, като партизанско дете, което се записва в килийно училище, грабват окото, което никога повече не се връща на мястото си. Отровнозелената мешка виси в средата на модния Пантеон и рони горчиви сълзи в утехата на коженото яке. Партизанската тема продължава в каскета, където „Вятър шуми, балкан стене...“ сред карирани облаци и градушка. Спокоен съм, че г-н Делчев е с добре завито гърло, макар да няма налични данни да може да пее.
Лорд Евгени Минчев
