В се още е зима е и на пръв поглед времето е мъртво за градинарите, но всъщност не е така. Ако плановете ви са да разширите сортовото разнообразие от овощни култури, тогава е време да се заемете с присаждане. То се различава от останалите по това, че не се прави в градината, а в затворени топли помещения – на маса. Друго предимство е, че се печели време. В сравнение с лятното присаждане, вегетационният срок се съкращава с цяла година, пише sinor.bg.
Технологията на зимното присаждане е проста и се прави най-вече при семковите видове, главно при ябълки, круши и лимони, но с успех се прилага при сливи и лози. Основното е да се подготвят подложките. Калемите се нарязват в края на есента или зимата, но е важно едногодишните издънки да не са засегнати от ниски зимни температури. Летораслите не са равностойни по сила и бъдещ потенциал поради различното им разположение в короната. Най-добре узрели са тези, разположени в средната и горна част. Във вътрешността, където летораслите са засенчени, следователно остават слаби, неузрели и са неподходящи за присаждане. Не вземайте върхове или дебели издънки, поради факта, че пъпките нямат време да се формират правилно. Резниците за присаждане трябва да са здрави, без листа по тях, без следи от вредители, прави и без странични разклонения. Най-добрата дължина е 50-60 см, с добре развити растежни пъпки и дебелина 0,7-0,9 см на мястото на срязване. Подготвените калеми се съхраняват при температура 0-1 градуса по Целзий и влажност на въздуха 94-96%.
Корените на подложките и калемите трябва да се третират със свелорозов разтвор на калиев перманганат, за да се предотврати образуването на плесени и гъбички. Три дни преди присаждането прехвърлете разсада (подложките) в по-топли помещения, където температурата на въздуха е около 10-12 градуса и ги разстелете върху мокър пясък или влажна платнена тъкан. Отстраняват се изгнилите и повредени части, здравата коренова система се почиства от замърсяване и се измива. Слабите екземпляри се бракуват. В деня преди присаждането в топлото помещение се внасят и резниците. За събуждането им и провокиране движението на сокове, те предварително се накисват във вода. В нея може да се добави подходящ стимулант за растеж. Няколко часа (3-4) преди присаждането калемите се внасят в помещението, където ще се извършва процедурата, като температурата там трябва да бъде не по-ниска от 18-20 градуса.
Непосредствено преди присаждане корените на подложките се изрязват на дължина 12-15 см. С приблизително същата дължина се нарязват и калемите, като на всеки един от тях трябва да има по 2-3 пъпки. При зимното присаждане най-често се прилага присаждане чрез копулация. Това е приложимо тогава, когато подложката и калема имат приблизително еднаква дебелина. Този метод има два варианта – обикновена и подобрена копулация. В случай, че подложките са по-дебели, приложимо e и присаждане на седло или на кози крак.
Добре е присадката да се направи на 4-5 см над кореновата шийка, така че при засаждане в земята тя да не премине върху корените. Ако присаждането е върху клонова подложка, тогава височината на присадката няма значение – могат да се оставят както 10 см, така и 20. Срезовете се покриват с градинска замазка или парафин. Това е необходимо, за да не изсъхнат растенията по време на съхранение. Необходимо е присаждането да приключи 1-1,5 месеца преди засаждането на растенията в земята.
Растенията се поставят в сандъчета на топло
Присадените растения се поставят в сандъчета с дълбочина около 25 см и се покриват с дребни свежи стърготини. Те добре пропускат въздуха, задържат влагата и не се слепват. Пясъкът, листният торф и торфен мъх също са подходящи за съхранение. Контейнерите се поставят на топло място с температура не по-ниска от 18-20 градуса за 2-3 седмици. За това време по краищата на подложката и калема се появява бяла растителна тъкан, предхождаща появата на корени. Щом се появят сокове – това е началото на образуване на млада кора, което означава, че присаждането е протекло успешно. До април растенията трябва да останат на сянка при температура 2-5 градуса, което ще рабави растежа на летораслите. Докато растенията не преминат естествена аклиматизащия, след като се преместят от закритите съоръжения на открито – те ще растат бавно. Когато кореновата система заработи с пълна сила, тогава те ще изпреварят своите неприсадени „другарчета“.
