Н астъпилото съществено понижение на температурите в средата на декември доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при зимните житни култури, предупреждава Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ . Падналите значителни валежи през първата половина от месеца, надвишили на много места в страната месечните норми (Кюстендил – 116l/m², Благоевград – 144 l/m², Г.Делчев – 110 l/m², Пловдив – 85 l/m², Кърджали – 110 l/m², Хасково – 91 l/m²), преовлажниха, а на места в южните райони наводниха част от есенните посеви.
Това е предпоставка за повреди – изкисване, а при замръзване на горния почвен слой - и изтегляне на посевите. През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от температури под климатичните норми за втората половина на декември, които ще поддържат в покой зимните житни култури и трайните насаждения.
Есенните посеви ще встъпят в зимата в различни фенологични фази. Късно засетите, в края на есента, зимни житни култури са неукрепнали - във фаза поникване. При ноемврийските посеви преобладава фаза трети лист. Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, са малкото засети в агротехнически срок посеви с пшеница и ечемик на места в Дунавската равнина и в крайните източни райони на страната (агростанциите: Новачене, Павликени, Провадия, Д.Чифлик, Карнобат).
Причина за съществените различия във фенологичното състояние на зимните житни култури са закъснелите сеитби, поради неблагоприятните агрометеорологични условия в началото на есента (сушата и последвалите наднормени валежи през периодите съвпадащи с агротехническите срокове за сеитбата на културите). През следващия период прогнозираните стойности на минималните температури, на места до минус 10°С, в условия без снежна покривка, ще представляват опасност само за къснозасетите, във фаза поникване, есенници.
