Преди седмица стана ясно, че институцията ще избере между две международни фирми и в крайна сметка се е спряла на „АликсПартнърс”. Справка в интернет показа, че международната компания е помагала при преструктурирането на „Ийстмън Кодак”, след като през 2012 година компанията за производство на фотоапарати обяви фалит, както и на „Дженеръл мотърс”, които банкрутираха през 2009 година. Основателят на „АликсПартнърс” Джей Аликс пък е
съветвал японското правителство
и е бил консултант на Банката на Япония, а при мандата на Бил Клинтън е бил назначен в спецкомисията към американския Конгрес, натоварена да прегледа законодателството на страната, свързано с финансовите банкрути. Според данните в сайта си „АликсПартнърс” има 1400 служители на 4 континента и е специализирана в събирането на авоари от закъсали предприятия. Съгласно закона, с договора на „АликсПартнърс Сървисис ЮКей“ ще се възложи да извърши действия по проследяване и да препоръча на синдика на КТБ действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които тя се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние, посочиха вчера от фонда. Оттам подчертаха също, че „АликсПартньрс” са правили разследвания в над 40 държави, покриващи всички региони на света с помощта на
водещи криминалистични средства
е-откриване, дейта майнинг и технологии за анализи.
Междувременно стана ясно, че от парламентарната комисията, която проверява кой е проспал фалита на КТБ, са събрали достатъчно информация за това през кои кухи фирми и свързани лица е източена банката, както и кои публични лица и техни близки са имали „специални отношения с трезора“, но голяма част от данните са банкова тайна. Шефката на комисията Десислав Атанасова вчера събра колегите си за финални корекции по доклада на комисията. По думите й именно „банковата тайна е и основният дебат за съдържанието на доклада”. „Единият вариант е докладът да се разгледа в пленарна зала тогава, когато промените в Закона за кредитните институции, касаещи падането на банковата тайна, са факт“, обяви Атанасова и добави, че тогава ще се „видят, чуят и прочетат всички фирми и лица, които са получавали кредити, имали са депозити, привилегии и т.н.“ Другият вариант е конкретните данни да не бъдат включени в доклада, а да се очертаят основни схеми и линии, по които е източена банката. По думите на Атанасова обаче това е неприемливо, тъй като информацията, която ще стане публично достояние, няма да е пълна. Тъй като крайният срок за доклада изтича, очаква се той да бъде изготвен с всички факти, разкриващи виновниците за фалита на трезора, но да „отлежи“ в секретното деловодство на парламента, докато законовите поправки, позволяващи падането на банковата тайна, влязат в сила.
Монитор
