Н еслучайно го наричат „червеното злато“ или „царят на подправките“. Това е най-скъпата билка в целия свят. А интересът на учените към ползите му за човешкото здраве се увеличава през последните години. Става дума за шафрана. Смята се, че култивирането му е започнало преди повече от три и половина хилядолетия и обхваща различни култури, държави, континенти и цивилизации.
„При химичен анализ са открити 150 съединения, като до момента са идентифицирани по-малко от 50. Основните сред тях са сафранал, кроцин и пикрокроцин, които са отговорни за биологичните му свойства, включително за аромата и горчиво-сладкия му вкус“, коментира проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология към БАН.
Шафрановият минзухар е отглеждан в страни като Иран, Испания, Франция, Гърция, Китай и Индия. Разпространява се край хълмове на височина от 600 до 1700 м над морското равнище. Може да вирее в сухи области, където през лятото има огромен недостиг на вода.
Търговският шафран пък е подправка, която се състои от изсушени близалца с малка част от плодника на цвета. Всеки цвят има три близалца, всяко едно от които тежи приблизително 2 mg. Приблизително 1 кг от тази ценна подправка се получава от 150 000 цвята, които трябва да бъдат внимателно събрани. Годишно производството на шафран е около 205 тона, повече от 80% от тях идват от Иран.
Шафранът е част от дългогодишна традиция в историята на медицината, където е използван преди 3600 години. В традиционната персийска и китайска медицина се прилага заради неговите отхрачващи, спазмолитични и афродизиачни ефекти, за облекчаване на болките от камъни в бъбреците и лечение на депресия. Интерес представляват антидиабетните му свойства и способността му да понижава кръвното налягане и нивото на липидите. Шафранът е част от много лечебни формули, използвани от 16-и век до днес, включен е в каталозите на лечебните растения и в европейските фармакопеи. До 19-и век е влизал в различни опиоидни препарати за облекчаване на болката.
В района на Испания и във вавилонската култура (около 2400 г. пр. н. е.) пък шафранът е бил познат и като багрило за оцветяване на тъкани.
През последните години интересът на науката към полезните ефекти на шафрана и неговите съставки върху човешкото здраве силно нарасна“, коментира проф. Александрова. Шафранът проявява антиоксидантни, противовъзпалителни, противотуморни, антимутагенни и имуномодулиращи свойства; подобрява ученето и паметта, насърчава освобождаването на кислород в различни органи. Установено е, че предпазва ДНК от оксидативен стрес и генотоксичност.
Вниманието на специалистите е привлечено от защитната роля на шафрана при невродегенеративни заболявания като болестите на Алцхаймер и Паркинсон, както и при заболявания, увреждащи зрителния нерв (глаукома).
„Проучвания при лабораторни животни и хора разкриха, че шафранът и особено неговата основна съставка кроцин, допринасят за забавяне на прогресията на лека до умерена болест на Алцхаймер. Освен това те биха могли да окажат благоприятно влияние върху депресията и тревожността – състояния, които често се срещат при пациенти с болестта на Алцхаймер. Сега учените ще установяват дългосрочната ефикасност и безопасност на шафрана, както и оптималното му дозиране за управление на това заболяване“, разказа проф. Александрова.
Ползите от шафрана като антидепресант са документирани в клинични проучвания при хора с лека до умерена депресия. Резултатите показват, че действието му е сравнимо с това на някои от рутинно прилаганите в клиничната практика препарати, използвани за тази цел. Депресията е сред петте най-широкоразпространени страдания в света. Смята се, че засяга до 21% от хората. Повечето пациенти често не са склонни да приемат синтетични антидепресанти поради очакваните странични ефекти като неспособност за шофиране, сухота в устата, запек и влияние върху либидото. Това превръща растителните продукти в атрактивни източници на нови лекарства. Разбира се, тук също предстоят допълнителни изследвания, включително за изясняване на ролята на шафрана при тежка депресия.
Консумиран като подправка за нуждите на кулинарията, шафранът не проявява токсичност. За терапевтични цели той се прилага в доста по-високи дози - 200-400 mg/ден.
„За тях също сме сигурни, че няма да предизвикат съществени нежелани изменения. Токсични ефекти на шафрана са документирани при дневни дози над 5 g, а над 20 g може да бъде животозастрашаващ. Сред нежеланите реакции са замаяност, гадене, повръщане и диария, изтръпване, кървене от носа и матката и др.“, коментира проф. Александрова.
Приемът на високи дози шафран от бременни жени крие риск от увреждания на плода - аборт. Заради това не се прилага при тях.
Яна Йорданова
